Аудиозапис разкри последните мигове на подводницата "Титан", в която загинаха петима
Устройство на Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ е засякло зловещия шум от експлозията
Зловещ тътен се разнася в Атлантическия океан, когато през 2023 г. подводният апарат "Титан" се взривява, причинявайки смъртта всичките петима души на борда му. Това става ясно от звуци, записани от устройство на Националната океанска и атмосферна администрация, намиращо се на около 900 мили от мястото на трагедията, съобщиха от бреговата охрана на САЩ, които споделиха около 20-секундния аудиоклип този петък.
Още по темата
- Подводница, превозваща туристи към "Титаник", е изчезнала в Атлантическия океан
- Британски милиардер е в изчезналия батискаф, изледващ останките на "Титаник"
- Свърши кислородът на изчезналата подводница "Титан"
- Съпругата на загиналия собственик на "Титан" - наследница на известна двойка от "Титаник"
- "Семейство Симпсън" предсказа трагедията с "Титан" преди 17 години (видео)
- Откриха предполагаеми човешки останки сред отломките на батискафа "Титан"
Оттам съобщиха, че това е "предполагаемата акустична сигнатура" на имплозията на подводницата на 18 юни 2023 г., при която загинаха 48-годишният Шахзада Дауд и 19-годишният му син Сюлейман, 58-годишният британски бизнесмен Хеймиш Хардинг, 77-годишният бивш водолаз от френските военноморски сили Пол-Анри Наржоле и 61-годишният съосновател на компанията собственик на "Титан" OceanGate Стоктън Раштън.
Зловещият запис е последното доказателство, което се появява след злополучната експедиция, предизвикала мащабно разследване за установяване на причината и процесите в компанията, както и преглед на безопасността в цялата индустрия, пише dailymail.
Групата е тръгнала на експедиция за разглеждане на останките от "Титаник", когато подводницата внезапно губи връзка с помощния си кораб "Полярен принц" след около час и 45 минути от спускането, което по план трябвало да продължи два часа и половина.
Едно от последните съобщения на екипажа до "Полярния принц", преди подводницата да се взриви, гласи: "Тук всичко е наред", според визуална възстановка, представена на изслушване на бреговата охрана миналата година.
Загубата на контакт предизвика международно издирване на изчезналия плавателен съд, който бе потънал на 12 400 фута в Северния Атлантически океан.
Бреговата охрана обяви тогава, че на подводницата й остават между 70 и 96 часа, преди да изчерпи кислорода, тъй като шумът, който се предполагаше, че идва от плавателния съд, даде надежда, че петимата души на борда може просто да са в капан под водата.
В крайна сметка обаче останките на кораба бяха открити на дъното на океана на около 330 метра от носа на "Титаник", а служителите на бреговата охрана съобщиха, че никой на борда не е оцелял.
След трагедията се появиха въпроси относно безопасността на подводницата, която от 2021 г. насам е извършвала плавания до мястото на останките на "Титаник".
По-късно стана ясно, че плавателният съд е бил управляван от контролер за видеоигри, а лидери в областта на дълбоководните проучвания дори бяха предупредили главния изпълнителен директор на OceanGate Стоктън Раштън пет години по-рано, че "експерименталните" методи на компанията могат да завършат "катастрофално".
Други служители на компанията също изразиха загриженост, в това число и Дейвид Лохридж, който бе директор по морските операции на проекта "Титан". Той е поискал по-строги проверки на безопасността на подводницата, включително "тестове за доказване на нейната цялост".
Лохридж е искал също така компанията да извърши сканиране на корпуса на "Титан", за да "открие потенциални дефекти", вместо да "разчита на акустичен мониторинг", който би открил проблем само "милисекунди преди имплозията".
Но впоследствие той бе изгонен от компанията, тъй като Раштън непрекъснато отхвърлял опасенията и в един момент дори намеква, че въпросите за безопасността на "Титан" са "лично обидни", определяйки твърденията, че ще убие някого, като "неоснователни". Раштън стига дотам, че заявява, че е "уморен от играчите в индустрията, които се опитват да използват аргумента за безопасност, за да спрат иновациите", като изрази възмущение от "неприлично безопасните" разпоредби, които смяташе за пречка пред развитието и иновациите.
До септември бреговата охрана проведе публични изслушвания, за да разпита ръководителите и служителите на компаниите какво може да се е объркало.
По време на изслушването Карл Стенли, "пилот" на подводница и дизайнер на Института за дълбоководни изследвания в Роатан, заяви, че Раштън е бил по-загрижен да остави "своя отпечатък в историята", отколкото да осигури безопасността на пътниците си. "Той е знаел, че в крайна сметка всичко ще завърши по този начин и няма да му бъде потърсена отговорност" свидетелства експертът. "Но той щеше да бъде най-известният от всички свои известни роднини", добави Стенли.
Мъжът продължи да разказва, че се е опитал да сигнализира за проблеми с безопасността, които е забелязал по време на тест през април 2019 г., включително шумове от пукане и проблеми с падащите тежести. Той изпратил имейл до Раштън, който обаче отхвърлил опасенията. "Тази размяна на имейли обтегна отношенията ни", каза Стенли, който заяви, че смята, че определянето на платените пътници от страна на OceanGate като "специалисти по мисиите" е опит да се избегне отговорността. "Това е явен опит за заобикаляне на американските разпоредби за пасажерите", каза специалистът. Освен това "целият бизнес план на компанията е безсмислен", добави той.
"В това нямаше нищо неочаквано. Това се очакваше от всички, които имаха достъп до малко информация", каза още Стенли.
"И мисля, че ако това не е било случайност, то тогава трябва да е някаква степен на престъпление. А ако е престъпление, мисля, че за да го разбереш истински, трябва да разбереш мотива на престъпника", анализира ситуацията Карл Стенли. "Причината, поради която започна цялата тази операция, беше желанието на Стоктън да остави следа в историята", заключи той.
От своя страна Амбър Бей, директор на администрацията на компанията, която е собственик на "Титан", настоя, че те не биха извършвали гмуркания, които биха били рисковани, само за да задоволят нечие желание.
Все пак тя се съгласи, че компанията иска да достави тази услуга на хората, които са платили 250 000 долара и са били насърчени да участват като "специалисти по мисиите". "Определено имаше спешна нужда да изпълним това, което предложихме, както и отдаденост и упоритост за постигане на тази цел", каза тя пред комисията по брегова охрана.
По-късно Бей се разплака, когато обсъждаше трагедията, която определи лична, защото е познавала жертвите. "Имах привилегията да познавам живота на изследователите, които бяха загубени - каза тя през сълзи и добави: "И не минава ден, в който да не мисля за тях, за семействата им и за загубата".
Базираната в щата Вашингтон компания OceanGate преустанови дейността си след имплозията. В момента компанията няма служители на пълен работен ден, но по време на изслушването беше представлявана от адвокат.
Дружеството заяви, че оказва пълно съдействие на бреговата охрана и Националния съвет по безопасност на транспорта от началото на разследването.
Превод: Dir.bg