Всяка атака срещу противник в Сирия оттук нататък ще бъде атака срещу държава, защото територията на страната вече е разделена между активните участници в конфликта.

Това анализира пред агенция "Анадол" Ойтун Орхан, експерт от центъра за стратегически проучвания на Близкия Изток.

Според него, битката за източната част на Сирия е приключила и река Ефрат е станала линия на разделяне на проамериканските сили и армията на Башар Асад. Правителствените части успяха да заемат някои от предградията на Дамаск, територии в провинциите Хомс и Хама, които преди бяха под контрола на опозиционни сили.

Турция трайно се настани в северната част на Сирия, в района на град Африн. Нейната зона е до провинция Идлиб, контролирана от опозиционни части.

Досега държавите, пряко и военно ангажирани в Сирия - Русия, Иран, Турция и САЩ, избягваха преките военни сблъсъци помежду си. Това означава, че трябва да очакваме и занапред такава политика и съответно намаляване на военните действия като цяло в страната. В противен случай може да се стигне до инциденти като унищожаването на групата сирийски войски и руски наемници през февруари.

Ако Турция постигне целта си и успее да намали заплахата от страна на кюрдите, то сътрудничеството на Анкара с Москва и Техеран губи смисъла си.

От друга страна, засилването на сътрудничеството между САЩ и Турция може да доведе до опити за дестабилизация в Северна Сирия, където турските войски имат пълен контрол.

Но ако САЩ намалят подкрепата си за кюрдите в Сирия, те ще се обърнат към Техеран, което не отговаря на американските интереси.

Решението на този казус зависи от действията на САЩ в договореностите с Турция за присъствието на кюрдски части на територии, контролирани от американците. това ще определи и посоката, в която ще върви Анкара в следващите месеци в Близкия Изток.