Американският президент Джо Байдън обмисля разполагането на хиляди войници в Източна Европа и Балтийския регион, пише в. "Ню Йорк таймс", като се позова на източници от американското правителство, пожелали да останат анонимни.

Байдън обмисля също така разполагането на бойни кораби и военни летателни апарати в страни от НАТО, което би означавало преосмисляне на сдържаната досега позиция на американския лидер във връзка с украинския въпрос.

Идеята за засилване на американското военно присъствие в региона е продиктувана от все по-сериозните опасения, че Русия може да предприеме инвазия на Украйна.

Подобен ход би означавал сериозна промяна в подхода на правителството на Байдън, което доскоро се придържаше към сдържана позиция по украинския въпрос, тъй като се страхуваше, че в противен случай би могло да провокира Русия да нахлуе в Украйна. След като руският президент Владимир Путин обаче продължава със своята заплашителни действия по отношения на Украйна и след като преговорите между американски и руски представители не доведоха до промяна, американското правителство започва постепенно да се дистанцира от своята досегашна стратегия, отбелязва "Ню Йорк таймс", цитиран от БТА.

На среща в събота в президентската резиденция "Кемп Дейвид" в щата Мериленд високопоставени служители на Пентагона са представили на Байдън няколко варианта за прехвърляне на американски сили по-близо до границите на Русия. Тези варианти включат изпращането на от хиляда до 5000 войници в страни от Източна Европа, като се предвижда, ако ситуацията се влоши, броят им да бъде увеличен десетократно.

Според източниците на "Ню Йорк таймс" се очаква Байдън да вземе решение по този въпрос тази седмица.

Междувременно Асошиейтед прес предаде, че Държавният департамент на САЩ е наредил на семействата на всички служители на американското посолство в Киев да напуснат Украйна на фона на опасенията от руска инвазия.

Департаментът заяви, че всички близки на служители на посолството в Киев следва да напуснат Украйна и че всички служители на посолството, които не изпълняват функции от първостепенна важност, могат да напуснат Украйна на правителствени разноски.

Този ход бе предприет на фона на засилващите се страхове от евентуална руска агресия срещу Украйна.

Държавният департамент подчерта, че американското посолство в Киев ще остане отворено и че не става дума за евакуация. Това решение бе обмисляно известно време и не следва да бъде тълкувано като намаляване на подкрепата на САЩ по отношение на Украйна, заявиха американски представители.

"Ситуацията в сферата на сигурността, особено по протежение на украинските граници, в окупирания от Русия Крим и в контролирания от Русия Донецк е непредсказуема и може да се влоши всеки момент. Американските граждани в Украйна трябва да имат предвид, че евентуална руска военна операция по отношение на Украйна сериозно ще засегне възможността на американското посолство да предоставя консулски услуги и съдействие на американски граждани, които напускат Украйна", се казва в изявление на Държавния департамент, предаде Франс прес.

"Смятаме, че руска инвазия (. . .) може да има всеки момент", заяви високопоставен американски представител.

Държавният департамент отправи предупреждение към американските граждани да се въздържат от пътувания до Украйна и Русия заради опасността от евентуална руска инвазия на Украйна.

На фона на нарастващото напрежение днес в Брюксел ще се проведе среща на външните министри на страните от ЕС и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън, която ще е посветена на кризата Русия-Украйна. Ден преди разговорите в белгийската столица френският държавен секретар по европейските въпроси Клеман Бон заяви, че страната му се обявява за пряк диалог между ЕС и Русия във връзка с архитектурата на сигурността в Европа,предаде Франс прес.

Трябва "като Европейски съюз (. . .) да имаме предложения, организиран, редовен диалог с Русия, оставайки твърди", каза Бон журналисти.

По думите му руският президент Владимир Путин предпочита диалога със САЩ, защото това "напомня времената на Студената война и сблъсъка между свръхсилите", а потенциално му дава и възможност "да раздели" европейците.

"Трябва да останем единни като хора от Запада, да присъстваме в качеството на европейци. Прави ли достатъчно Европейският съюз? Днес вероятно не", каза държавният секретар на Франция.

НАТО изпраща подкрепления в Източна Европа

Съюзниците от НАТО изпращат повече кораби и изтребители в подкрепа на силите за възпиране и отбрана в Източна Европа, съобщи БТА, като се позова на информация от  алиансът.

Допълва се, че НАТО привежда сили в готовност заради продължаващото струпване на руска военна мощ във и около Украйна. В последните дни някои съюзници съобщиха за предприети или предстоящи действия, Дания изпраща фрегата в Балтийско море и е готова да разположи четири изтребителя F-16 в Литва, в подкрепа на дългогодишната мисия на НАТО за охрана на въздушното пространство в района, се допълва в съобщението.

Испания предоставя кораби за присъединяване към военноморските сили на НАТО и обмисля да изпрати изтребители в България. Франция изрази готовност да изпрати войски в Румъния под командването на НАТО.

Нидерландия изпраща два изтребителя F-35 в България от април, за да подкрепи дейностите на пакта за охрана на въздушното пространство, и поставя кораб и сухопътни части в готовност за съюзническите сили за реагиране.

В информацията се потвърждава, че САЩ обмислят увеличаване на военното присъствие в източната част на алианса.

В съобщението се отбелязва, че в отговор на незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г., НАТО увеличи присъствието си по източния фланг, включително с четири многонационални бойни групи в Естония, Латвия, Литва и Полша. Тези части, водени съответно от Великобритания, Канада, Германия и САЩ, са многонационални и боеспособни. Тяхното присъствие показва, че нападение срещу един съюзник ще се възприема като атака срещу целия алианс. Преди 2014 г. в източната част на пакта нямаше сили на НАТО, се уточнява в съобщението.