Русия и НАТО ще възстановят работата на своите мисии в Москва и Брюксел, но разногласията по темите за Украйна и европейската сигурност остават. Това заяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенбрег на пресконференция след края на заседанието на Съвета Русия-НАТО в Брюксел. Позицията на Северноатлантическия съюз е, че само 30-те страни-членки на могат да решават дали Украйна ще се присъедини, или не. Какво се случва геополитически в света? Потърсихме за коментар по темата бригаден генерал (ОР - от резерва) Валентин Цанков. Ето какво сподели той пред Dir.bg.

- Генерал Цанков, възражда ли се "Студената война", след като Русия и САЩ преговарят за военно присъствие, но без реални резултати?
- "Студената война" си имаше своите специфики, но общо взето основният принцип, по който тя се "водеше", беше паритетът, балансът. Резултатът от "Студената война" бе победа на НАТО, без да е водена "гореща" война. И, слава Богу. Една гореща война, при наличието на оръжия за масово поразяване, включително ядрено, би била краят на човечеството. Това е ясно на всички мислещи хора.

След разпадането на Съветският съюз и Варшавският договор, този баланс бе нарушен чрез разширяване на броя страни-членки на НАТО, а с него и преместване на зоната на съприкосновение на изток.

Това принуди Русия да потърси работещи механизми за сигурност, засега под формата на консултации и преговори. Доколкото разбираме, макар процесът да не е приключил на 100 %, преговорите са неуспешни, без резултат.

- Пресечната точка е Украйна... Виждате ли възможност за реално разбирателство?
- Точно там, в Украйна, засега минава тази "спорна" линия на съприкосновение. От решаването именно на този въпрос в голяма степен зависи и по-нататъшният ход на отношенията между НАТО и Русия. За Русия Украйна продължава да бъде важна част от близката сфера на влияние. Като сложим и фактът, че значителна част от украинците са рускоговорящи и с руско самосъзнание, постигането на реално разбирателство, както се изразявате, е още по-трудно. Само драстична промяна в ръководството на Украйна би променила ситуацията. Впрочем, такава промяна беше извършена през 2014 г. следствие на Майдана, само че в обратна посока.

- Скоро президентът на Иран бе на визита в Москва? Какво значи това?
- Основният акцент на срещата между иранския и руския президент е поставен върху трудните преговори за ядрената програма на Иран. Иран очаква подкрепа от Русия за сключване на ново споразумение. Ядреното споразумение беше сключено през 2015 г., но след напускането през 2018 г. от САЩ то престана да работи.
САЩ наложиха и санкции на Иран, които сега са основна причина страната да настоява за сключване на ново споразумение, което да позволи снемането на санкциите. Те нанасят сериозни финансови щети на страната, заплашващи с избухването на размирици и срив на ислямското управление на Иран. Засега Русия се въздържа от пълна подкрепа на Иран в преговорите, независимо от изразения оптимизъм за положително развитие на въпроса.

- Все повече анализатори говорят за разполагането на Руски оръжия в Сърбия? Ако в Ниш се позиционира Искандер - руската квазибалистична ракета с малък обсег, значи от там се покрива цяла България?
- Сърбия формално е необвързана военнополитически, нещо като продължение на традицията от югославско време. Но тя има специални връзки с Русия, а в много отношения и с Китай. Един бърз преглед на военните доставки за Сърбия, общите учения, контактите на най-високо политическо ниво потвърждават тези отношения. Евентуално разполагане на руски оръжия в Сърбия са един от начините Москва да реагира след окончателно приключване на преговорите. Що се касае до България, тя и сега е "покрита", само че от изток, през Черно море, със средства с по-голям обсег.

- Русия намеква и за разполагането на ядрени оръжия в Беларус?
- Това също е възможен вариант на Русия за реакция след края на преговорите, които към днешна дата изглеждат провалени. Отношенията между Русия и Беларус претърпяха промяна след бежанската криза на полско-беларуската граница. Курсът на Лукашенко за дистанциране от Русия бе сменен с оглед съхраняване на властта на беларуския президент и търсене на защита срещу санкциите и обвиненията на Запада.
Евентуално разполагане на руски ядрени оръжия измества линията на съприкосновение, този път на запад. Вероятно това е и основната причина НАТО да изрази готовност за започване на преговори по ракетите от среден и малък обсег. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг назова и възможните сектори за преговори, цитирам "съкращаване на оръжията - ядрените ракети и много други мерки, които ще са положителни и за Русия, и за НАТО".

- Москва иска НАТО да изтегли военните си от Полша и Румъния и да се върне светът към ситуацията от 1997 година. Възможно ли е?

- Вече получихме официален отговор от страна на НАТО и САЩ и той е отрицателен. Такова изтегляне би прозвучало като готовност да се отстъпи от "завоювани" позиции, като проява на слабост (най-вече от САЩ), и не е в унисон с официалната политика на Алианса. А тя е в посока разширяване на НАТО, този път със страни, бивши съветски републики като Украйна, Молдова и Грузия.

- Русия смята да разположи оръжия и в Сирия, а това означава, че е Италия е обхваната. Какво е това надбягване?
- Намесата на Русия в Сирия не беше само за защита на режима на Асад и прекратяване на войната.

Целта беше осигуряване на позиции на Русия в региона на Средиземно море - бази на военно космическите сили (ВКС) и военноморските сили (ВМС).

Засега единствените извън пределите на Русия, но като се има предвид разположението им - доста съществени в регионален план. Русия прави опит да възстанови баланса, но в променени условия и с други партньори. Не казвам съюзници, но съвместните действия с Китай, учения, военно-техническо сътрудничество, износ на технологии и оръжейни системи - в някои отношения граничат със съюзнически. А Китай в последните поне 10 години бележи сериозен ръст както икономически, така и във военно-техническо отношение. Там военният бюджет е една трета от този на САЩ. Амбициите са големи.

- В същото време САЩ искат Украйна в НАТО и разполагането на оръжия там. Кремъл отговаря с евентуалното разполагане на оръжия в Никарагуа, Венецуела и Куба. Казано с други думи в "задния двор"на Щатите...
- Да, тук вероятно ще действа принципът "на всяко действие има противодействие". Отговорът на САЩ и НАТО по отношение на Украйна не предполага спиране на процеса за пълноправно членство на Украйна в НАТО. За разлика от другите нови страни-членки, при които първо беше приемането им в НАТО, а после разполагането на сили на НАТО на техни територии в някои от тях (Балтийските страни, Полша), в Украйна вероятно ще се подходи нестандартно. Т.е. първо ще бъдат разположени сили и оръжия, включително ракетни системи със среден и малък радиус, а после Украйна ще бъде приета за член на НАТО. Разполагане на руски сили и средства в отделни страни на Централна Америка се коментира, засега, само от Запада. Руската страна се въздържа от конкретика до окончателно приключване на преговорите. Едно е ясно. Светът няма да стане по-сигурен, ако се върви по този път. Исторически свидетелства - колкото искате.

- Преди време руският президент Владимир Путин каза, че ако от Полша, Румъния или Украйна бъде изстреляна ракета, става въпрос за удар, съответно за реакция, в рамките на 7 минути. Колко би продължила една съвременна война. Минути, час, два или...
- Разглеждате вариант, който е присъщ по-скоро за компютърните игри, с които се забавлява част от подрастващите, вместо да си учат уроците. Сега, сериозно. Изключително важен въпрос е разполагането или не в непосредствена близост на ракетни средства както от едната, така и от другата страна. Никой не би рискувал да изстреля една ракета, защото знае, че другата страна ще отговори и то не с една, а с масов удар - залп. Това пък би довело до ответен отговор и той би бил най-краткият път към прекратяване съществуването на човечеството. За да не чертая такава апокалиптична картина, която не е невъзможна, очаквам на някакъв етап все пак двете страни да започнат преговори и постигане на режим на взаимен контрол, отстъпки и установяване на Мерки за укрепване на доверието и сигурността (МУДС). Само да напомня. В началото на деветдесетте години на миналия век такива МУДС бяха приети, те действаха и те бяха успешни. Престои и среща на върха на "петорката" от Съвета за сигурност на ООН (Русия, Обединеното кралство, САЩ, Китай и Франция), предложена от руския президент Путин. Глобални въпроси, включително по международната сигурност, обикновено се решават от тези, които носят голямата отговорност за нея. Да видим какви резултати ще бъдат постигнати. Отсега е ясно, че е налице тенденцията за блоково разделение в един нов, многополюсен свят, и тя е към формирането на нов световен ред.
_____________________

Бригаден генерал (ОР) Валентин Цанков е роден на 25 август 1956 г., в град Пловдив. Завършил е военно училище, военна академия и генерал-щабна академия. Специализирал е в САЩ, Германия, Гърция, Италия и Русия. Служил е във войските, Генералния щаб и МО. Бил е директор на дирекция в МО, аташе по отбраната в Лондон и Вашингтон, съветник в НАТО и съветник на министъра на отбраната. Заместник-председател на Асоциацията на сухопътни войски. Експерт по национална сигурност в Центъра за изследване на отбраната и сигурността, полиглот. Безпартиен.