"Мнението ми от това, което виждам през последните четири-пет месеца в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е, че държавата е функционирала в паралелен свят. И в този свят тя не е спазвала законите, които е следвало да спазва самата тя". Това е коментирал заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков в предаването "Денят започва" на БНТ.

За съжаление тежката катастрофа на автомагистрала "Струма" става повод за извършения анализ на състоянието на пътя. Той показа, че участъкът не е нито скоростен път, нито магистрала. Този път е бил одобряван 2002 г. като реконструкция на път Е79. За съжаление се наблюдават същите проблеми, които се наблюдават по други емблематични пътища на страната, коментира зам.-министърът.

Той посочи, че през 2006 г. е имало второ разрешително за строеж за преправяне на определени пътни възли и след това през 2007 г. тържествено е срязана лентичката на този път.

"Истината е, че към онзи момент и до сега този път не имал и няма Акт 16", бе категоричен арх. Шишков.

Причината е, че когато е правен пътят, строителите са навлезли в имоти чужда собственост с цел допълнително укрепване на строителството и оттам нататък е започнала сагата, която не е завършила и до ден днешен.

"Започнало е да се правят подробни устройствени планове с цел да се отчуждят терени, а междувременно укрепването е извършено. Т.е. отново ще се окаже, че имаме незаконно строителство, отново е в чужди терени. И всичко това се е случило, след като магистралата е била пусната да се ползва", каза още заместник-министърът.

На въпрос предстои ли узаконяване на участъка, Иван Шишков отговори, че по подобие на участъци от автомагистрала "Хемус" ще се търси решение и вече има идея как да стане това.

"Идеята не е да го узаконим, а да се намери вариант с търпимостта, която съществува като текст по ЗУТ. По проблема работим съвместно с Министерството на правосъдието. Ние със сигурност ще намерим начин, по който по законов ред да можем да оправим документално всичко, което е строила държавата в предишните 10-15 г. Има емблематични обекти и ще бъде огромна щета за държавата, ако те бъдат премахнати", допълни той.

На въпрос дали са получавани сигнали за този участък, заместник-министърът заяви, че такива не са намерени. По думите му Дирекцията за национален строителен контрол през 2010-а - 2011 г. е отказала да въведе пътя в експлоатация. Още към онзи момент е имало документация, в която ясно били описани всички мотиви, поради които пътят не може да бъде въведен в експлоатация. Затова е смущаващ фактът, че през 2013 г. пътят се обявява за скоростен път и по предложение на тогавашния председател на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" позволената скорост за движение се вдига от 90 км/ч на 120 км/ч.

"Като временна спешна мярка дадохме предложение отново да се ограничи скоростта до 90 км/ч, а пътят трябва да се изследва дали е за 90 км/ч или за 120 км/ч", посочи заместник-министърът.

За подновяването на пътната маркировка, е станало известно, че фирмата изпълнител на няколко пъти във времето е отлагала освежаването й. Заради подобни случаи МРРБ е положило огромни усилия да прекрати всички договори за текущи ремонти и поддръжка, но е оставила само договорите за зимната поддръжка и почистване. "Искаме на чисто да започнем с нови договори за поддръжка. Един от проблемите назад във времето с пътищата е и начинът, по който те са поддържани и за съжаление начина, по който са изразходвани парите. МРРБ е прекратило договорите, но не сега и веднага. Същите фирми в момента продължават да поддържат зимното почистване и поддръжка", обясни арх. Шишков.

Според него още от момента на изграждането всеки обект трябва да имат паспорт, където да пише през колко време и какво да се прави като поддръжка.