Опити за всяване на страх - така финансовият министър определи позицията на "Лукойл", в която се посочва, че отмяната на новите квоти за износ на нефтопродукти от 1 януари 2024 година, е равносилно на отмяна на дерогацията още от декември 2023 година.

Пълното падане на дерогацията за руския петрол от 1 март 2024 г. не би следвало да се отрази на българския пазар, каза пред журналисти в Благоевград Василев, цитиран от БТА.

Повод за коментара му е договореността между ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) и ДПС за отмяна на дерогацията за руския петрол в две стъпки. Първата е от 1 януари спиране на квотите за износ, втората - от 1 март окончателна отмяна на дерогацията, обяви председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова на съвместно изявление в парламента в петък.

Според Василев няма основание на този етап да се повишават цените на горивата у нас.

Още преди месец и половина - два парламентът прие закон, с който трябва да поетапно да се намали употребата на руски петрол. Това, че се забранява износът от 1 януари, касае руския петрол. Ако има неруски петрол, той спокойно може да се изнася, каза министърът.

Според Василев това просто ще ускори преминаването към неруски петрол.

Министърът на финансите заяви, че по време на срещата с ГЕРБ-СДС и ДПС в петък са се разбрали да бъдат направени корекции единствено в капиталовата програма, записана в проектобюджета за догодина.

По думите му вместо предвидените 12 млрд. лева, са се разбрали капиталовите разходи да са 10 млрд. лева или с 25% повече спрямо тазгодишната, предава БТА.

"Два милиарда и 400 млн. лева, които не бяха предварително предвидени в оригиналното планиране, които сложихме от новата вноска на газа, срещу които имаше допълнително направени инвестиции - капиталови разходи, всъщност отпаднаха от общата рамка на бюджета", обясни Василев.

"Що се отнася до финансирането на образованието - това, което ние чуваме, е, че всички са изключително доволни. Знаете, запазва се 125% на учителските заплати, значителното са увеличени парите за наука и висше образование. В културата също има значително увеличение на парите - има 15% увеличение на стандартите, отделно има 28,5 млн. лева, които са за реална дейност по методика на Министерството на културата", обясни още той.

Василев добави, че в петък е провел среща с Асоциацията на библиотеките, музеите и читалища.

"Те казаха, че искат да проверят каква проектна готовност за дейности имат и всъщност да се работи по-активно, за да могат тези средства да достигнат до тях", добави министърът. Той припомни, че през 2021 г. са отпуснали 12 млн. лева по този начин, но те са се върнали в бюджета, защото Министерството на културата не е успяло да се организира тогава.

Относно финансирането за общините, Асен Василев каза, че никога не е делил и няма да дели общините на "наши" и "ваши". "Винаги критериите са били едни и същи", каза Василев.

Още в правителствената програма сме заложили да има 1 млрд. лева за общински проекти, по начина, по който имаше Фонд за общински проекти през 2022 г. В този 1 млрд. лева има конкретни параметри, с които общините могат да кандидатстват. Това, което колегите от ГЕРБ-СДС искат е този списък с проекти да бъде приет със закона за бюджета, а не да се работи с общините както беше преди това. Това не е никакъв проблем, по принцип е добре парламентът да изгласува списъка. Единственото въпросът е във времето - дали ще стигне времето на общините да се организират до приемането на бюджета, коментира Асен Василев.

Той добави, че може да се помисли за хибриден вариант - общините, които са готови с проекти, да минат на гласуване през парламента, а другите да бъдат гласувани, когато са готови.

Има общини, които са в добро финансово здраве, има и такива, които са фалирали. Има 8 общини, които са включени в оздравителната програма на правителството, добави Василе