Какво значат изказванията на Зеленски за преговори и скорошен край на войната

Предпоставки за спиране на бойните действия има, но дали Киев и Западът са си намислили точно това?

Снимка: БТА/АР

Какво значат изказванията на Зеленски за преговори и скорошен край на войната

Предпоставки за спиране на бойните действия има, но дали Киев и Западът са си намислили точно това?

16:57 | 3 август 2024 | Редактор : Денис Коробко 71 18334 Снимка: БТА/АР

Продължават да се множат слуховете, че ще се стигне до някакъв вид преговори или дори до споразумение за прекратяване на войната в Украйна.

Русия - Украйна

Основание за това са най-вече намеците на президента на Украйна Володимир Зеленски за скорошния "край на войната" и за това, че Киев е готов да преговаря с Москва, както и призивите за преговори от страна на западните държави. За необходимостта от прекратяване на войната редовно заявява и Китай. Тези слухове бяха допълнително подхранени и от проведената тези дни мащабна размяна на затворници между Русия и Запада.

Някои предпоставки за прекратяване на войната наистина съществуват. Съществува обаче и друга гледна точка - че всички настоящи движения нямат нищо общо с намеренията за прекратяване на войната, пише украинското издание "Страна".

Да, разбира се, изявленията на украинските власти, че са готови да преговарят с Москва, са сериозна промяна в позицията, тъй като преди това Киев постоянно подчертаваше, че няма намерение да преговаря, преди Путин да напусне властта и преди изтеглянето на руските войски до границите от 1991 г.

Преговорите обаче (дори и да започнат) сами по себе си не означават скорошно прекратяване на войната. Страните могат да се срещнат, да представят несъвместими позиции относно края на военните действия, да не успеят да се споразумеят за нищо и да се разделят, като междувременно боевете продължат. Точно както по време на Майдана Виктор Янукович постоянно преговаряше с опозицията, но ситуацията по улиците на Киев само се изостряше.

Можем да говорим за край на войната само ако двете страни се споразумеят за някои общи условия. Например за спиране на войната по фронтовата линия (като най-прост и бърз вариант за прекратяване на войната).

Но все още няма ясни индикации по този въпрос.

И Украйна, и Русия официално стоят на своите позиции (Украйна - оттегляне до границите от 1991 г., Русия - прехвърляне на цялата територия на четири области към нея).

Обаче съществува доста широко разпространено мнение, че Путин е поставил тежките си условия умишлено - за пазарлък. И ако Украйна и Западът му предложат да спре войната по фронтовата линия плюс още нещо, Москва ще се съгласи (особено ако и Китай се включи в процеса на убеждаване).

Но има само един начин да се провери правилността на тази теория - да се предложи на Русия да спре войната по фронтовата линия.

Такива предложения обаче засега не са постъпвали нито от Киев, нито от Запада (изявлението, че е възможно да се започнат преговори преди връщането на териториите, не означава, че има желание да се сложи край на войната по фронтовата линия). Напротив, украинските власти продължават да подчертават, че всички мирни планове трябва да се основават на принципа на териториалната цялост. А Зеленски заяви, че ако се правят териториални отстъпки като условие за прекратяване на войната, въпросът трябва да бъде поставен на референдум. В Конституцията наистина е записано, че всякакви промени в територията на Украйна се извършват само чрез референдум. Абсолютно неясно е обаче как технически да се проведе той в условията на война, както и поради невъзможността да се гласува в териториите, окупирани от руснаците. А за да се подложи на референдум такъв тежък въпрос, за да не се взриви ситуацията, е необходим консенсус по този въпрос на украинските елити, обществото и армията, какъвто до момента не се наблюдава.

Въз основа на всичко това в политическите среди битува версията, че всички сегашни изявления на Украйна и Запада за готовност за преговори не отразяват намерението им наистина да спрат войната в близко бъдеще (което е възможно само по фронтовата линия), а имат други причини.

Най-разпространеното обяснение е, че става дума за дипломатическа игра, целяща да отслаби международната позиция на Русия, отношенията на Москва с глобалния юг и особено с Китай. Тоест, да се заяви за готовност за преговори с Москва, да се организира нова среща на върха, да се включи Китай в този процес и след това, ако Русия не дойде на срещата (а това са сметки, които обаче може и да не се оправдаят), да се заяви - "ето, ние сме за преговори, мир и бърз край на войната, но Путин е против - сега всички въпроси трябва да се отправят към него". Вероятната крайна цел е да се усложнят отношенията на Русия с Китай, които и без това са подложени на постоянен натиск от страна на западните санкции, което води до трудности с плащанията и други проблеми.

Също така изявленията на украинските власти може да са реакция на променящите се настроения в украинското общество, където според социологическите проучвания се увеличава броят на привържениците на преговорите с Русия.

Друг възможен мотив за "преговорната" реторика на Киев и Запада е свързан с предизборната кампания в САЩ. Едно от тезите, които Тръмп използва в предизборната си кампания, обиграва темата за заплахата войната в Украйна да прерасне в Трета световна война, ако демократите останат на власт. Постоянните изказвания за преговори, плановете за провеждане на среща на върха за мир през ноември (т.е. след президентските избори в САЩ) и намеците за възможен диалог с Путин, дори ако всичко това в крайна сметка няма да доведе до нищо на практика, могат да известна степен да намалят ефекта от "плашенето" на Тръмп с Трета световна война.

И накрая, мотивът на Киев и Запада може да бъде да възпрат Москва от ескалация на военните действия, например под формата на нови масирани удари по украинския енергиен сектор. Въпреки че е малко вероятно Руската федерация да има желание и възможност да нанесе такива удари и да се въздържи от тях в името на хипотетичните преговори с Киев.

Естествено, всичко това не означава, че вероятността за реални споразумения е нулева. Определени предпоставки има. Възможно е да окаже влияние и рязка промяна в ситуацията на бойното поле в полза на една от страните (което ще засили желанието на другата страна да прекрати войната). Или пък вътрешно или външнополитически катаклизми. Например идването на Тръмп на власт в САЩ и евентуалният му отказ да подкрепи Киев.

Но засега при, условно казано, инерционен сценарий много неща сочат към това, че истинската стратегия на украинските власти и водещите западни държави не е компромис с Москва за прекратяване на военните действия, а напротив - продължаване на войната на изтощение с Руската федерация с надеждата, че трудностите на военното време, загубите на фронта (с необходимост от нова вълна на мобилизация) и санкциите рано или късно ще изострят социалните, икономическите, политическите и междуетнически проблеми в Русия и ще доведат до нейната дестабилизация и разпадане на армията.

Всъщност това е планът, който, ако се вярва на Орбан, Зеленски му е изложил по време на срещата. Проблемът с този план е, че сметките относно "сътресения в Русия" може да не са оправдани (както не са били оправдани и досега) и рано или късно все пак ще се наложи да се постигне някакво споразумение за прекратяване на войната, но след като са загинали още десетки хиляди души, разрушени са нови градове и села, и то вероятно при по-лоши условия, отколкото биха могли да бъдат сега.

ИЗБРАНО