Той беше като Феникс, роден от пепелта наоколо: 16-годишният Даниел вдъхнови Сунгурларе и цяла България
Правителството аплодира столичният ученик и още четирима младежи за помощта им при пожара
16-годишен ученик от София се превърна в символ на вдъхновение и надежда за мнозина, помагайки в борбата с опустошителния пожар, който изпепели над 10 000 декара гори и ниви в района на Сунгурларе. "Оборудван" единствено с колелото си и стара брезентова торба, той дни наред доставя вода, храна и най-вече кураж на пожарникарите и доброволците в първите линии на огнения ад.
Историята за помощта и отдадеността му разказва във Facebook Иван Янев - фоторепортер и доброволец, който среща Даниел сред пепелта в изгорялата гора.
"Дрехите ми миришат на дим и умора, а в очите ми още стои картината на опожарената гора. Имам малко време, преди денят да угасне напълно, и искам да ви доразкажа за Даниел. Даниел е на 16, от Сунгурларе, но всъщност е от София. Сега е при баба си. Шапки долу за това момче! Днес с колегите от Бургас - Давид и Мила - бяхме влезли навътре в изгорялата гора край Сунгурларе, за да направим пряко включване. Търсехме не само добра гледна точка, но и обхват, който се беше превърнал в рядкост насред апокалипсиса", пише Янев и продължава:
"Гледката беше нереална. От двете ни страни стърчаха овъглени дървета като черни призраци, а по средата се виеше прашен път, мек и сив като лунен пейзаж. Пепелта беше толкова дълбока, че всяка наша стъпка потъваше до глезените. Пустиня от сажди и тишина, нарушавана единствено от вятъра. И тогава, сякаш излязъл от филм за войната в Багдад, от маранята се появи силует. Момче на колело. Беше висок, а колелото му беше явно малко и той се поклащаше неуверено по прашния път, борейки се да запази равновесие. Приближи се и спря до нас. "Вие кои сте?", попита с глас, в който нямаше и следа от страх. "Не съм ви виждал в гората. Аз съм тук от три дни."
Иван Янев споделя, че в първия момент не е реагирал, но след това го огледал - "обгорелите му крака, маратонките, които изглеждаха буквално "опечени" от жегата, и най-вече - старата брезентова торба от противогаз, преметната през гърба му, от която се подаваха гърлата на бутилки с вода".
Тогава ме грабна. Това не беше просто момче, минаващо оттук.
"Как се казваш? На колко си години?", попитах го, осъзнавайки колко е опасно тук за едно дете. "Казвам се Даниел, на 16 съм", отвърна той. Разказа ми, че е от София, но прекарва лятото при баба си в Сунгурларе. И от три дни, откакто огънят бушува, той не е спрял. С колелото си, по прашните и опасни пътеки, разнася вода и храна за пожарникарите и доброволците", разказва още фоторепортерът.
Даниел обяснил, че носи 5 литра вода за хората и 2 - за животните. Разказал и как намерил малка катеричка, почти припаднала от жегата и дима, дал ѝ вода и тя избягала в гората.
"Гледах го и не можех да повярвам. В него нямаше поза, нямаше търсене на слава. Имаше само чисто, неподправено желание да помогне. Той беше като Феникс, роден от пепелта наоколо - символ на надеждата сред разрухата. Стана ми кеф, че се запознахме. Родителите му били държавни служители. Каза ми и в кое училище учи, но в цялата емоция умът ми не го запомни. Разказвам ви това, защото за да видите лицето му по телевизията, трябва да получим разрешение от тях. Той няма 18. Утре ще ги потърся, защото тази история трябва да стигне до повече хора. Тази добрина, която се е вселила в това момче, е по-силна от всеки пожар", споделя още Иван Янев.
И добавя: Искам такива да са ни политиците - сърцати и самоотвержени. Искам той да стане политик, но веднага си давам сметка, че това едва ли ще се случи. Прекалено скромен и добър е за този свят. Той ни остави и отново се понесе с малкото си колело в сивата мараня, за да продължи своята мисия. "И утре ще съм тук", бяха последните му думи. Надявам се утре пак да го срещна. Надявам се и пожарът най-накрая да бъде угасен. За да ви доразкажа за малкото момче с голямото сърце".
Самият Даниел е категоричен, че не се страхува от огъня и не се чувства герой.
"Помагам за горския пожар да го гасим. С каквото мога, давам вода, храна на пожарникарите. С лопати гасим. На животинките помагаме с каквото можем. Ако са припаднали от жегата, им даваме вода, храна и ги преместваме на безопасно място. Защото в момента по-надолу гори и тук не е безопасно за тях", заявява момчето пред БНТ.
"Майка ми и баща ми така са ме възпитали просто. Учили са ме да помагам на хора в нужда. Просто са ме научили да помагам с каквото мога", добавя ученикът.
Въпреки че учи програмиране, мечтата на Даниел е да стане военен и да продължи да помага там, където е най-трудно.
В началото на днешното заседание на правителството министър-председателят Росен Желязков представи на членовете на Министерския съвет Даниел и още 4 момчета, притекли се на помощ в Сунгурларе - Александър Димитров, Виктор Николов, Атанас Кръстев и Станислав Божиков. Те получиха аплодисментите на правителството.
"В тези трудни дни, със своя тих и скромен пример в Сунгурларе, те се притекоха на помощ по свой начин, но той стана толкова видим за всички и такъв кураж даде на огнеборците, на горските, на доброволците, че нямаше вариант да не ги поканя тук и аз ги поканих, за да изразим нашата признателност и благодарност", каза Желязков, цитиран от БТА.
Премиерът посочи, че момчетата са посланици, представители на всички онези, които в тези усилни времена, показват човешката добродетел, показват онзи скромен, непретенциозен, тих героизъм и онова, което ни кара да се чувстваме обединени като хора, като българи, да бъдем насочени един към друг с онази човечност и емпатия, която толкова липсва в нашето ежедневие.
"Сигурен съм, че техните мечти рисуват едно изключително оптимистично бъдеще за България", каза министър-председателят.
Росен Желязков изрази благодарност към родителите и близките на момчета затова, че са вложили в тях любов, старание и умение и ги насърчават по техния път.