На нея повечето ходели да съберат мидички или да се насладят на дивната природа - съчетание на кристално чисто море и ра само на броени километри от Варна. Градинарите от Кестрич Тъй като по него време за гостите в близкия курорт Дружба нямало кой знае какви развлечения, Узункум бил притегателно място и за тях. До все още неоткрития “дълъг пясък“ за туристите се организирали екскурзии със суха храна. Отговорната задача по превозването им била поверена на градинари от близкото с. Кестрич (днес кв. “Виница“). Повечето от тях били гагаузи, които преди 1944 г. работели в парка на двореца “Евксиноград“. По-късно, когато новата власт ги изгонила като “неблагонадеждни“, те поели воденето на екскурзиантите до Узункум. Превозването ставало с пъстри магарешки каручки. Във всяка от тях имало по един музикант, който свирел през всичките 9 км селски чакълест път от “Дружба“ до Узункум и така свирнята се превръщала в музика на оркестър. Самият Узункум бил диво място и ако не се смятат собствениците на близките лозя и овощни градини, и необитаемо. В централната част и на около 50 м от морето пък имало сладководно езеро с водни костенурки... Малцина били тези, които се осмелявали да влязат в почти непроходимата и напомняща Лонгоза дива гора. Единствената постройка била малко ресторантче, построено през 1934 г. То било разположено на мястото, на което дълги години се помещаваше вече събореното казино. Малко хора обаче знаят, че при неговото построяване били намерени останки от кантон (контролен пост) от времето на Иван Асен II, икона на св. Георги и плочки с релефни изображения на конник, пробождащ с копието си змей. Две от плочките дори намерили място в облицовката на казиното, а всеки негов посетител доскоро можеше да ги види по стълбището. В далечни времена на мястото спирали и различни мореплаватели, за да се снабдят с прясна вода - от извора зад ресторантчето. Всъщност дълги столетия оттам минавал и единственият път за Аладжа манастир... В началото на 50-те години обаче интересът към българското Черноморие от страна на западните фирми се засилил и правителството решило да изгради нов туристически комплекс. Той трябвало да бъде разположен именно в местността Узункум. Водни костенурки и... змии Първата копка за новия комплекс била направена на 11 август 1956 г. и е на хотел “Лилия“. Само за няколко месеца - до началото на сезона през 1957 г., били изградени и пуснати в експлоатация осем хотела - “Лилия“, “Бисер“, “Изгрев“, “Лазур“, “Морска звезда“, “Луна“, “Родина“ и “Сирена“, пет ресторанта - “Калиакра“, “Морско око“, “Казино“, “Старият дъб“, “Златна рибка“, сладкарница “Златна котва“ и пет от т.нар. сектори с дървени къщички. За ужас на всички строителните работи били съпътствани от постоянното съжителство между работниците и змиите. Тя били толкова много, че за да се справят с тях, строителите прибягвали до помощта на зоологическата градина и института, извличащ серум от влечугите за медикаменти. Месеци наред из Узункум се разхождали специалисти, които с голи ръце ловко ловели змии и гущери. Въпреки усилията сборните места на влечугите оставали неизвестни. И нерядко, когато при строителството се разбивали варовъчни камъни, били намирани цели кълба навити змии. Като крайна мярка били внесени между 200 и 300 таралежа от Албания, които още с пускането им из района дали добър резултат. Влечугите скоро изчезнали. Наред с неприятните гости в новостроящия се комплекс имало и приятни - водни костенурки, които обитавали блатистите места, както и изключително красивото езеро. Заради каприз на архитекта Георги Стоилов водният басейн бил унищожен и засипан, а над него построен хотел “Интернационал“. Малко хора и днес знаят, че подземията на сградата, която твърде малко напомня на хотелска, никога не са използвани заради разположените в тях десетина помпи. Те денонощно изтласква водата от езерото. Заедно с водните костенурки и змиите в местността имало и стотици видове птици. За да се предотврати уплахата им от строителните машини, които започнали да ги прокуждат, за песнопойните птички били направени малки дървени къщи по дърветата из гората. Десет месеца след първата копка на бърза ръка били открити първият хотел - “Родина“ (днес “Обзор“) и първият ресторант - “Калиакра“. Морска вода и WC на етаж По правилата на доброто обслужване днес стартът на новия комплекс и записването на първите 100 гости в поизвехтелите листи на регистъра в хотел “Родина“ могат да се определят като прибързани. Няколко дни преди края на юни 1957 г. строители, архитекти и туристически шефове били уведомени от София, че група от около 100 души от днешна Русия ще посети Черноморието. И тъй като близкият комплекс Дружба се пукал по шевовете, спешно се наложило да бъде открит първият хотел на Златни пясъци. Само че там нямало нито достатъчно вода, нито електричество, нямало дори персонал, какво да говорим за път. Отсечката към курорта също не била довършена. Ситуацията далеч не била розова. Затова за “излъскването“ на фасадата на хотел “Родина“ и почистването бил избила ползвана... морска вода. Наредени в индийска нишка жени гребели с кофи водата от морето и я предавали до третия етаж за миене на стъклата на прозорците и санитарните възли. Естествено стъклата побелявали от солта, което налагало повторно да се трият със суха кърпа. Малко по-късно бил открит и вторият хотел - “Изгрев“, който бил предназначен за туристи от бивша Чехословакия. До края на лятото на всеки 10 дни отварял врати по един нов обект. Вторият етап от строителството на курорта завършил година след паметната дата с построяването на хотелите “Здравец“, “Иглика“, “Синчец“, “Люляк“, “Мак“, “Явор“, “Бреза“, “Теменуга“, както и общежитието “Златен връх“. Към построените вече гараж, автобусна спирка, поща, съблекални и спортни игрища били добавени оранжерия, магазини, сладкарска работилница, ресторант “Червен рак“. Част от хотелите дори нямали имена и фигурирали под номер. През юли 1960 г. започнало предаването на хотелите от третия етап на строителството - “Гларус“, “Гладиола“, “Тинтява“, “Перуника“, “Бриз“, “Еделвайс“... ресторантите “Кривата липа“ и “Морски звуци“. Обособена била и площадка за къмпинг за 200 палатки. Строителството продължавало и година след година се издавали нови и нови хотели и обекти. През 1966 г. - когато приключил деветият етап от строителството, окончателно се оформила т.нар. втора линия. Темповете на изграждане намалели. В следващите 3 години се появява и хотел “Интернационал“, който дълги години беше емблема на Златни пясъци. До началото на 70-те години на миналия век в курорта вече работели 64 хотела и десетки ресторанти, а туристите в разгара на сезона наброявали над 30 хил. души. Разбира се, концепцията за изграждането на туристически комплекс през 1954 г. се различавала кардинално от тази, която се използва днес. Преди 50 години отличителната черта била по един санитарен възел на етаж. Помещението трябвало да заеме по 2 кв.м с включен тоалет, мивка и душ, който, като се пуснел, обливал с вода цялата баня. Вместо вратичка на гардероба пък се поставяло перденце... И учудването в туристите било повече от разбираемо. Обяснението било в социалистическата власт. Изискването, което тя поставила пред архитектите и проектантите на Златни пясъци, било едно легло да не струва повече от 2 до 4 хил. лв., като в тази стойност се включвали общите помещения и цялата инфраструктура на сградата. Въпреки че Златни пясъци започнал да се оформя като курорт едва през 1956-1957 г., подхвърлянията за това, че в Узункум може да се изгради комплекс, датират още от 1915 г. и са на братята Херман и Карел Шкорпил. През 1937 г. именно те инициирали преименуването на местността в Златни пясъци. Трудно е обаче да се каже дали това е свързано със старата легенда, че ситният и златист пясък се образувал като отмъщение на земята, в която пирати закопали огромно златно съкровище...