България може да има ключова роля в определянето на енергийните политики на Европейския съюз. Това заяви евродепутатът от БСП и Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Цветелина Пенкова, която организира конференция в Брюксел на тема "Енергийна сигурност - основа за развитие на европейската индустрия. Ролята на България".

Форумът събра над 30 представители от българската енергетика и промишленост, както и представители на най-големите индустриални, енергийни и браншови организации и от Европа.

"Без българското участие ядрената енергетика нямаше да е призната като стратегическа енергийна технология, нямаше да има допълнително финансиране, което гарантира, че новите производства няма да отидат само в големите държави, които могат да си позволят да предоставят държавна помощ", коментира Пенкова.

По думите ѝ е важно връзката между българските научни и индустриални среди и представителите на браншовите организации в Брюксел да бъде акцент за развитие.

"Проблемите на света, в който живеем, не се ограничават само в рамките на една държава. Ако искаме да получим истински устойчиви във времето решения, трябва да работим заедно. Именно това е смисълът на европейската интеграция", подчерта евродепутатът.

Пенкова беше категорична, че България има стратегическо предимство в няколко ключови направления, върху които трябва да бъде поставен фокусът.

"Ядреният сектор в България е с признато едни от най-високите стандарти на безопасност в световен мащаб. Страната ни е на 6-о място в ЕС по производство и обработка на цветни метали. България има най-големия капацитет на мощности в региона и това може да ни направи основен фактор по отношение на енергийна свързаност", отбеляза организаторката на конференцията и открои, че законодателният акт за промишленост с нулеви нетни емисии включва всички важни приоритети за българската индустрия.

По думите на Пенкова ядрената енергетика вече е част от този регламент, макар в началото ЕК да не е направила такова предложение.

"Между двете крайни позиции на Германия и Франция, България изигра ключовата роля. Така окончателно затвърдихме централното място на ядрената енергетика в бъдещия енергиен микс на Европа", обясни Пенкова.

"Увеличихме финансирането по всички оси, свързани с развитието на чиста енергия и чисто производство в ЕС, подпомогнахме енергийно бедните домакинства, за да могат да преодолеят енергийната бедност", добави още евродепутатът и поясни, че целите на Директивата за енергийните характеристики на сградите ще бъдат променени така, че да отговарят на нуждите на борбата с енергийната бедност.

"Успях да договоря и държавите членки да предоставят достъп до безвъзмездни средства за уязвимите домакинства, за да им помогнем да излязат от енергийна бедност, както и възможност за финансиране при преференциални условия", подчерта Пенкова.

От своя страна, председателят на надзорния съвет на "Еврохолд" България Асен Христов посочи, че трябва да има законодателство, което да постави ясно планиране за различните видове ВЕИ.

"Всяка страна се грижи за финансирането и изграждането на нови централи, но това трябва да се промени и да има подпомагане и план за развитие на ниво Европейски съюз", каза Христов.

Заместник генералният директор на генерална дирекция "Енергетика" в ЕК Масимо Гариба подчерта, че  има необходимост от ядрен алианс за развиване на технологията в Европа, както и от промишлен капацитет.

"България изпусна възможността да построи нова АЕЦ за 8 мрлд лв., сега ще я строи за 15 млрд. лв.", заяви председателят на "Булатом" Богомил Манчев.

Според изпълнителния директор на електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев България е стигнала до максимума потребление на ВЕИ, което системата може да поеме в това нейно състояние.