Ще бъде ли възможно видеонаблюдението и излъчването от броенето на бюлетините в нощта на парламентарния вот на 4 април е въпрос, който остава без ясен отговор въпреки наближаването на изборите. Редица политически сили вече се обявиха "за" видеонаблюдението като начин да се гарантира честността на вота. Предложените законопроекти на "Демократична България" и последвалият на БСП обаче отлежават на трупчета, а преди дни Върховният административен съд прати по "бавната писта" решението на въпроса да допусне ли ЦИК видеонаблюдение на изборите.

Предложението за видеонаблюдение за пръв път бе обявено от "Демократична България" на консултациите при президента в началото на януари. Дни по-късно от обединението поискаха промени в Изборния кодекс, с които да бъде въведено излъчване в реално време от секционните комисии. Формацията обаче е извънпарламентарна и разчита на волята на отделните депутати да внесат предложения проект. Засега такава няма.

"Важно е да кажем, че ние поискахме видеонаблюдение и стрийминг от броенето на бюлетините и вписването на резултатите в протоколите, тоест - след края на изборния ден. Не става дума някой да записва докато тече гласуването и тайната на вота ще бъде запазена", коментира юристът от Демократична България Надежда Йорданова. Тя разказва, че предложението на формацията е видеозаснемането да може да се осъществява от членовете на секционните комисии или от застъпниците и наблюдателите, които политическите сили и неправителствени организации излъчват.

"Ние създадохме и платформата за честни избори и свободни избори "Ти броиш", чиято цел е да се осъществи паралелно преброяване на резултатите от вота, а информацията от протоколите от всички 12 хиляди секции да бъде публично оповестена на сайта tibroish.bg. Там до данните достъп ще имат и медиите, и гражданите. Идеята е всеки човек да може да провери какви са резултатите от секцията, в която е гласувал, например", разказва Йорданова.

Преди дни обаче ЦИК на практика забрани видеозаснемането и излъчването от изборните помещения след края на вота. Мотивът беше запазването на личните данни на членовете на секционните комисии. "Демократична България" обжалва решението пред Върховния административен съд.

"Няма как да говорим за нарушаване на лични данни на хора, които са част от изборната администрация, т.е. изпълняват публична функция, и чиито данни така или иначе се вписват в специални регистри, т.е. публични са. Самото преброяване на бюлетините нито разкрива нечии политически убеждения, нито каквато и да било чувствителна информация. Да не говорим, че самото видеозаснемане е важно да показва бюлетините и това, което се вписва в протокола. Изобщо не е нужно да се показват лицата на хората в изборното помещение", добавя Надежда Йорданова.

Жалбата на "Демократична България" изглежда няма да намери отговор до деня на изборите. Заради поправките в Изборния кодекс от 2019 г. въпросът няма да бъде разгледан по т.нар. "бърза писта" - в скоростно дело от ВАС. Магистратите препратиха жалбата към Софийския административен съд и сега тепърва предстои той да се заеме с разглеждането ѝ. А това прави произнасянето по казуса навреме за тези избори да изглежда все по-неосъществимо.