Магистрала "Хемус" - денем пътища правя, нощем пътища сънувам (снимки)

Как е работила "гвардията на златните старци"...

11:01 | 24 февруари 2019 | Редактор : Калин Каменов 47 63647 Снимка: Дир.БГ/Иван Григоров

Пътищата - това е животът! Това са казали древните римляни. Не сме римляни, но сме древни. И да - можем да строим пътища. В това спор няма. Магистрала "Хемус", магистрала "Тракия", магистрала "Струма", магистрала "Черно море", европейски коридори, международни пътища - каквото се сетите. Можем го. И точно за пътищата ще стане дума. Днес предимно ги ползваме. А някой, преди доста вече години, е започнал всичко това. Говорим за 1971 година, когато се дава партийната повеля за магистрала "Хемус". Издадено е разрешение за строеж на пътя от центъра на Варна към летището. През 1974 година е направена и първа копка в София край гара Яна. Така започва строежът и в двете посоки - от Варна и от София.

Всички снимки можете да видите ТУК>>>

И днес продължават да се изграждат лотове, но, както се казва, му се вижда краят.

Магистралата е кръстена на древното име на Стара планина - Хемус (на латински: Haemus), по протежението на която преминава.

И като всяко начало, и това е било пълно с ентусиазъм. А строителите ги е очаквала къртовска работа.

Трасето на автомагистрала "Хемус" е част от Европейската пътна мрежа от връзката с коридор IV на запад до коридор IX в близост до Велико Търново. Реализирането на магистралата ще даде възможност за връзка на източните и западни части на България с Трансевропейската мрежа. Автомагистрала "Хемус" се разглежда като стратегически проект, под чието въздействие се очаква да се ускори процесът на икономическо и социално сближаване на регионално ниво. Изграждането й ще окаже влияние върху регионалните икономики на три от районите за планиране на България - Северозападен, Северен централен и Североизточен, с благоприятно въздействие върху бизнеса и създаването на нови работни места.

Автомагистрала "Хемус" свързва София с Варна като дублира първокласните пътища Е70 от Варна до Шумен, Е772 от Шумен до Ябланица и Е83 от Ябланица до София. Автомагистрала "Хемус" ще бъде източно-западната връзка в Северна България и с пристанище Варна, което е ключово място за търговия с Украйна, Русия и Турция.

Именно към строежа на магистралата ни връща един репортаж във в. "Поглед" от 2 май 1979 година, който отразява какво се е случвало. Да припомним какво са написали колегите:

Днес човечеството се е втурнало да пътува - и нищо не ще го спре. Петролът непрекъснато поскъпва, но хората ще намерят по-евтин заместител и светът пак ще се търкаля на четири колела.

Двама от "гвардията на златните старци" - Делчо Делчев и Атанас Ангелов. Без да са учили латински, изповядват максимата на римляните: "Бързай, по полека". И докато по-младите се втурват в работата и бързо се охлаждат, те бавно започват, но винаги преди тях свършват.

Бай Делчо 40 години е бил каруцар. Сраснал се е с пътищата, а от 12 години прави нов. Но "Хемус" - това не са само двете платна с обща ширина 28 метра. Магистралата това е изнасянето на международните телефонни кабели - (случвало се е по цяла нощ да ги свързват - връзката със света не може да чака новия работен ден!) отклоняването на движението по изместени пътища, променяне на руслата на реките (показаха ни къде ще е руслото на река Чурешка), строежите край пътя, мрежите за опазване на дивеча, канализацията и още един куп работи. А когато по-мощен взрив отнесъл част от покривите на с. Йорданкино, силите на целия участък били прегрупирани тук за бързо възстановяване на пострадалите къщи... Но да продължим пътя си. Присъстваме на полагането на асфалта на последните 20-тина метра от пусковия участък - по лявото платно на виадукт "Потоп". Малко по-надолу се запознаваме с груповия технически ръководител по довършителните работи Борис Рафаилов. Много способен специалист - казват ни - временно изпълняващ длъжността главен инженер на магистралата. Временно, защото имало гласове, че бил много млад, та не било редно...

Край Жерково наблюдавахме как 24-тонният скрепер изсипва минералбетона пред пътния комбайн-тримероразхвъргач. Огромно съоръжение е съчетало в себе си силата на най-мощните валяци и прецизността на електронните калкулатори. Впечатлява ни капацитетът му: 2м готов път в минута - от разстилането на настилката до утъпкването на асфалта. На фона на това електронно чудо класическият пътен инструмент- лопатата - би изглеждал сиротно и нелепо.

"Мислехме, че с конзолите ще се свърши цялата работа, а то колко още имало да се прави", заключва бай Димитър и така ни поглежда, че не разбираме шегува ли се, или не...

Защо не разказахме за бригадата "Минчо Папасчиков", защо не споменахме с добра дума хората на Мехмед Топалов. "До 70 човека бригада съм имал, момче, двайсет години по пътищата съм - денем пътища правя, нощем пътища сънувам!? А за изненадите, които младата Стара планина поднасяла на строителите? А за лошото време? А за срутванията?... Да се извиним: в този репортаж искахме да разкажем само за отсечката от с. Йорданкино до с. Чурек (от 6-тия до 15-тия километър), която вече втора седмица се приема от специалистите. Комисиите сутрин идват и вечер си отиват. На следващия ден всичко се повтаря. Магистрала е това, не е междуселско шосе! Но да изпреварим събитията след ден-два участъкът ще е приет за експлоатация, вече се работи върху следващия- до 22-ия километър. Тогава в края на 1980 г. всичко това, за което днес ни разказа в бъдеще време директорът на магистралата Христоско Механджийски, ще е вече реалност...

Така са видели преди години нашите колеги старта на строежа, който продължава и днес.

Към онези славни дни на началото на строежа ни връщат уникални кадри на фотографа Иван Григоров.

ИЗБРАНО