Очаква се управляващата Комунистическа партия на Китай да връчи трети петгодишен мандат на Си Цзинпин, вероятно най-могъщият китайски лидер след Мао Цзедун през 70-те години на миналия век. Решението - което идва след като през 2018 г. бе премахнато ограничението за два мандата - ще затегне още повече властта му в Китай. Възможно е 69-годишният Си да остане на власт до края на живота си.
Историческият ход трябва да бъде направен на конгреса на Комунистическата партия в Пекин, който започва утре - на 16 октомври и ще продължи до 22 октомври - една от най-важните срещи в историята на партията, пише Би Би Си.
В момента Си Цзинпин заема три висши поста. В качеството си на генерален секретар той е ръководител на Китайската комунистическа партия. Като президент той е държавният глава на Китай. Като председател на Централната военна комисия на Китай той командва въоръжените сили на страната. Наричан е още Върховен лидер.
Си вероятно ще запази първите две титли - генерален секретар на партията и председател на Централната военна комисия на партийния конгрес - който се провежда на всеки пет години - и президентския пост на годишния Национален народен конгрес през пролетта на 2023 г.
На последната среща на висшите партийни ръководители преди конгреса на ККП - Седмия пленум на ЦК - Централният комитет на партията похвали "изключителните и необикновени" постижения през последните пет години, което показва силата на позицията на Си и неговото влияние върху ККП. Централният комитет одобри и доклада за политиката, който Си ще представи в началото на конгреса и в който ще бъдат очертани политическите приоритети на партията във всички ключови области за следващите пет години.
Експертите обръщат внимание на антикорупционната кампания, която Си започна след идването си на власт преди десет години. В резултат на неговите мерки през този мандат повече от 4,7 милиона партийни функционери са наказани по различни начини, а самият президент на КНР успява да възстанови партийното ръководство и да постави верни хора на ключови позиции. Много специалисти, които са проучвали антикорупционната кампания на Си, стигнаха до заключението, че половината от нейните цели изглежда са били политически мотивирани".
Си извърши и редица идеологически, институционални и организационни промени, които доведоха до още по-голяма концентрация на власт около него. "Една от истинските опасности, които започваме да виждаме, е прекомерната централизация на властта. Консолидирането на толкова много власт и контрол в ръцете на висшето ръководство на ККП има отслабващ ефект в самата партия", казва Патриша Торнтън, доцент по китайска политика в Оксфордския университет.
Какво ще се случи на конгреса?
Около 2300 делегати ще се съберат в Голямата зала на народа на площад Тянанмън за около седмица.
Около 200 от тях ще бъдат избрани за членове на централния комитет на партията, както и около 170 заместник-членове.
Централният комитет ще избере 25 души в Политбюрото на партията. А партийното Политбюро ще назначи членовете на постоянния комитет на Политбюро - елитът на елита.
Понастоящем в него членуват седем души, включително генералният секретар на партията Си Цзинпин. Всички те са мъже.
Не всички събития се случват на самия конгрес. Очаква се централният комитет да заседава в деня след края на основния конгрес.
Тъй като китайският премиер Ли Къцян трябва да се оттегли от поста си през март 2023 г., въпросът кой ще го замени на втория по важност пост в страната ще се следи отблизо. Сред потенциалните наследници са сегашният вицепремиер Ху Чунхуа, както и Уан Ян, председател на Общокитайския народен политически консултативен съвет, който понастоящем заема четвърто място в партийната йерархия.
Защо това е важно?
Си Цзинпин ще продължи да ръководи втората по големина икономика в света и една от най-големите военни сили. Според някои анализатори той вероятно ще тласне Китай към по-авторитарна политическа позиция през третия си петгодишен мандат.
"Китай под ръководството на Си се движи в тоталитарна посока", казва професор Стив Цанг от Школата за ориенталски и африкански изследвания (SOAS) към Лондонския университет, цитиран от Би Би Си. "Китай при Мао беше тоталитарна система. Все още не сме стигнали дотам, но се движим в тази посока", казва той.
Професор Цанг смята, че по време на конгреса може да бъдат направени промени в устава на партията, като "мисълта на Си Цзинпин" бъде допълнително утвърдена като водеща философия на партията.
"Мисълта на Си Цзинпин" е марката на китайския социализъм на Си - настойчива националистическа философия, която е силно скептична към частния бизнес.
Под негово ръководство китайските власти предприеха строги мерки срещу мощни компании в няколко сектора на икономиката.
"Ако това се случи, те на практика ще го превърнат в диктатор", казва професор Цанг.
Членовете на висшето ръководство на Китай, които ще бъдат представени на конгреса, ще определят огромен набор от политики.
Всеки намек за бъдещата посока на Китай ще бъде следен внимателно по света, особено по отношение на ключовите предизвикателства: икономически, политически, дипломатически и екологични.
Икономическите предизвикателства пред Китай
През последните десетилетия китайската икономика отбеляза бум. Сега обаче тя е изправена пред сериозни икономически сътресения, породени от епидемията от COVID-19 и постоянно предприеманите блокади на цели области с милионно население, повишаването на цените и голямата криза с недвижимите имоти.
Нарастващите страхове от глобална рецесия, предизвикани от войната в Украйна, също е немаловажен фактор.
Икономическият растеж под ръководството на Си е по-нисък, отколкото при предишните президенти Цзян Цзъмин и Ху Цзинтао.
Някои анализатори твърдят, че легитимността на комунистическото правителство зависи до голяма степен от способността му да осигури по-високи доходи и добри работни места за китайските работници.
Затова лошите икономически резултати през следващите пет години могат да доведат до сериозни политически проблеми за Си.
Конгресът ще създаде условия за промяна на ключови икономически длъжности, включително управител на централната банка и премиер.
"Нулев COVID"
Подходът на Китай към пандемията "нулев COVID" е една от знаковите политики на Си.
Докато по-голямата част от света се връща към нормалния си живот, китайските власти увеличиха усилията си за ограничаване на епидемиите със строги забрани, масови тестове и продължителни карантини.
Според докладите през последните седмици повече от 70 града, включително Шънджън и Чънду, са били изцяло или частично блокирани, като са били засегнати десетки милиони жители, огромен брой предприятия са били спрени и има съобщения за обществено недоволство.
Си обеща "решително да се бори срещу всякакви думи и действия, които изопачават, поставят под съмнение или отричат" неговата политика на Ковида.
Една голяма епидемия в навечерието на конгреса или по време на самата среща носи рискове за имиджа на компетентност на Си.
Някои наблюдатели твърдят, че партията може да използва конгреса, за да обяви победа над пандемията и да прекрати политиката на "нулев COVID".
Също така партията може да заяви, че Китай - за разлика от други страни - цени живота на хората повече от икономиката, и в този случай политиката ще продължи.
Тайван и Западът
Си също така предпочита твърд подход в отношенията със Запада, особено по отношение на Тайван.
Посещението на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайван през август накара Китай да започне военни учения, включително стрелба с ракети около острова.
Китай гледа на Тайван като на отцепническа провинция, която в крайна сметка ще бъде под контрола на Пекин. Тайван се възприема като отделен от континенталната част на страната.
Си заяви, че "обединението" с Тайван "трябва да бъде осъществено" до 2049 г., когато се навършват 100 години от създаването на Народната република - и не изключи възможността за използване на сила за постигането на тази цел.
Експерти по сигурността твърдят, че едно китайско превземане на Тайван би разклатило мощта на САЩ в западната част на Тихия океан и отвъд него.
Тайван е от огромно стратегическо значение за Запада, част от така наречената "първа островна верига", която включва списък от територии, които от десетилетия са съюзници на САЩ.
Пътят до върха минава през дъното
Си Цзинпин принадлежи към така наречения клан на "принцовете", т.е. децата на висшата китайска номенклатура. Баща му Си Чжунсюн (1913-2000) е близък съратник на Мао Цзедун през 30-те години на миналия век и заема най-високите постове в ръководството след основаването на комунистически Китай през 1949 г. Така ранното детство на Си Цзинпин преминава в благоденствие и несъмнено под силното влияние на баща му.
По време на Културната революция обаче Си-старши е осъден за предателство на идеалите на комунизма и е хвърлен в затвора за дълги години. Си Цзинпин е изпратен в село в една от най-бедните китайски провинции - Шънси, за "превъзпитание чрез труд". Един от биографите му, Хо Пин, пише: "Си дълго време е живял на дъното. Това му дава възможност да разбере по-добре трудностите на съвременен Китай... В продължение на почти седем години домът му е пещера, леглото му е тънко одеяло върху тухли, а тоалетната - кофа." Този етап от биографията му обаче му дава не само безценен опит в разбирането на живота на страната, но и симпатиите на обикновените хора.
Самият Си Цзинпин отбеляза в интервю за китайско списание, че е "изпитал повече горчивина от много други хора". Описвайки този период от живота си, той си спомня за борбата с бълхите, тежкия физически труд и постоянната самота. Като цяло подобни публикации, наред с други прояви на привързаност към бедните, оформят образа на Си Цзинпин като човек, който наистина разбира с какво живеят "обикновените китайци".
В началото на 70-те години на миналия век на Си Цзинпин, както и на много други деца на осъдени функционери, е разрешено да се върне у дома. Но за разлика от други "принцове", които са твърдо разочаровани от комунизма и се стремят да наваксат пропуснатите по време на изгнанието възможности за красив живот, младият Си започва да се утвърждава последователно в съществуващото общество. Според една от публикациите на американски документи от "Уикилийкс", която се позовава на източник в приятелски отношения със Си по онова време, пише, че "той е решил да оцелее, като стане по-червен от червения".
Въпреки че баща му продължава да е в затвора, Си Цзинпин се присъединява към Комунистическата партия. В средата на 70-те години на ХХ в. учи химия в престижния университет "Цинхуа", който завършва през 1979 г. По-късно, в началото на 2000 г., Си завършва следдипломна квалификация в същия университет по марксистка теория и идейно-политическо възпитание".
От началото на 80-те години на миналия век Си Цзинпин бавно, но целенасочено си проправя път нагоре по партийната стълбица. През този период баща му се завръща от затвора и започва дейността си в кохортата на второто поколение лидери на страната при управлението на Дън Сяопин.
В продължение на три години Си Цзинпин работи в офиса на Централната военна комисия на КНР под ръководството на съратника на баща си, генерал Гън Бяо. Това е и периодът на първия му брак. Си Цзинпин е женен за Ке Сяомин, дъщеря на китайския посланик във Великобритания, която е "елегантна и блестящо образована". Според същия източник от американското посолство "двойката е живяла в апартамент в престижния квартал Наншагоу в Западен Пекин, където са работили почти всеки ден". В крайна сметка Ке напуска страната и се премества във Великобритания, а Си остава в Китай.
По-късно напуска Пекин и след като работи три години като партиен секретар в окръжни градове в бедната провинция Хъбей, е назначен в крайбрежната провинция Фудзиен, отделена от Тайван с тесен проток. След като през 2000 г. Си Цзинпин се издига до поста губернатор на провинцията, той успява да установи силни икономически контакти с бизнес общността на острова и да привлече огромни инвестиции в провинцията, което е забелязано от Пекин. Както Китай, така и Тайван разчитат в голяма степен на тази дълга история на взаимодействие с елита на острова, а името на Си Цзинпин често се свързва с реални шансове за безконфликтно разрешаване на тайванския проблем.
През 2002 г. Си става партиен секретар на богатата провинция Джъдзян, където се прочува като борец срещу корупцията. През март 2007 г. е назначен за партиен секретар в Шанхай, а шест месеца по-късно е избран за член на Политбюро. Уменията му за борба с корупцията бяха добре използвани по време на финалната подготовка на Олимпийските игри през 2008 г., когато, като се пребори с кражбите и подкупите на олимпийските строителни обекти, Си Цзинпин осигури успешни олимпийски игри. Както пише политическият анализатор Джан Сяодзин, "Си не направи нито една сериозна грешка и успешно премина тези изпитания. Трябва да се подчертае, че името на Си Цзинпин никога не е било свързвано с участие в корупционни скандали през десетилетията на неговата политическа дейност и, както отбелязват много анализатори, той е "абсолютно чист" по този въпрос.
Личният живот на Си Цзинпин през този период също може да бъде описан като бляскав. Втората му съпруга е Пън Лиюан, красива жена и директор на Ансамбъла за песни и танци на Китайската народноосвободителна армия, която според "Шпигел" е "прочута народна певица, която пътува из страната и повишава морала, пеейки за любовта си към Китай, партията, пролетта и красивите селски момичета". Популярността на Пенг е такава, че до избирането му за член на Секретариата на ЦК на ККП през 2007 г. Си Цзинпин е значително по-малко известен в страната от съпругата си.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}