На 14 ноември избирателите с българско гражданство в Турция за трети път през тази година ще се явят пред урните, за да гласуват за избор на нов български парламент и за президент на България.

По данни на ЦИК от Турция са подадени 21 844 заявления от желаещи да упражнят вота си в неделя в общо 124 секции, които ще бъдат разкрити в 19 окръга на страната, между които в пет от най-големите градове - Истанбул, Анкара, Измир, Бурса, Адана.

Фактът, че първият вот на 4 април се проведе в условията на локдаун заради пандемията от COVID-19, а вторият, на 11 юли, съвпадна с летния отпускарски сезон, предизвика спад в традиционно високата активност на избирателите в Турция въпреки повечето секции.

"Но сега ситуацията е различна. На 14 Ноември избирателите ще гласуват едновременно и за избор на нов парламент, а също и за президент на България. Следователно това положение може да се окаже критична преломна точка за политиката на страната", посочи специалистът по международни отношения доцент д-р Кадер Йозлем пред БТА.

По думите му парламентарният вот се очертава да бъде арена на съперничеството между партиите на статуквото и партиите на протеста в борбата за съставяне на кабинет. Първите ще се опитат да постигнат добри резултати за себе си, а вторите да създадат нови опции в политическия спектър.

"Що се отнася до вота в Турция на 14 ноември, налице е една значителна консолидация на избирателите. Номинирането за пръв път на кандидат от турския етнос в България- Мустафа Карадайъ от Движението за права и свободи за кандидат за президент на България - предизвика голямо вълнение и интерес сред турците с българско гражданство. Полемиката Радев - Карадайъ, която се разрази в България, също е елемент от тази консолидация, която може да доведе до ново политическо уравнение в България", коментира Кадер Йозлем.

Ситуацията около избора на президент изглежда по-ясна въпреки прогнозата, че ще се реши на балотаж. Обаче положението по отношение на съставянето на кабинет, което би сложило край на политическата криза в България, изглежда доста неясно. Липсата на силни политически лидери, епидемията, миграцията, икономическите трудности задълбочават сериозността на ситуацията в България, допълни той.