Бойкотът забави с четири часа заседанието на работните групи. С представители на африканските страни разговаря датската министърка на климата и енергетиката Кони Хедегор,  предаде Ройтерс, цитирана от БТА. След това африканските страни прекратиха бойкота си.

Па Усман Джарджу от делегацията на Гамбия на конференцията каза, че датската министърка е уверила африканските страни, че на заседанията на работните групи ще се обърне по-голямо внимание на искането им за удължаване на действието на Протокола от Киото, който изтича през 2012 г.

Африканските страни обвиняват развитите икономики, че се опитват да "убият" Протокола от Киото - единственият в света международен договор, който задължава почти 40 развити страни да намалят емисиите на парникови газове с поне 5,2 процента под нивата им от 1990 г. Това намаляване трябва да стане в периода 2008-2012 г., както е записано в Протокола от Киото.
 
Развиващите се страни, сред които и африканските участници в конференцията в Копенхаген, искат Протоколът от Киото да бъде удължен. Те настояват освен това да бъде приет отделен договор, който да съдържа изисквания за съкращаване на парниковите емисии, чиито източник са развиващите се икономики.

Развитите страни обаче не са съгласни. Те искат нов договор, който да засяга и развитите и развиващите се икономики. Те подкрепят тази идея главно защото САЩ, които са вторият по значимост в света източник на парникови емисии, след Китай, сега са извън Протокола от Киото. Според развитите икономики ако се удължи Протоколът от Киото, САЩ отново ще се измъкнат от него и ще бъдат подложени на по-малко строг режим относно парниковите емисии, заедно с развиващите се икономики, отбелязва Ройтерс.

"Това (краткият бойкот) изглежда драматично, но нещата не са такива, каквито изглеждат", каза Кони Хедегор. При това датският министър на климата и енергетиката прогнозира още миникризи до края на конференцията в петък, "защото има много интереси в играта".