Напоследък кандидатът на републиканците за президент на САЩ Доналд Тръмп почти ежедневно обещава много бързо да прекрати войната в Украйна. По-специално той писа за това след разговора с украинския президент Володимир Зеленски, като заяви, че враждуващите страни ще имат възможност да сключат "сделка".

А в неделя той направо каза, че ще прекрати войната в Украйна още преди встъпването си в длъжност, ако спечели изборите. Според публикациите в медиите планът на Тръмп е да спре войната по фронтовата линия и да даде на Русия териториите, които тя вече е завзела.

Резонанс предизвика и статията на бившия премиер на Великобритания Борис Джонсън.

По някаква причина в Украйна статията на Джонсън беше наречена "планът на Тръмп", въпреки че самият бивш британски премиер директно посочи, че това са негови (на Джонсън) мисли, пише украинското издание "Страна".

В статията Джонсън пише, че изгоден вариант за Киев и за Запада е прекратяването на войната в границите от преди 24 февруари 2022 г. и последващо влизане на Украйна в НАТО и ЕС. Освен това украинските въоръжени сили в Алианса биха могли да заместят американската армия в Европа, като по този начин САЩ ще бъдат освободени от част от тежестта на осигуряването на сигурността в Европа (към което се стреми Тръмп).

Като "компенсация" на Русия ще бъдат дадени гаранции за правата на рускоезичното население в Украйна и възстановяване на отношенията със Запада (тоест, под това трябва да разбираме - отмяна на санкциите, макар че Джонсън не пише директно за това, но то следва от предложенията му).

В същото време Джонсън не споменава като условие оттеглянето на Путин, репарациите за Украйна или демократизирането на вътрешната политика на Русия като условие за възстановяване на отношенията.

По принцип всички тези изявления засега могат да бъдат пренебрегнати. Тръмп все още не е спечелил изборите. А ако го направи, не е сигурно, че ще успее да пречупи инерцията на американската външна политика. В навечерието на предишния си мандат той също каза и обеща доста неща (включително по отношение на Украйна и Русия), но в крайна сметка кардинална промяна не настъпи. Мислите на бившия британски министър-председател в момента са само негови мисли и нищо повече.

Въпреки това статията на Джонсън съдържа два много показателни момента.

Първо, дори ястреб като Джонсън вече не говори нито за границите от 1991 г., нито за това, че Русия трябва да плати репарации на Украйна, нито пък за необходимостта от отстраняване на Путин от власт. Тоест той фактически премахва от дневния ред темата за нанасяне на военно поражение на Русия. И нещо повече, той дори предлага възстановяване на отношенията между Москва и Запада.

Второ, от всичко написано от Джонсън следва, че той не предлага примирие, а пълноценен мирен договор, който официално да фиксира новите граници на Украйна и Русия и да ги направи международно признати. Защото без това последващите действия, които Джонсън предписва - присъединяването на Украйна към НАТО и възстановяването на отношенията между Русия и Запада - са невъзможни.

Изявлението на Тръмп, че ще бъде сключена "сделка" между Украйна и Русия, също може да означава, че бившият президент на САЩ има предвид мирен договор.

И тук трябва да се припомни, че сключването на пълноценен мирен договор (а не примирие) е едно от основните искания на Путин за прекратяване на войната в Украйна. Става дума за договор, който предвижда международно признаване на "новите граници" и съответно отмяна на санкциите срещу Русия.

В същото време Путин няма никакво намерение да говори за каквото и да било връщане към границите от 2022 г., когато неговата армия напредва и има инициативата на фронта. Напротив, той настоява да се даде на Руската федерация цялата територия на четири региона и да се обяви неутрален статут на Украйна.

Може би обаче Кремъл би бил склонен да разглежда сегашната фронтова линия като нова граница като компромис в замяна на мирен договор и отмяна на санкциите.

Въпросът обаче е в позицията на Украйна.

От една страна, сега е невъзможно да си представим при какви обстоятелства (освен в ситуация на пълно военно поражение) Киев би могъл да се съгласи официално да признае загубата на територии, пише "Страна".

От друга страна, Зеленски неведнъж е заявявал, че не е съгласен със замразяването на войната и с нови "мински споразумения". Украйна се нуждае от дългосрочен мир и гаранции, че няма да има нова война. Това е невъзможно без пълноценен мирен договор. Гаранции за сигурност би могло да даде присъединяването на Украйна към НАТО, но за това е необходим и мирен договор с фиксиране и международно признаване на новите граници, за да се разсеят опасенията на някои членове на Алианса, че присъединяването на Украйна ще доведе до война с Русия.

Понастоящем нито един от представителите на украинските власти не е декларирал съгласието си за подобен вариант (НАТО в замяна на територии).

Въпреки че в едно от интервютата си Зеленски заяви, че ако въпросът за териториални отстъпки бъде повдигнат, той ще трябва да бъде поставен на референдум (кметът на Киев Кличко също заяви, че такъв референдум може да бъде проведен).

Путин обаче е категорично против присъединяването на Украйна към НАТО. И засега няма признаци, че позицията му по този въпрос може да се промени.

Алтернатива на членството в НАТО би могло да бъде сключването на глобален договор за сигурност в Европа с гаранции за сигурността на Украйна.

Но готовността на Запада и Руската федерация да се споразумеят за това все още е под голям въпрос. Както и изобщо реалната (а не вербалната) готовност на двете воюващи страни да сключат мир, вместо да продължат да воюват, като се надяват или да постигнат всичките си максимални цели, или да отслабят максимално противника, за да подобрят преговорните си позиции.

Обаче самият факт, че темата за мирния договор започна да се прокарва активно, е показателен. Защото само пълноценен мирен договор, а не примирие или замразяване, може да бъде гаранция, че в близко бъдеще войната няма да избухне отново. Въпреки че ще бъде изключително трудно да се постигнат компромиси по ключовите точки на този договор (най-вече по отношение на границите и гаранциите за сигурност), пише в заключение изданието.