Балансът в ерата на технологиите или как се формира светът на децата ни

Психологически и здравни аспекти на дигиталното общуване

Снимка: iStock by Getty

Балансът в ерата на технологиите или как се формира светът на децата ни

Психологически и здравни аспекти на дигиталното общуване

07:06 | 26 април 2024 | Автор : Анелия Николова 5 1294 Снимка: iStock by Getty

Технологичният прогрес днес е неизбежна част от живота на децата и младежите. Смартфоните, социалните мрежи и видеоигрите са станали неделима част от техния ежедневен ритъм. И все пак, докато тези технологии предоставят много предимства и възможности за обучение, социализация и развлечение, те също така носят и редица предизвикателства за здравето и благополучието на децата.

Здравето ни

Тъй като няма категорични данни, които да клонят везните по отношение на полза-вреда, тъй като в основата на подобна оценка стои честотата и продължителността на употреба на устройствата и технологиите, си позволявам да изведа обобщени данни от редица проучвания, чрез които да засиля вниманието към темата и да оставя на родителите отговорността, която по право трябва да управляват.

Фокусът ми е върху три основни и най-често дискутирани аспекта: въздействието и влиянието на социалните мрежи, видеоигрите и онлайн образованието за психичното и физическо здраве на децата и подрастващите. Въпросът, който трябва всеки родител да си зададе е: Как да създадем балансиран и здравословен подход към тяхното използване, без да налагаме рестрикции, наказания и прекомерни ограничения.

Въздействието на социалните мрежи върху здравето на децата

Социалните мрежи са станали неотделима част от ежедневието на младите хора, но тяхното въздействие върху психологическото благополучие е предмет на все по-големи изследователски търсения. Някои от тях показват, че използването на социалните мрежи може да бъде свързано с по-ниско ниво на самочувствие и увеличен риск от депресия и тревожност. Например, проучване на Университета в Питсбърг откри, че ученици в средното училище, които използват социалните мрежи повече от три часа на ден, имат по-голяма вероятност за депресивни симптоми в сравнение с тези, които използват социалните мрежи за по-малко време или не използват изобщо. Причините обикновено се коренят в следното:

Сравнение с другите - на социалните мрежи често се представят идеализирани или редактирани версии на живота на другите. Когато младите хора сравняват своя живот с този, който виждат онлайн, могат да изпитат усещането, че не успяват или не са достатъчно добри, което може да доведе до тревожност и ниско самочувствие.

Разконцентриране - използването на социалните мрежи може да доведе до прекъсване на концентрацията и вниманието, което може да навреди на учебния или професионалния успех. Това може да предизвика усещане за провал и депресия при подрастващите.

Социална изолация - въпреки че социалните мрежи могат да предложат възможност за виртуално социализиране, прекомерната им употреба може да доведе до реална социална изолация. Потребителите могат да изпитат усещането, че не са включени в общността или че техните взаимодействия с други хора са повърхностни, което може да допринесе за усещане за самота и депресия.

Онлайн тормоз може да доведе до сериозни психологически проблеми. Неприятни коментари, снимки или заплахи могат да предизвикат страх, безпомощност и депресия.

От друга страна социалните медии имат и положителен аспект, като средство, осъществяващо възможност за връзка с приятели и споделяне на положителни емоции. Участието в онлайн общности може да увеличи чувството за социална подкрепа и самооценка при тийнейджърите.

Онлайн образование

Онлайн образованието е станало все по-широко разпространено в последните години, особено в контекста на пандемията от COVID-19. Или можем да кажем, че именно мерките при пандемията дадоха възможност за смело използване на други форми на обучение, каквото е онлайн обучението. Изследвания показват, че тази промяна в образователната среда може да има както положителни, така и отрицателни последици за здравето на децата. Някои от тях показват, че онлайн образованието може да предостави по-голяма гъвкавост и индивидуализация на обучението, като така насърчава по-положителни учебни и психологически изживявания. Например, проучване на Университета в Оксфорд показва, че някои деца се чувстват по-комфортно да задават въпроси и да участват в дискусии във виртуална среда, което може да допринесе за техния академичен успех и увереност. Не липсват обаче и данни, които сочат, че някои деца трудно се адаптират към говоренето пред камера и обикновено липсата на естествена обучителна среда прави адаптацията и концентрацията им далеч по-трудна, което е сериозен източник на стрес и тревожност.

Видеоигри и тяхното влияние

Видеоигрите също са предмет на интензивни изследвания относно техния потенциал за влияние върху здравето на децата. Някои изследвания показват, че видеоигрите могат да бъдат полезни за развитието на когнитивни умения като логическо мислене и пространствена ориентация. Например, проучване от Университета в Рочестър показва, че бързите видеоигри могат да подобрят способността за внимание и реакция. От друга страна, прекомерното им използване може да бъде свързано с различни проблеми за здравето, включително увеличен стрес, намалена физическа активност и дори проблеми със зрението. Станфордският университет пък изследва социалната чувствителност на деца, които играят видеоигри с хиперреалистични графики, експлоатиращи теми като войни, сюжети с възможност за насилие и престъпни действия и установяват, че най-засегната от свойствените за човека характеристики е чувството за емпатия. Те дори установяват, че такива деца имат намалена мозъчна възбудимост спрямо червения цвят, което е един от несъзнаваните механизми при висшите гръбначни, започваща на биохимично ниво и активираща както инстинкта за самосъхранение, така и преценката за адекватна реакция и предприемане на действие. Или казано по-просто, ако такова дете види ранен човек, вероятността да остане равнодушно пред гледката и да не се сети да потърси помощ е в пъти по-голяма, защото има намалена чувствителност към гледката на кръв.

Освен психичните ефекти на модерните технологии и онлайн живеенето, времето, което децата им отделят може да компрометира и физическото им здраве.

Компютърите, таблетите и смартфоните намаляват физическата активност у децата, което може да насърчи здравословни проблеми като затлъстяване, диабет и сърдечносъдови заболявания. Данни от Европейската кардиологична асоциация алармират за сериозен ръст на хипертонията при деца. Най-честата причина за това е наднорменото тегло, съчетано с заседнал начин на живот. А подробен анализ прави пряка връзка между времето, прекарано пред електронни устройства и консумацията на бързи въглехидрати. Това е особено валидно за децата-геймъри, които до такава степен се вживяват в сюжетите на игрите, че, за да възстановят психическата енергия, която изразходват, трябва постоянно да ядат нещо. И това обикновено са безалкохолни, чипсове, пици и сладки храни.

Зрението и слуха също са подложени на прекомерно натоварване. Синдромът на сухото око и увеличената чувствителност към светлина не са единствените форми на дискомфорт. Все по-често и на по-малка възраст децата слагат очила, но това, което притеснява учените, е заниженото внимание към детайлите в реалния живот, възникващо поради възможността на устройствата да увеличават изображенията. Приближаването на обекти на комфортно разстояние до очите от телефона или таблета създава навик при възприятията на нова информация - ако не е достатъчно близо, значи не е важно. Следователно такива деца лесно могат да пренебрегнат предупредителни сигнали в реалния живот или да пропуснат важна информация, която не е на фокус.

Слушалките от последно поколение имат ограничение в децибелите, но тази технология не е достъпна за всички деца, които слушат музика по този начин. Това създава реален риск за намаляване на слуха, без да споменаваме риска от инцидент на пътя поради изолирането на околните шумове и звуци.

Проблемите с качеството и продължителността на съня е тема, която е също широко засегната в научните медицински среди. Изложението на светлина от екраните вечер може да наруши и циркадния ритъм и така да повлияе неблагоприятно на хормоналния баланс, който в тази възраст е изключително важен.

Балансираният и здравословен подход към използването на технологиите при подрастващите е деликатна тема, защото е свързана с индивидуалните нужди на всяко дете от различните форми на общуване и съчетанието им с реалната социална среда. Дори да няма категорични качествени и количествени критерии, трябва ясно да си дадем сметка, че използването на тези технологии е функция на свободното им време. Ако качеството на общуване и ангажираност в реални действия в едно семейство е сведено до минимум, децата обикновено намират начин да запълнят свободното си време по най-ниското съпротивление.

ИЗБРАНО