04:46 | 26.06.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

04:46 | 26.06.24

Какво следва? Основни сценарии за Украйна, Русия и Запада

Войната стана на 100 дни

БТА/AP

Какво следва? Основни сценарии за Украйна, Русия и Запада

Войната стана на 100 дни

14:47 | 3 юни 2022 | Редактор : Денис Коробко 566 24381 БТА/AP

Днес се навършват 100 дни от войната. Нека обобщим резултатите и да дадем прогнозата си за бъдещето, пише украинското издание "Страна".

Русия - Украйна

Прогнози и реалност

В началото на март "Страна", въз основа на информация от украински военни, представители на правителството и експерти, представи два сценария за хода на войната - в зависимост от това дали Путин може да изпрати допълнителни резерви на фронта, или не.

Ако не успее, прогнозата бе, че руската офанзива ще спре по линията, която е достигнала тогава. Освен това, че Мариупол и Волноваха, които по това време вече бяха обкръжени, ще да бъдат превзети.

Ако руската армия успее да събере резервите си, Русия ще се опита да изпълни една от трите задачи - да завладее целия Донбас, да завладее цялата южна част на Украйна, като откъсне страната от Черно море, и да обкръжи и превземе Харков. Освен това задачите могат да се изпълняват последователно - т.е. ако първата (Донбас) успее, Русия може да се опита да изпълни втората или третата (Харков или Одеса). В същото време имаше предположение, че задачата за превземане на Киев вероятно ще бъде изоставена на този етап.

Вече е ясно, че вторият сценарий се реализира почти по начина, по който бе описан.

Путин "намери резерви", като съкрати фронтовата линия и изтегли войските си от Киев, Чернигов и Суми, пренасочи освободените части към Донбас. Освен това в Русия активно са провежда набор на резервисти по договор, както и продължаващата мобилизация в "ЛДНР" и това осигури попълване на войските.

Всичко това даде възможност да се постигне малко, но все пак превъзходство (или поне паритет) на човешките ресурси в ключови части на настъплението в Донбас, както и много сериозно превъзходство в огневата мощ, за което отчасти спомогна постепенното изчерпване на запасите от боеприпаси за съветското въоръжение в Украйна.

При тези условия Русия провежда бавно настъпление в Донбас, като постепенно "смила" украинската съпротива с огневата си мощ. Нещо повече, както признава и украинската страна, руското командване вече е взело предвид много грешки от първия период на войната и действа тактически по-разумно.

Какво следва?

В близко бъдеще Украйна я очаква труден период. Това се дължи на факта, че старите съветски запаси от оръжия и боеприпаси (особено артилерийски) са на изчерпване, а западните доставки на помощи все още не са достигнали ниво, което да реши този проблем напълно.

Не е ясно колко ще продължи тази ситуация (това зависи от това колко бързо западните страни ще могат и ще искат да увеличат доставките на оръжие и боеприпаси). Но точно на това време разчита Русия, за да постигне непосредствената си и официално обявена цел - превземането на Донбас.

Ако тази цел бъде постигната, е много вероятно Русия да предложи на Украйна още веднъж да седне на масата за преговори и да постигне съгласие по мирен план.

Освен това е вероятно условията да бъдат по-сурови, отколкото през март, когато се водеха активни преговори.

На първо място, по отношение на съдбата на вече завзетите части от Херсонска и Запорожка област. Въпреки че по време на срещата в Истанбул се появиха слухове, че Русия може да се съгласи да изтегли войските си в замяна на това Украйна да изпълни исканията на Москва относно статута на Донбас и Крим и неутралитета, сега е малко вероятно Руската федерация да напусне тези територии по своя воля.

Дали тези региони ще бъдат анексирани от Русия, или Кремъл ще избере друга форма на контрол, все още е отворен въпрос (и е малко вероятно да бъде решен преди края на активните бойни действия). Но така или иначе, при нов кръг от преговори (ако Донбас бъде завзет), Русия не изглежда склонна да обсъжда връщането на тези територии.

Ако Украйна откаже да се съгласи с тези условия, войната ще продължи в приблизително същия формат: Русия ще избере отделен участък от фронта, където ще съсредоточи силите си и ще се опита да премине в настъпление.

Например, като се отправи към Приднестровието и Одеса.

Ако успее, отново ще бъдат предложени преговори, но при още по-лоши условия.

Ако не успее, Русия ще премине към стратегическа отбрана на вече завзетите територии, ще нанесе удари по тила и инфраструктурата, ще се опита да изчерпи съпротивителния ресурс на Украйна и или ще принуди Киев да приеме условията на Москва за мир, или ще постигне вътрешна дестабилизация и пълно унищожаване на украинската държавност под тежестта на военното бреме.

Това е стратегията на Руската федерация. Целта е да покаже на Киев, че най-добрият изход от войната за Украйна би бил да фиксира новите си граници с известни гаранции, че те няма да бъдат нарушени отново. В противен случай Украйна е изправена пред дълга война, бедност, опустошение и в крайна сметка разпад.

Стратегията на Украйна също е ясна - да се изтощават колкото се може повече силите на противника в Донбас (без да се допуска пълното му превземане) и успоредно с това да се струпват сили и западни оръжия, да се увеличава армията чрез мобилизация, за да се започне контранастъпление и да се разгроми руската армия, като се изтласка обратно до границите от преди 24 февруари. Или най-малкото като предотврати нови завземания на украинска територия. А в дългосрочен план - да принуди Русия (заедно със засилен натиск от страна на Запада с налагане на санкции) да приеме украинските условия за мир с изтегляне на войските до линията от 24 февруари при минимални отстъпки от страна на Украйна (например само неутрален статут в замяна на гаранции за сигурност от страна на западните държави, както и членство в ЕС).

Какво ще повлияе на по-нататъшния ход на събитията?

Чия стратегия ще се окаже успешна в чисто военен план, зависи, от една страна, от способността на Русия да осигури на армията си жива сила и техника (поне количества, покриващи загубите), както и нови оръжия (предимно ударни дронове).

От друга страна, това зависи от способността на Украйна да увеличи армията си чрез мобилизация, както и от способността (и желанието) на Запада да увеличи доставките на оръжие както в количествено, така и в качествено отношение.

А позицията на Запада като цяло по отношение на по-нататъшния ход на събитията играе ключова роля.

Всъщност Украйна е напълно зависима от нейната помощ, за да продължи войната. Това включва доставки на оръжие и финансиране на бюджетния дефицит. Без двете Украйна не може да продължи войната.

Ето защо сега Русия активно работи със Запада, за да го убеди да принуди Украйна да постигне компромисен мир. Използват се различни аргументи. На първо място са икономическите аргументи - заплахата от глобалните енергийни и продоволствени кризи, които удрят управляващите елити на Запад и ги заплашват със загуба на властта на следващите избори.

Но все по-често се появяват и заплахи (засега само загатнати), че ако войната в Украйна не бъде прекратена сега, тя може да прерасне в глобален конфликт директно между Русия и Запада, включително и в ядрена война.

А в близко бъдеще тази тема вероятно ще получи нов тласък след западните доставки на реактивни системи за залпов огън за Украйна. Възможно е Руската федерация да обвини Украйна, че е обстрелвала територията ѝ с тях (независимо дали това наистина се е случило), след което Москва ще предяви претенции директно към Вашингтон, което ще доведе до ново ниво на ескалация на ситуацията.

С повишаването на залозите Кремъл се опитва да накара САЩ да "принудят Украйна да сключи мир" при руските условия (или нещо близко до тях).

А фактът, че заплахата от ескалация и необходимостта от компромис вече се обсъждат както в западните медии, така и в политическите среди, показва, че дебатът за това дали да се отговори на исканията на Русия по отношение на Украйна всъщност е доста остър.

Залогът е голям - от една страна, заплахата от глобална икономическа криза и дори от трета световна война. От друга страна, удовлетворяването на исканията на Русия всъщност би означавало срив на настоящия световен ред, управляван от Запада, и загуба на САЩ като единствена свръхсила.

Ето защо Западът ще бъде затруднен при вземането на решения.

И в много отношения те ще зависят от ситуацията на фронта, както и от процесите в Украйна и Русия.

Ще успее ли Украйна да предотврати вътрешни сътресения и да избегне изпадането в анархия, въпреки трудностите на войната?

Ще може ли Русия да издържи дълго време на икономическия и политическия удар на санкциите и на тежестта на военните разходи и да запази вътрешната си стабилност? И до каква степен водещите незападни държави ще й помогнат да го направи. По-специално Китай и Индия.

Отговорите на тези въпроси ще определят изхода на войната.

ИЗБРАНО