Френският президент Еманюел Макрон заяви, че би било грешка израелският министър-председател Бенямин Нетаняху да откаже предложеното прекратяване на огъня в Ливан и че той ще поеме отговорност за евентуална регионална ескалация, предаде Франс прес.

"Предложението, което беше направено, е солидно. То не беше отправено във въздуха", заяви Макрон на съвместна пресконференция в Монреал с канадския министър-председател Джъстин Трюдо.

Снимки от съвместната пресконференция ВИЖТЕ ТУК >>> 

То беше "подготвено, договорено с премиера Нетаняху и неговите екипи, както от американците, така и от нас", подчерта френският президент.

"Смятам, че би било погрешно от страна на (израелския) премиер да го откаже, защото той би поел отговорност за регионална ескалация, очевидно с нови цивилни жертви в Ливан, но и за ескалация далеч отвъд това, която никой няма да може да контролира", подчерта той.

"Абсолютно необходимо е незабавно да постигнем прекратяване на огъня", каза канадският министър-председател Джъстин Трюдо, споменавайки за "ужасяващи кадри".

САЩ, Европейският съюз и други френски съюзници, както и няколко арабски държави, отправиха съвместен призив за 21-дневно спиране на огъня в Ливан, след като тази седмица израелски въздушни удари убиха стотици и доведоха до разселване на десетки хиляди хора в Ливан.

Призивът за триседмично прекратяване на огъня дойде часове след като началникът на генералния щаб на израелската армия генерал-лейтенант Херци Халеви каза на войниците си да се подготвят за евентуална сухопътна офанзива срещу "Хизбула".

Френският президент Еманюел Макрон и канадският министър-председател Джъстин Трюдо на съвместната пресконференция в Монреал

Снимка: The Canadian Press via AP/БТА

Френският президент посочи, че според него първоначалните реакции на Израел на предложението не са били "окончателни" и повдигна въпроса за възможността за свикване на ново заседание на Съвета за сигурност на ООН по темата, за да се "засили натискът".

Призиви за деескалация на напрежението в Близкия изток доминираха в третия ден от Общите дебати в ООН

Междувременно в третия ден от Общополитическите дебати в централата на ООН доминираха призиви за деескалация на напрежението в Близкия изток.

Ключовите говорители от трибуната на световната организация бяха палестинският президент Махмуд Абас, йеменският президент Рашад Мухамад ал Алими, британският премиер Киър Стърмър, ливанският външен министър Абдалах Бу Хабиб, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и германската външна министърка Аналена Бербок, предаде специалният пратеник на БТА Анелия Пенкова.

В обръщението си Махмуд Абас подчерта, че палестинският народ "няма да напусне родината си". "Палестина ще остане наша. И ако някой трябва да я напусне, това ще са окупаторите", заяви той.

Макрон връчва Ордена на Почетния легион на канадска бизнесдама - Helene Desmarais, член на редица бордове и комитети в публичния и частния сектор

Снимка: The Canadian Press via AP/БТА

Абас изтъкна, че "цели палестински семейства са били избити и че в условията на нападение се разпространяват болести, липсват чиста вода и жизненоважни лекарства, а над два милиона палестинци са разселени, като много от тях са принудени да бягат многократно в търсене на убежище".

Йеменският президент Рашад Мухамад ал Алими призова за засилване на международния натиск за спиране на източниците на финансиране на хусите и за ограничаване на "потока от ирански оръжия" в страната му, която непрекъснато работи за деескалация на напрежението.

"Необходим е колективен подход, за да се подпомогне йеменското правителство да укрепи институционалния си капацитет, да се справи с продължаващата икономическа криза и да се защити от заплахите за международното корабоплаване", заяви Рашад Мухамед ал Алими пред световните лидери на годишната среща на високо равнище на Общото събрание на ООН.

Той заяви, че продължаващата от години икономическа криза в Йемен продължава да се изостря от насилието на хусите и терористичните атаки, включително в Червено море и околните морски маршрути, които оказват влияние не само върху региона, но и застрашават световната търговия за трилиони долари.

По отношение на ситуацията в Близкия изток като цяло Ал Алими заяви, че "бруталната израелска война срещу палестинския народ трябва да спре незабавно".

От Газа до Украйна и отвъд, огромното мнозинство от хуманитарните кризи са предизвикани от конфликт, катастрофа, сътворена от човешки ръце, заяви британският премиер Киър Стармър пред Общото събрание на ООН.

Френският президент Еманюел Макрон и канадският министър-председател Джъстин Трюдо на съвместната пресконференция в Монреал

Снимка: The Canadian Press via AP/БТА

"Моето послание днес е следното: Връщаме Обединеното кралство към отговорното глобално лидерство, защото смятам, че международната система може да бъде по-добра", каза той.

"Това е моментът да утвърдим отново основните принципи, да се ангажираме отново с ООН, да работим заедно за мир, напредък и равенство", каза още Стармър.

Ливанският външен министър заяви, че кризата в страната му изисква "спешни международни действия, тъй като израелските атаки създават риск от ефект на доминото", който може да превърне целия регион на Близкия изток в "черна дупка" на безкраен конфликт.

"Днес отчаяно се нуждаем от това Организацията на обединените нации да изиграе ролята си на убежище за малките страни, станали жертва на агресия, включително и за моята родина - Ливан", заяви Абдалах Бу Хабиб, като осъди израелските атаки и призова за прекратяване на настоящия конфликт.

Бу Хабиб приветства изявленията на Съединените щати, Франция и други държави във връзка с проучването на възможността за "дългосрочно примирие" в посока възстановяване на стабилността по границата, както и завръщането на разселените хора.

"Ливан полага всички усилия и търси всички средства, за да гарантира, че няма да попадне в израелския капан, който има за цел да удължи войната", каза той. "Израел не се ли измори да воюва от 1948 година насам? Кога Израел ще пожелае мир? Кога ще му омръзне да прибягва до езика на огъня и стоманата?", попита ливанският министър.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви от трибуната на ООН, че "това не може да продължава така".

"Искаме демократична и силна Държава Израел, която да живее в мир и сигурност рамо до рамо с палестинския народ", изтъкна той.

Германската външна министърка Аналена Бербок отправи призив към "Хизбула" и Израел да се съгласят с предложението за незабавно 21-дневно прекратяване на огъня. "Една по-широка регионална ескалация няма да донесе на никого дълготрайна сигурност", заяви тя.

Бербок каза още, че липсата на напредък е разочароваща, но "ние не се отказваме да търсим политическа визия за израелците и палестинците, за да могат да живеят мирно едни до други в две държави".

Снимка: The Canadian Press via AP/БТА

Тя засегна и темата, свързана с равенството между половете, като уточни, че от съществуването си ООН не е имала нито една жена генерален секретар.

Жените съставляват 50% от населението на всяка държава, заяви Бербок. "Но за 80 години тази организация никога не е имала жена за генерален секретар".

"Така че ако тази организация призовава за равенство и справедливост в света, отдавна е време да го покажем тук, в Ню Йорк", подчерта тя.

"Следващият генерален секретар на тази организация трябва да бъде жена", заключи германската министърка.