Когато през март 1953 година е открито най-голямото железорудно находище в България, малцина са предполагали, че това откритие ще стане причина за поредица от решения, които ще променят съдбата на живописния район, скътан на южния склон на Стара планина в покрайнините на София.
И до днес за повечето хора името Кремиковци не се асоциира с малкото село, вече столичен квартал, а с гордостта на социалистическата металургия или стоманеното сърце на България - Металургичен комбинат "Кремиковци".
В продължение на три години тогавашното Главно управление за геоложки и минни проучвания изследва находището в Кремиковци, вместено сред пластове от варовици, като установява, че за мащабите на България запасите му са големи - около 250 млн. тона при средно съдържание на желязо от 30,2%. Освен желязна руда, то съдържа големи количества манган, барит, олово и цинк.
След смъртта на Сталин през март 1953 година, освен политическите сътресения, настъпва промяна и в концепцията за развитието на социалистическата икономика сред върхушката в Москва, респективно и в източноевропейските сателити на СССР, сред които и България. Приоритетите се пренасочват от селското стопанство и леката промишленост към развитие на тежката промишленост.
Металургичният комбинат е гордостта на социалистическа България
Въпреки недостига на суровини и липсата на значителни енергийни източници, на Априлския пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, проведен в периода 2 - 6 април 1956 г., е взето решение страната ни да развива големи промишлени предприятия в сферата на металургията, машиностроенето и индустриалната химия.
Тогава е взето решение и за строителството на металургичен комбинат в Кремиковци.
"Кремиковци" осигурява препитание за хиляди
Снимка: Иван Григоров/Dir.bgТова става, въпреки възраженията на български и съветски специалисти за смесения състав на кремиковската желязна руда и липсата на адекватна технология за използването ѝ, както и крайно неподходящото местоположение за транспорт на суровина и готова продукция. Властта в София обаче изтъква като аргумент, че извличаните от рудата барит и олово ще са достатъчни, за да осигурят рентабилността на завода – нещо, което се оказва невъзможно.
Ha 19 юли 1958 г. e пoдпиcaнo cпopaзyмeниe зa oĸaзвaнe oт CCCP нa тexничecĸa пoмoщ нa Бългapия в изгpaждaнeтo нa мeтaлypгичeн зaвoд и дpyги пpoмишлeни пpeдпpиятия и oбeĸти. МК "Кремиковци" e пpoeĸтиpaн нa ocнoвaтa нa тexнoлoгичeн пpoeĸт, пoлyчeн oт Москва, пpepaбoтeн и пpигoдeн cъoбpaзнo тepeнитe и тpaнcпopтнитe ycлoвия и мecтнитe инжeнepнo-cтpoитeлни cъopъжeния. Глaвeн пpoeĸтaнт нa ĸoмбинaтa e Дъpжaвният инcтитyт зa пpoeĸтиpaнe нa мeтaлypгични зaвoди нa CCCP.
През есента на 1983 г. се изграждат нови мощности
Снимка: Иван Григоров/Dir.bgСтроителството на комбината започва през 1960 година, а нa 10 oĸтoмвpи 1963 г. влизa в eĸcплoaтaция пъpвaтa дoмeннa пeщ в "Kpeмиĸoвци".
На 5 ноември лично Тодор Живков прерязва лентата пред погледите на хиляди събрани в Софийското поле хора и заявява: "Слава на кремиковските строители, монтажници, металурзи, инженери, майстори, техници и работници в производството. Да ни е честит металургичният комбинат "Кремиковци".
Денят е обявен за официален празник на металурга, а на откриването присъстват всички висши държавни ръководители, дипломати и тогавашният посланик на СССР у нас Николай Органов.
Заводът дава хляб на 35 000 души, като голяма част от тях са привлечени от ведомствените жилища за работниците на "Кремиковци", както и така желаното софийско жителство.
Манифестация през 1974 година
Снимка: Иван Григоров/Dir.bgПрез 1964 година започва производството на металургичен агломерат, а до 1969 г. – на електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в експлоатация станове и цехове за производство на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт).
Кремиковски работници на манифестация през 1974 г.
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg"Пътят на България към комунизма минава през Кремиковци"
Това гласи лозунгът в един от основните цехове на металургичния завод. Оказва се обаче, че пътят е тупик, а сметките са криви, защото технологията, използвана в "Кремиковци" не може да се използва за добиваната от находището руда поради ниското й съдържание на желязо. Така няколко години по-късно само 25 процента от суровината, преработвана в завода, е от рудника, а останалата част е вносна руда от СССР и други страни.
Инсталация за извънпещна обработка на стомана
Снимка: Иван Григоров/Dir.bgТова оскъпява изключително много продукцията, най-вече заради големите транспортни разходи, тъй като блоковете стомана се превозват до завода край София от пристанището в Бургас. Реално от самото си създаване "Кремиковци" работи на загуба, а отпусканите постоянно средства от държавния бюджет потъват като в бездънен кладенец. Капацитетът му значително надхвърля потреблението в страната, произвежданият от него нискосортов прокат има ниска добавена стойност, а в същото време се налага внос на скъпи висококачествени метали.
1 долар за стоманеното сърце на България
През 1989 г. заводът се регистрира като Държавна фирма „Кремиковци“ със седалище в София, квартал „Ботунец“. С Решение на Министерския съвет през 1991 година компанията се преобразува в ЕАД.
Дълговете на "Кремиковци" вече са огромни, като комбинатът се нуждае от сериозна модернизация. Така през 1995 г. заводът влиза в списъка на фирмите за оздравяване. Проблемите обаче са необратими и през 1999 година правителството на Иван Костов взема решение "Кремиковци" да бъде приватизиран. Към този момент дълговете на предприятието са в размер на 640 милиона лева.
На 31 март 2003 г. една от фабриките в "Кремиковци" е взривена с няколко последователни взрива
Снимка: Иван Григоров/Dir.bgНа 14 юни 1999 г., с подписа на тогавашния изпълнителен директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков 71% от капитала на "Кремиковци" стават собственост на софийското дружество "Дару металс" (преименувано през октомври 2001 г. на "Финметалс холдинг") за символичната сума от 1 долар. Държавата запазва малко над 25% от собствеността в завода, а 3% са притежание на дребни акционери.
Валентин Захариев и председателят на италианската компания "Марчегалия" Стено Марчегалия
Снимка: Иван Григоров/Dir.bgКупувачът се ангажира да инвестира в предприятието 300 млн. долара от 2000 г. до 2005 г., а държавата опрощава дългове в размер на 201 млн. лв., като по-късно с решение на Министерски съвет са отпуснати още 183 млн. лв. за погасяване на борчовете към "Булгаргаз" и НЕК.
Лидерът на КСНБ д-р Желязко Христов в разговор с Валентин Захариев
Снимка: Иван Григоров/Dir.bgПланираното обаче не се случва. Заводът не плаща дължимите осигуровки на работниците, заплатите също се бавят с месеци.
Банкрутът
През 2005 г. "Дару Металс" продава предприятието на индийския предприемач Прамод Митал за 110 милиона долара. Година по-късно той взима облигационен заем от 325 млн. евро, а попечител на емисията е британската компания Law Debenture Trust Corporation. Заемът е със седемгодишен падеж, а договорът е сключен при изключително строги условия и задължения от страна на получателя на заема.
Към средата на 2008 г. положението е влошено до такава степен, че "Кремиковци" не е в състояние да обслужва дълговете си и е открито производство по несъстоятелност. На 6 август 2008 г. Софийският градски съд обявява неплатежоспособността на "Кремиковци" АД. Осчетоводените задължения на дружеството до 31 декември 2007 г. са 1 629 709 000 лв.
През 1999 година "Кремиковци" е приватизиран
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg"Налице са всички белези на прогресивно влошаване на икономическото състояние на комбината, изразяващо се в увеличаване на пасивите с всяка изминала година, намаляване на рентабилността на предприятието, на проектираната производствена мощност и огромен размер на дълговете. Всички тези факти свидетелстват за действия на управлението на дружеството-длъжник, които определено не водят до успешно развитие на предприятието", се посочва в съдебното решение.
Три месеца по-късно - 9 ноември 2008 г., е изключена последната работеща пещ - Трета доменна.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}