Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Вчерашните изявления на Тръмп за "много добрия разговор на Уиткоф с Путин" и за плановете за среща между президентите на САЩ и Русия и, като цяло, намеците на Белия дом за напредък в преговорите по Украйна, бяха изненада за наблюдателите.

До вчера сутринта никой не очакваше нищо особено от срещата между Уиткоф и Путин. Светът живееше в очакване, че на 8 август, когато изтичаха 10-те дни, определени от Тръмп за прекратяване на войната в Украйна, няма да има примирие и САЩ ще започнат твърди действия по отношение на Русия.

Вместо това обаче от Вашингтон заваляха положителни коментари по отношение на Москва. И това се случи за първи път от началото на юли, когато Трамп заяви за разочарованието си след разговора с Путин.

От друга страна, вчера САЩ наложиха мита срещу Индия за закупуването на руски петрол. А Тръмп заплаши с аналогични действия и срещу други страни, включително Китай.

Какво означава всичко това и какви точно промени са настъпили вчера по отношение на преговорите за мир в Украйна, има четири версии, пише украинското издание "Страна".

Първата - Москва, заплашена от вторични санкции и фронтално влошаване на отношенията със САЩ, е решила да коригира позицията си по отношение на примирието, като смекчи изискванията си или, както писаха някои медии, да предложи "преходен етап" към прекратяване на огъня под формата на "въздушно примирие", което да заинтересува Тръмп.

Втората - Тръмп е решил да направи много по-големи от предишните отстъпки на Путин на фона на това, че Индия, Китай и Бразилия отказаха да прекратят закупуването на руски енергоносители и Вашингтон се е изправил пред перспективата за започване на пълномащабна търговска война с най-големите незападни икономики. Това носи много големи геополитически рискове за САЩ, поради което Белият дом може да се опита да излезе от ситуацията чрез сделка с Русия, като даде някои бонуси на Москва както от своя страна, така и като принуди Украйна и Европа да изпълнят руските условия. За това косвено сочи и вчерашното изявление на държавния секретар на САЩ Рубио, който каза, че ключова роля в мирното уреждане ще играят "териториалните въпроси" и че след срещата между Уиткоф и Путин САЩ за първи път имат конкретни примери за това, което Русия би могла да поиска, за да сложи край на войната.

Както е известно, в списъка с условия на Москва териториалният въпрос заема централно място. РФ изисква от Киев да й предаде цялата територия на четири области и официално да признае тяхната анексия. Украинските власти досега отказваха да направят както първото, така и второто.

Може ли сега ситуацията да се e променила (ако Тръмп наистина оказва натиск по този въпрос) на фона на тежкото положение на фронта и острата политическа криза, с която Банкова (администрацията на Зеленски) се сблъска след опитите да ограничи правомощията на Националното антикорупционно бюро на Украйна? Подозрения за това вече изразяват противниците на Зеленски. Ръководителят на действащия с западни грантове "Център за противодействие на корупцията" Дария Каленюк смята, че ръководителят на украинската президентска канцелария Андрий Ермак може да се споразумее с Русия и дори да се откаже от влизането в ЕС, "за да се задържи на власт заедно със Зеленски".

"Няма да се учудя, ако Ермак се съгласи за това на неблагоприятен за нас компромис с руснаците. Обърнете внимание, че преговорният процес с руснаците в Истанбул беше изцяло под контрола на Ермак и неговия верен помощник Умеров. За какво преговарят с руснаците - това е голям въпрос", написа миналата седмица Каленюк.

Естествено, украинските власти не потвърждават готовност да направят каквито и да било сериозни отстъпки. А още по-малко по отношение на признаването на териториалните завоевания. Но трябва да се отбележи, че темата за непоклатимостта на принципите на териториалната цялост през последните месеци се споменава все по-рядко от Киев. При това Зеленски постоянно говори за желанието си да се срещне с Путин, за да обсъди с него лично, между другото, и някои "териториални въпроси".

При това не е изключен хибрид от първата и втората версия - компромис, при който Русия прави отстъпки по своите изисквания, а Украйна и Западът се съгласяват да изпълнят част от условията на Кремъл, които по-рано отказваха да обсъждат.

Третата версия - няма никакви реални промени, както и съществени промени в позициите на страните по преговорите за мир в Украйна, а всичко, което Вашингтон заявява в момента, е игра на Тръмп с цел да разцепи БРИКС и да убеди Индия и други страни да се откажат от закупуването на руски петрол. А също и да не допусне формирането на "единен фронт" на най-големите незападни страни за противодействие на политиката на "принуждението с мита" от страна на САЩ. Тоест, според тази версия, американците се опитват да покажат на китайците и индийците: "Вие се съюзявате с руснаците, не искате да се откажете от руския петрол, за което страдате от нашите мита, а руснаците междувременно сами идват при нас да се договарят зад гърба ви".

Според тази версия основната задача на Тръмп в момента не е да спре войната в Украйна, а да изтласка руския петрол от световния пазар, за да максимизира печалбите на американските енергийни компании. А войната е само повод за този процес. Затова Тръмп въведе мита срещу Индия с заплахи да направи същото и срещу Китай. И едновременно с това говори за "добрите преговори на Уиткоф", напредъка по мирното уреждане и за възможна среща с Путин.

Четвъртата версия, популярна сред противниците на Тръмп, е, че не е имало никакъв пробив или промяна в позициите по преговорите, а положителните коментари на Вашингтон са само повод да се отложат вторичните санкции (за Индия те бяха одобрени, например, с отлагане от 21 дни), въвеждането на които срещна силна съпротива от Делхи и Пекин, с които САЩ все още не са готови да влязат в търговска война. При това, според тази версия, Тръмп може да се съгласи с идеята за ограничено ("въздушно") примирие, ако такава наистина бъде предложена от Москва.

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google