Д-р Христозов: Мога ли да съм нормален лекар, ако не правя най-доброто за пациентите си?

Едно по-различно интервю за дефинициите и социалните митове

Снимка: Lege Artis

Д-р Христозов: Мога ли да съм нормален лекар, ако не правя най-доброто за пациентите си?

Едно по-различно интервю за дефинициите и социалните митове

07:37 | 31 октомври 2023 | Автор : Анелия Николова 28 10894 Снимка: Lege Artis

Да разговаряш с д-р Христозов за медицина е като да накараш еколог да ти опише спокойно море. Това, което очите ни възприемат е само гладката повърхност на водата, но в дълбините на този воден покой господства сложна био система, която е колкото автономна и затворена, толкова и зависима от системата извън нея.

Здравето ни

Така е и в дерматологията - кожата ни е онази гранична зона между вътрешните процеси на човешката ни същност и взаимодействието ни със света около нас. И тази група от клетки не оформя контура на човек единствено като биологична единица. Знаете какво се говори за "дебелокожите", заради които понякога човек трудно се "побира в собствената си кожа"...

Какво прозира под нашата кожа? Можем ли да изолираме болестта от човешкия избор или трябва да лекуваме първо поведението и мисленето? Какви са нормата на нормалността и отговорът на отговорността?

Ето такива неподозирани дълбини достигнахме със собственика на дерматологични центрове "Lege Atris" д-р Евгени Христозов, докато се опитвахме да не говорим за дерматология. Нея я оставихме за по-късно.

Д-р Христозов, животът и лекарската професия са като страстна двойка неумели танцьори на танго, които след края на мелодията си превързват раните от непремерените кикове. Всеки учи другия и това приемаме за нормално. Но и търсим отговорност за болката. И смисъл от танцуването.

Да, да бъдеш човек не е лесно, но да бъдеш едновременно човек и лекар е дори още по-трудно. Това е един път към себе си, минаващ както през нормалните житейски трудности, така и през споделените с пациентите страдания.

Мога да кажа, че откакто се осъзнах като човешко същество, мен ме занимава смисъла на живота. Защо сме на този свят, случайно ли е, че съм тук и сега, как да използвам подареното ми време и най-вече как и изобщо, възможно ли е, да бъда щастлив? Без да осъзнавам тогава, аз съм търсил отговори, за да упражня своята отговорност да бъда човек.

Воден от тези мисли избрах лекарската професия, влюбих се и се ожених, създадохме прекрасно семейство, родиха ни се две невероятни дъщери. Професионалната ми кариера също е повече от успешна. И въпреки, че съгласно всички общоприети критерии, мога да смятам че съм един успял човек, онова вътрешно гласче в мен не спираше да ме пита: Имаш ли отговор на своята отговорност да бъдеш човек? Появи се и нов въпрос: Аз нормален баща, съпруг, лекар, приятел, съсед и изобщо нормален човек ли съм?

Да, вие, лекарите, много работите с понятието "нормално". Смятате ли, че патологията е само в отклоненията от нормата на измерими стойности?

"Нормално" произлиза от латинското "norma" и означава нещо, което е установено за стандарт. От своя страна медицинските норми са научно установени за стандарт понятия, които различават здравия от болния човек. Например, ние знаем че когато кръвната захар на гладно e между 3,9 и 5,6 mmol/L, тя е нормална. Когато надвиши 5,6 mmol/L са необходими мерки, защото човек навлиза в болестното състояние, познато като предиабет и диабет.

Следователно, ние лекарите, сме обучени да диагностицираме болестите (отклоненията от нормалното) и да ги лекуваме (подпомагаме завръщането към нормалното). И отново, благодарение на научните методи, знаем че най-доброто лечение е етиологичното, тоест премахването на причината, довела до заболяването. Звучи логично, нали?! Ако в кожата ви се забие трънче, най-нормалното е да го извадите. Не започвате да пиете болкоуспокояващи и антибиотици, не отивате на лекар, който да ви каже, че трябва да извадите трънчето. Вие просто премахвате причината за страданието си - вадите трънчето от кожата си. И това е нормално.

И успоредно с това, ако кръвната ви захар започне да се вдига, вие отивате на лекар, който ви предписва лекарства. Нормално ли е това? Не е ли по-нормално да започнете да се движите повече, да спрете сладките храни, да намалите стреса и изобщо - ДА НОРМАЛИЗИРАТЕ ЖИВОТА СИ, което ще нормализира и здравето ви? Естествено, че е по-нормално, но е много, много, много по-трудно. Защото изваждането на трънчето отнема секунди, докато промяната в стила на живот изисква най-трудното нещо - промяна в мисленето и вярванията.

И тук на помощ идват социалните митове, които ни помагат да нормализираме в съзнанието си едно поведение, което от медицинска гледна точка е не просто ненормално, а дълбоко противоестествено, защото противоречи на един от най-важните ни човешки инстинкти - този за самосъхранение. Забележете, социалните митове са базирани просто на общоприети вярвания, които не подлежат на никаква научна основа! Ето един типичен социален мит - една трета от американците между 18 и 26 години вярват, че земята е плоска! Прави ли вярването на милиони хора само в САЩ този мит верен?

Да, социалните митове имат силата на лош диджей, който в средата на тангото миксира с румба. Освен още щети, едва ли можем друго да очакваме? И това приемаме за нормално по пътя на логиката.

Да, ето какво ни казват социалните и културни митове: "Нормално е след определена възраст човек да вдигне кръвната си захар и да развие диабет! И за да остане жив (забележете, не здрав, а просто жив), той трябва да започне да приема лекарства ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ!". И тук отново ще се върна към един от аспектите на въпроса на живота ми: Аз нормален лекар и човек ли съм?

Нормално ли е, когато при мен дойде пациент с акне или псориазис, аз просто да му изпиша лекарства и процедури (които безспорно ще му помогнат), вместо да му кажа, че ако положи усилия да НОРМАЛИЗИРА живота си, периода на прием на лекарства ще бъде много по-кратък и възможността за повторна поява на заболяването - нищожна? Нормално ли е, вместо да се опитаме да премахнем причината за заболяването, ние да насочваме всички усилия да лекуваме последствията?

Като че ли посоката на съвременната медицина е тази. Но така снема отговорността и от лекаря, и от пациента. Все едно да обвиниш обувките си, че не можеш да танцуваш, когато всъщност нямаш чувство за ритъм.

Да, така е по-лесно. И аз установих, че неосъзнато съм подхождал към част от пациентите си по този ненормален (според мен) за лекарската професия начин. Отново, защото е по-лесно. Всеки лекар ще потвърди - когато кажеш на един човек, че неговото заболяване е резултат предимно от нездравословен стил на живот, той веднага се чувства ОБВИНЕН и започва да се защитава с всички сили.

А, ако добавим и фактът, че действията и бездействията ни преди да станем родители, въздействат силно на здравето на децата и дори внуците ни? Да не говорим за семейните нездравословни навици по отношение на хроничен стрес, нездравословно хранене и обездвижване... Обикновено само споменаването на тези научни факти, предизвиква невиждана емоционална буря в повечето пациенти, която често води до обвинения към компетентността на лекаря.

Как да постъпи тогава един нормален лекар?

Това винаги е и ще бъде личен избор. Един от проблемите е, че научните факти обикновено са неудобни за материалистично-ориентираното ни общество и затова то ги замества със социални митове - обществени вярвания, наложени с мощните методи на невромаркетинга. Например вярването, че редовната консумация на сладки храни прави нас и децата ни! щастливи. Колко подобни реклами съществуват?! Какво казва науката по въпроса: Редовният прием на сладки храни прави нас и децата ни единствено и само ПО-БОЛНИ!

Чий интерес обслужват създаваните с помощта на материалистичната ни култура и методите на невромаркетинга социални митове за сладките храни, цигарите, алкохола или непрекъснатия стремеж към "лесно и бързо" - удоволствия, пари, успех, кариерно развитие и много други общо приети вярвания? Дали те са здравословни за хората? И ако са нездравословни, те нормални ли са от гледна точка на медицината?

Каква е нормата за здраве от гледна точка на медицината?

Медицината е наука, занимаваща се със здравето на хората, чиято норма (съгласно определението на СЗО) е "...пълното физическо, психическо и социално благополучие на индивида". Човек е био-психо-социално същество, т.е. съставен е от тяло, съзнание (ум, душа) и връзки с околните. Следователно, от гледна точка на медицината, как бихме нарекли едно поведение на човек или група от хора, което не просто се облагодетелства от дейност, увреждаща здравето на хората, но дори полага усилия да ги манипулира в посока на вярване, че тяхното самоунищожително поведение е нормално?

В този смисъл - съществуват ли изобщо напълно здрави хора?

Здравето на всеки осъзнат възрастен индивид е негова лична отговорност. Здравето на децата ни е наша обща - като родители и общество отговорност. А отговорността е начина, по който отговаряме на случващото се около нас. Ние сами можем да определим нормалното, като просто здравословното, от позицията ни на био-психо-социални същества.

Ние можем да създадем дефиниция за нормално, основана на научно доказаните методи за опазване на нашето и на децата ни телесно, душевно и социално здраве. Нека изберем собствения труден път към нормалното, вместо лесния път на удоволствието, вменяван ни от изкуствено създадените социални митове. Нека упражняваме отговорността си да бъдем разумни човешки същества, правейки осъзнати нормални избори в интерес на нашето тяло, съзнание (ум, душа) и връзки с околните. Нека се държим НОРМАЛНО!

Смятате ли, че това ще се приеме нормално от читателите?

Зная, че написаното ще породи разнопосочни реакции. Нека да кажа, че аз не вярвам в някаква световна конспирация срещу нормалността. Също така не смятам, че съм единственият, който го занимават тези проблеми - много лекари са написали прекрасни книги, които разглеждат различните аспекти на нормалността. А аз съм просто един човек, който търси смисъла на живота си. И в това търсене се старая да отговоря на въпроса: Аз нормален лекар ли съм, ако не правя най-доброто за своите пациенти, независимо от последствията?

ИЗБРАНО