Пентагонът не иска да сътрудничи със съда в Хага с данни за военни престъпления в Украйна

В US ведомството се опасяват, че това би създало прецедент за преследване на американци в бъдеще

18:21 | 9 март 2023 77 7631 Снимка: БТА/AP

Пентагонът се е противопоставил на това САЩ да предоставят на Международния наказателен съд (МНС) в Хага доказателства на американското разузнаване за руски военни престъпления в Украйна. Според в. "Ню Йорк Таймс" военните се опасяват, че това би създало прецедент за съда да преследва американци в бъдеще.

Русия - Украйна

Останалата част от правителството на САЩ, включително разузнавателните агенции, Държавният департамент и Министерството на правосъдието, подкрепят предоставянето на такава информация. Според "Ню Йорк Таймс" Съветът за национална сигурност на САЩ е свикал министерска среща на 3 февруари, за да се постигне споразумение по въпроса, но шефът на Пентагона Лойд Остин и редица военни командири на срещата са се противопоставили на прехвърлянето на данни в Хага. Президентът Джо Байдън все още не е взел окончателно решение относно сътрудничеството на САЩ със съда, твърдят източници на изданието.

Въпросната информация може да помогне на разследването, започнато от главния прокурор на Международния наказателен съд Карим Хан. Според "Ню Йорк Таймс" информацията включва материали за решенията на руското ръководство за нанасяне на удари по гражданска инфраструктура, както и за насилствено извеждане на деца от окупираните украински територии.

На правителството на САЩ е забранено да сътрудничи на Международния наказателен съд. Но е направено изключение за разследването на войната на Русия с Украйна.

Международният наказателен съд започва работа през 2002 г. Той е първият постоянен международен съд с юрисдикция за преследване на лицата, отговорни за военни престъпления, престъпления срещу човечеството, престъпления на агресия и геноцид.

МНС е компетентен по отношение на престъпления, извършени на територията на държави, които са ратифицирали Римския статут (договорът, с който е създаден съдът), или престъпления, извършени навсякъде по света от техни граждани. Към момента повече от 120 държави са ратифицирали статута; САЩ и Русия не са го направили. Вашингтон последователно заема позицията, че съдът не трябва да преследва граждани на държави, които не са ратифицирали документа - дори ако предполагаемите престъпления са извършени в държави, които признават юрисдикцията на МНС.

Президентът на САЩ Бил Клинтън подписва Римския статут през 2000 г., но в крайна сметка не го изпраща на Конгреса за ратификация, а две години по-късно Джордж Буш на практика оттегли президентския подпис под документа. През 2017 г., когато Международният наказателен съд започна разследване на изтезанията на заподозрени в тероризъм от американските военни в Афганистан, президентът Доналд Тръмп подписа указ за налагане на санкции на служителите на съда, а държавният секретар Майк Помпео го нарече "корумпиран". През 2021 г. администрацията на Байдън отмени санкциите; в същото време новият главен прокурор на МНС Карим Хан прекрати разследването за Афганистан.

В началото на съществуването на съда Конгресът на САЩ приема два закона, които ограничават възможността на американското правителство да предоставя помощ на съда. Единият от тях, датиращ от 2002 г., по-специално позволява на президента да предприеме "всички необходими мерки" (до военни) за освобождаване на американски граждани, задържани въз основа на заповеди на МНС. След началото на войната на Русия с Украйна обаче законодателството беше изменено: през декември 2022 г. по изключение Конгресът разреши на правителството да оказва съдействие на съда "при наказателното преследване на чужди граждани във връзка със ситуацията в Украйна".

Както отбелязва "Ню Йорк Таймс", въпреки това ясно политическо послание на Конгреса, Пентагонът продължава да настоява, че САЩ не трябва да оказват съдействие на МНС, тъй като Русия не е страна по Римския статут.

В устава на МНС се посочва, че той разследва само престъпления, извършени от жители на държави, които нямат развита съдебна система, която да им позволи сами да разследват такива случаи. Американски юристи твърдят, че САЩ, със своята независима съдебна система, не са една от тези страни, за разлика от Русия.

Русия подписва договор за участие в дейността на МНС през 2000 г., но така и не ратифицира Римския статут. През 2016 г. Москва обяви, че отказва да сътрудничи на съда - това стана дни след като прокурорът на МНС официално определи анексирането на Крим и Севастопол като продължаващ международен въоръжен конфликт между Русия и Украйна. "МНС не успя да оправдае възлаганите му очаквания и да се превърне в истински независим, надежден орган на правосъдието. Работата му е неефективна и едностранчива", смята руското външно министерство.

Украйна не е ратифицирала Римския статут, но от края на 2013 г. официално признава юрисдикцията на МНС по отношение на евентуални престъпления, извършени на нейна територия.

ИЗБРАНО