Казусът на българче, родено в Испания, в чийто акт за раждане са записани две майки, но му е отказан такъв от община "Панчарево", получи първи, макар и неокончателен отговор от Съда на Европейския съюз (СЕС). Това стана със заключение на генералния адвокат Юлиане Кокот, съобщи "Лекс".

Тя заявява, че българските власти не могат да откажат да издадат паспорт или друг документ за пътуване на детето, в който двете жени да са посочени като родители, за да може то да пътува с всяка от тях.

"България не може да откаже да признае произхода на детето за целите на прилагането на вторичното право на Съюза относно свободното движение на гражданите с мотива, че българското право не предвижда нито института на брака между лица от един и същи пол, нито майчинството на съпругата на биологичната майка на детето", пише Кокот.

И обяснява, че ако детето е български гражданин, България трябва да му издаде документ за самоличност или документ за пътуване, в който и двете жени да са посочени като родители.

От друга страна обаче генералният адвокат заявява, че България има право да откаже да издаде акт за раждане на детето, в който са вписани две майки.

"С позоваването на националната идентичност България може да обоснове отказа да се признае произходът на детето, както е установен в испанския акт за раждане, за целите на съставянето на акт за раждане, установяващ произхода на това дете по смисъла на вътрешното семейно право", заявява Кокот.

Казусът беше поставен пред съда в Люксембург от Аминистративен съд София-град (АССГ), който зададе четири въпроса заради дело, по което трябва да се произнесе.

То е по жалба на две жени - едната българка, а другата - англичанка, които са се оженили в Гибралтар, Великобритания. През декември 2019 г. в Барселона им се ражда момиченце. Испанските власти записват и двете като майки.

Българката подава искане до район "Панчарево" на Столичната община да издаде акт за раждане на детето. От там ѝ указват да предостави в 7-дневен срок доказателства коя от двете жени е биологичната майка на момиченцето. Жената обаче счита, че съгласно действащото законодателство в България не е длъжна да предостави подобна информация. Така общината отказва да издаде акт за раждане като посочва, че липсват данни за установен произход на детето по отношение на неговата биологична майка. И заявява, че е недопустимо вписването в акта за раждане на двама родители от женски пол като майки на детето, тъй като еднополовите бракове в България са недопустими и подобно вписване би противоречало на обществения ред.

Така делото стига до АССГ, като той трябва да получи окончателен отговор от СЕС, преди да се произнесе.

Съдът на ЕС в Люксембург

Снимка: iStock by Getty Images

В заключението си генералният адвокат Кокот най-напред уточнява, че обратно на твърдяното от АССГ, не може да се приеме със сигурност, че детето е български гражданин. Причината за това е, че по закон българско гражданство по право придобива този, на когото поне единият родител е български гражданин, а в настоящия случай самоличността на биологичната майка не е известна.

Но Кокот отбелязва, че дори ако детето не е български гражданин, положението не излиза извън приложното поле на правото на ЕС.

Генералният адвокат припомня, че правото на съюза не урежда правилата за установяване на гражданското състояние на дадено лице, и по-специално за неговия произход. Държавите членки обаче трябва да упражняват своята компетентност в тази област, като спазват правото на ЕС. И в тази връзка подчертава, че правото на свободно движение включва правото да се води нормален семеен живот както в приемащата държава, така и в тази по произход на гражданина на ЕС.

"В случая В.M.A. (българската гражданка - бел. ред.) и съпругата ѝ надлежно са придобили статута на родители на детето по силата на испанското право и фактически водят съвместен семеен живот с дъщеря си в Испания. Непризнаването на тези родствени връзки обаче би създало сериозни пречки за семейния живот в България, и дори би могло да разубеди В.M.A. да се върне в страната си по произход", пише Кокот.

Тя подчертава, че същите съображения важат за положението на детето, ако то е български гражданин и следователно и на ЕС.

Съгласно българското право издаването на акт за раждане е предпоставка за издаването на български документ за самоличност: следователно отказът за такова издаване би застрашило ефективното упражняване на правото на свободно движение на детето, пише в заключението.

Затова генералният адвокат приема, че "отказът на българските власти да съставят искания акт за раждане представлява пречка за правата, които правото на Съюза предоставя на В.M.A., и — в случай че детето е български гражданин — и на това дете".

След това тя проверява дали националната идентичност, на която се позовава България, може да обоснове този отказ. По делото българските власти са заявили, че накърняването на националната идентичност е в това, че исканият акт за раждане се отклонява от разбирането за "традиционното" семейство, което е закрепено в българската конституция и което задължително означава, че едно дете може да има само една майка (или баща).

"Семейното право е израз на самоопределянето на държавата както в политически, така и в социален план. Оттук определянето на родствените връзки за целите на вътрешното семейно право може да спада към националната идентичност на държава членка. Това означава, че степента на упражнявания от Съда контрол трябва да се ограничи, за да останат области на материалноправна компетентност, запазени за държавите членки. Ето защо, доколкото става дума именно за същността на националната идентичност, позоваването на тази същност не подлежи на проверка за пропорционалност", заявява в тази връзка генералният адвокат.

"Поради това едно такова задължение не представлява заплаха за основния израз на националната идентичност, а отстранява известна част от пречките за свободното движение, като неяснотите около правото на пребиваване на британската майка на детето или възможността тя да се придвижва с него. С оглед на ограниченото отражение на това задължение върху българския правен ред, отказът да се признае произходът на детето от В.M.A. и от съпругата ѝ за тези цели надхвърля необходимото за защитата на целите, посочени от България", пише Юлиане Кокот в заключението си.

Не става ясно обаче как при отказ за издаване на акт за раждане с две майки, след това детето би получило паспорт или друг документ за пътуване, в който да фигурират двете жени.