През декември той и президентът Росен Плевнелиев не подкрепиха започването на преговори за влизане на Македония в ЕС. Те обявиха, че страната ни подкрепя европейската перспектива на съседите ни, но българската подкрепа не е безусловна и зависи от изпълнението на критериите за членство, сред които приоритетно място заемат добросъседските отношения. Позицията на България предизвика бурни реакции в македонските медии.

Днес се разбра още, че председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров отсега нататък ще присъства на всички заседания на правителството. Преди днешното премиерът проведе работна среща с него и ректорите на някои от водещите университети в страната. Всички те останаха и в началото на заседанието, за да се убедят с очите си, че министрите ще приемат решение, според което от 2014 до 2020 година ще има оперативната програма за наука и образование за интелигентен растеж, предаде БГНЕС.

"Всички обявяваме образованието, науката и иновациите за приоритет, но всъщност парите по европейските програми не са в тази сфера. Сега, с целия си административен капацитет, който има Министерство на образованието, и с колегите, които сега са се разхвърляли по другите програми, да усилим дирекцията с по 1-2 човека, за да може да се случи това, което вие предлагахте, и ние направихме”, каза Борисов, цитиран от "Фокус".

От своя страна акад. Воденичаров подчерта, че българската наука през последните 20 години не е получавала такава подкрепа, каквато получава днес. "Повярвайте, че българските учени в скоро време ще ви зарадват с добри резултати", обърна се той към министрите и премиера.

Ректорът на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Иван Илчев пък изрази надежда, че след приемането на това решение през 2020 година вече ще имаме български университет сред първите 500 в света.

Основната цел на новата оперативна програма е постигането на интелигентен растеж чрез повишаване качеството на научните изследвания и образованието. С реализирането й конкретни резултати се очакват в рамките на пет приоритета – на научните изследвания и технологичното развитие, на връзката между образованието, бизнеса и трудовата заетост, образованието като фактор за социално приобщаване, образованието и ученето през целия живот, подобряване на образователната инфраструктура.