Участъкът Русе - Бяла и обходът на град Бяла, част от бъдещата магистрала до Велико Търново, трябва да са факт до 2028 г. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков на заседание на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.

Министърът подчерта пред депутатите от комисията, че липсата на подробни устройствени планове, проекти и отчуждения е сериозен проблем както за строителството на нови пътища и магистрални участъци, така и за укрепването на свлачища. Той отбеляза, че едва в мандата на сегашното служебно правителство магистралата от Русе до Велико Търново е обявена като национален обект, а МРРБ е одобрило подробните устройствени планове за участъците Русе-Бяла и Бяла-Велико Търново.

"Вече има сключен договор и трябва да бъде направен технически проект на съоръжението. Предстои решение за избор на надзор и проектирането на самия обект", каза арх. Шишков. Той напомни, че процедурата за инженеринг на обекта е наследена и нейното прекратяване е означавало да не се спази срокът за строителство. Министърът на регионалното развитие добави, че заради липсата на подобрен устройствен план трасето на АМ "Европа" е свършвало на 150 метра от границата, което означавало там винаги да има тапи от коли.

Липсата на планове забавя и строителството на магистралното трасе от Видин до Ботевград, особено в участъците между Враца и Монтана. "С екипа ми правим всичко възможно, за да решим проблемите, като в рамките на два месеца одобрих три важни подробни устройствени плана за големите инфраструктурни проекти", отчете арх. Шишков. По отношение на строителството на магистралата между Враца и Монтана министърът информира, че през декември предстои да се одобри процедурата за отчуждение на терените за строителство, съобщиха от МРРБ.

Липсата на подробни устройствени планове е причина и да не се работи по укрепването на 84 свлачища, по които са платени авансово над 180 млн. лв. през 2020 г., каза още министър Шишков в отговор на депутатски въпрос. Той е възложил анализ, който се очаква до няколко седмици, за да се прецени, по кои обекти може да се работи без ПУП. "Нашата оценка, е че за укрепването на над 50 свлачища ще трябва да се проведе процедура за одобрение на устройствени планове. На този етап имаме актуални договори и пари, но няма възможност да бъдат изпълнени", коментира арх. Шишков. Според него анализът ще покаже и кои свлачища са належащи за укрепване и по кои работата не е от спешен порядък. По думите му заложените инхаус процедури за укрепването на земните маси са същите, както и за строителството на участъците от АМ "Хемус".

"За да продължи строителството е необходимо парламентът да намери формула как то да е законно, да има договори със строителите и да има гаранция за обектите", коментира арх. Шишков. В тази връзка той призова да се помисли т.нар. доставчици да бъдат трансформирани в строители, за да може държавата да може да претендира за гаранции за АМ "Хемус" и всички проекти с инхаус процедури. "Така ще може строителите спокойно да строят, държавата ще може да плаща и да иска гаранция", каза арх. Шишков. Той добави, че ще предложи изменение за Закона за устройство на територията, като се въведе на текст за търпимост, за да може да се узаконят обектите.

По време на заседанието министър Иван Шишков алармира и за юридически проблем, породен от решението на предишното Народно събрание, договорите с фирмите за текущ ремонт и поддръжка да бъдат прекратени до 30 септември. Проблемът е свързан с договорите за полагане на маркировка, по които няма превъзлагане като средства, но са спрени. "Има пътища които са асфалтирани, но не може да се сложи маркировката и затова трябва заедно с депутатите да се разреши този проблем", заяви арх. Шишков.

МРРБ готви анализ за състоянието на пътищата и за текущите и основни ремонти, които са били възлагани, както и незавършените обекти. Проблемът е започнал през 2020 г., когато са възложени ремонти за над 1 млрд. лв. при бюджет на АПИ от 300 млн. лв. По този начин е нямало средства, за да се плати на фирмите. Според арх. Шишков възложеният анализ на пътищата ще покаже и колко от обектите не са завършени. Той смята, че в много от обектите има възлагани от АПИ технологични проекти, каквито не съществуват в ЗУТ. "Има безспорни пътища от начало до край основни, има текущи, но има и такива, които са текущи, но с елементи, правени по основен ремонт", обясни той.

До края на 2023 г. ще продължат проектантските дейности по изграждане на тунела под Шипка, стана ясно на заседанието след питане на депутати. В същото време се разглеждат и възможностите за актуализация на съществуващия технически проект за изграждане на довеждащи пътища от южна страна, включително обходен път на Казанлък. Според министър Шишков връзката по оста север-юг е много важна и отбеляза, че е направено много малко до момента.

По думите му приоритетни трябва да бъдат проектите за тунел под Петрохан и тунел под Прохода на Републиката, който да поеме основното натоварване по оста Русе-Маказа. "За съжаление, тунелът под Шипка, както и обходният път на Габрово, са двулентови, което няма да позволи да поемат целия трафик от "Дунав мост" в посока Кулата", коментира арх. Шишков. По думите му изграждането на големите инфраструктурни проекти и пътни връзки ще подпомогне регионите и тяхното развитие.

Проблемът със свлачището, което е преди тунел "Железница" на АМ "Струма", е от октомври 2020 г., каза в отговор на депутатско питане регионалният министър. Той посочи, че това е причината да не може да се пусне движението през тунел "Железница", а съоръжението е готово. "Имаме идея да разделим на два етапа процеса по укрепване на свлачището на АМ "Струма" на два етапа. Първоначално ще се направи укрепване на свлачището и ще се пусне движението в тръбата от Гърция към София. След това ще се направи цялостно укрепване на свлачището и ще се пусне трафикът и в другата посока. Предстои внасяне на технически проект за укрепване на свлачището", каза още Шишков. По отношение на завършването на цялата магистрала "Струма" регионалният министър увери депутатите, че се очаква след приключване на екологичните процедури в МОСВ да може да се вземе категорично решение за варианта, по който да се изгради аутобана през дефилето.

По думите на министъра се готви изменение на проекта на Закон за ВиК, с което всички ВиК оператори в страната да станат част от консолидираните територии. Така ще имат достъп до евросредства за инвестиции.

Предстои да се направи и анализ за актуалното състояние на ВиК мрежата в страната, за да се види реалното ѝ състояние.