Висшият съд на ООН нареди на Израел "незабавно" да спре военните си действия срещу южния град Рафах в Газа, като заяви, че хуманитарната ситуация в палестинската територия е "катастрофална", предаде ДПА.

Решението, прочетеноот съдията Науаф Салам в Международния съд (МС) в Хага, е в отговор на спешна молба, подадена от Южна Африка.

Южна Африка обоснова молбата си до МС с аргумента, че предишните мерки на съда във връзка с войната в Газа са били неадекватни.

Макар че решенията на съда са обвързващи, той не разполага със средства за налагане на принудителното им изпълнение. Съдът обаче може да призове Съвета за сигурност на ООН да предприеме действия, посочва ДПА.

Ето и първите реакции след обявяване на решението, събрани от БТА: 

Басем Наим, член на "Хамас": "Ние приветстваме решението на Международния съд, което нарежда на ционистките окупационни сили да прекратят военната си агресия в Рафах. Смятаме, че това не е достатъчно, тъй като агресията на окупаторите в ивицата Газа и особено в северната част на Газа е също толкова брутална и опасна". 

"Ние призоваваме Съвета за сигурност на ООН незабавно да превърне това решение на Международния съд в практически мерки, които ще принудят ционисткият враг да го изпълни. Приветстваме искането на съда да бъде разрешено на разследваща комисия да навлезе в ивицата Газа, за да разследва действията по време на войната и геноцида срещу палестинския народ. "Хамас" обещава да сътрудничи на разследващата комисия", добавя той. 

Говорителят на Палестинската автономия Набил Абу Рудейнех заяви: "Офисът на президента приветства решението на Международния съд, което представлява международен консенсус по искането за прекратяване на пълномащабната война срещу Газа."

След оповестяване на решението министърът на финансите Бецалел Смотрич каза, че тези, които искат от Израел да спре войната, искат също така той да престане да съществува, на което Тел Авив няма да се съгласи. Лидерът на опозицията Яир Лапид пък посочи, че неуспехът на съда да обвърже искането за прекратяване на бойните действия с искането за връщане на израелските заложници в Газа е "морален срив и морална катастрофа".

Бившият израелски пратеник в ООН Дани Данон добави: "Докато съдиите от Международния съд в Хага решават в комфорт и се връщат при семействата си, 125 заложници гният в тунели. Израел няма да прекрати войната, докато заложниците ни не бъдат върнати у дома и "Хамас" не бъде напълно победен."

"Никоя сила на света няма да спре Израел да защити своите граждани и да преследва Хамас в Газа", каза преди оповестяване на решението говорител на израелското правителство.

"Южна Африка приветства решението, взето от съда днес. (...) Това нареждане е новаторско, тъй като за първи път изрично се споменава, че Израел трябва да спре военните си действия в който и да е район на Газа. Това дефакто е призив за спиране на огъня. Това е нареждане към основната страна в този конфликт да прекрати своите войнствени действия срещу народа на Палестина", гласи позицията на Южна Африка. 

Европейският първи дипломат Жозеп Борел заяви, че това решение кара ЕС да избира между зачитането си към международните институции за върховенство на закона и подкрепата си за Израел. 

"Какъв ще бъде отговорът (на ЕС) на решението на Международния съд, което беше взето днес, каква ще бъде нашата позиция? Ние трябва да избираме между нашето зачитане на международните институции за върховенството на закона или за нашата подкрепа за Израел", посочи върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността. 

По-рано той заяви, че няколко европейски държави са се опитали да сплашат съдии от Международния наказателен съд (МНС) заради делото срещу израелски лидери. Той предупреди страните да спрат да се месят и да уважават съда, предадоха Ройтерс и БТА. 

В понеделник главният прокурор на МНС Карим Хан съобщи, че е поискал издаване на заповеди за арест за премиера на Израел Бенямин Нетаняху и за министъра на отбраната Йоав Галант, както и за трима лидери на "Хамас". "Прокурорът не е направил нищо повече от това да повдигне обвинение, а съдът ще вземе решение", заяви Борел пред испанската телевизия ТВЕ.

Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел

Снимка: БТА/АП, Jean-Francois Badias

"Междувременно моля всички, като се започне от израелското правителство и някои европейски правителства, да не сплашват съдиите", добави той. "Не ги заплашвайте, не се опитвайте да повлияете на решението им", предупреди още Борел.

Хан обвини тримата лидери на "Хамас" в престъпления, включващи изтребление, вземане на заложници и сексуално насилие, а двамата израелски министри - в престъпления, включващи също изтребление, използване на глада като оръжие и умишлено нападение срещу цивилни.

Израел отрече да е извършвал военни престъпления в Газа и твърди, че МНС няма юрисдикция там. Страната призова страните да отхвърлят обвиненията на съда, които окачестви като политически мотивирани.

"Хамас" също отхвърли обвиненията срещу своите лидери.

Няколко държави осъдиха решението на прокурора на МНС да поиска ареста на израелските министри, сред които и САЩ, най-близкият съюзник на Израел, който не е член на МНС. Вчера Унгария определи искането за издаване на заповеди за арест като "политическо решение", което според нея дискредитира съда.

Тази седмица, Испания, Норвегия и Ирландия обявиха, че ще признаят независима палестинска държава, което е още една стъпка към засилването на изолацията на Израел, коментира Ройтерс.

Според Тел Авив това възнаграждава нападенията на "Хамас" на 7 октомври и ще укрепи ислямистката групировка, но Борел отхвърли тази критика. "Когато се казва, че това укрепва "Хамас", аз виждам обратното, защото палестинският свят е разделен между власт, която признаваме, която финансираме, с която си сътрудничим (...) и терористична организация, която смятаме за такава", каза той.

Борел посочи още, че и други европейски държави обмислят да признаят палестинска държава, но не даде повече подробности. Той каза, че критикуването на действията на израелското правителство не трябва да се смята за антисемитско. "Всеки път, когато някой вземе решение да подкрепи изграждането на палестинска държава, нещо, което всички в Европа подкрепят... реакцията на Израел е да го превърне в антисемитска атака", посочи той.

Девет от общо 27 държави членки на Европейския съюз признават Държавата Палестина. Осем от тях го направиха преди присъединяването си към блока - още след като палестинският лидер Ясер Арафат обяви на 15 ноември 1988 г. Палестина за независима държава - Малта, Кипър, Чехия и Словакия (до 1993 г. Чехословакия), Унгария, Румъния, България и Полша. Те бяха последвани през 2014 г. от Швеция, която стана първата страна, признала Палестина след влизането си в ЕС.