През 90-те години редакциите бяха магнит за изключително талантливи и компетентни хора, които въпреки че никога не бяха учили някакъв тип модерна журналистика, успяваха да направят много прогресивни неща само благодарение на чисто човешките си качества и усет. Днес обаче едно от сериозните предизвикателства пред журналистиката е това, че все по-голяма част от нея ще се финансира директно от читателите/зрителите, или с публични средства и благотворителност. Това може да постави на карта запазването на журналистическото знание, което се предава от човек на човек, а не се учи в университета. Ако го загубим, ще се озовем в ситуация да няма журналисти, а само "контент криейтъри" (създатели на съдържание). Когато обаче говорим за новите технологии и по-конкретно за изкуствения интелект (ИИ или AI - Artificial intelligence), истинската журналистическа работа на терен ще става все по-ценна, защото AI не създава, а компилира. 

Тезата е на главния редактор на "Капитал" Алексей Лазаров - един от членовете на журито в конкурса за чиста журналистика Web Report, организиран за седма поредна година от Dir.bg.

Крайният срок за изпращане на материали е 30 април 2024 г. Категориите са "Общество", "Икономика", "Технологии и иновации", "Култура и изкуство", "Спорт" и "Истински истории". Има и специални награди на журито. В зависимост от подадените материали наградите могат да бъдат за фоторепортаж, видеорепортаж и подкаст, "Зелено перо", "Гореща точка", "Млад автор" и "Журналистическо майсторство". 

Във връзка с конкурса в поредица от интервюта търсим пътя към опазването на чистата журналистика и авторите, които не подвеждат злоумишлено аудиторията и не обслужват лични, корпоративни или политически интереси. 

Ето какво сподели пред Dir.bg Алексей Лазаров, който е един от ветераните в "Капитал", като последователно е бил репортер в секция "Медиа и реклама", редактор на "Медиа и реклама", политически редактор, заместник-главен редактор, отговорен редактор, управляващ редактор, а от март 2014 г. и главен редактор на седмичния "Капитал". Преди да постъпи на тази длъжност е бил и негов управляващ редактор:  

Кога се зароди у Вас интересът към журналистиката? Ако може да разкажете повече за първите си срещи с нея. 

През 90-те медиите бяха врящ котел от свобода и креативност. Заради това имаха и власт - можеха да променят съдби и светове. Когато бях ученик, летата продавах на една спирка вестник "24 часа". Хващах сутрин първите автобуси от другия край на града до печатницата на "Цариградско шосе" и колкото повече наближавах, на всяка спирка автобусите се пълнеха с хора, които отиваха да взимат вестници за продажба.

 

Снимка: Надежда Чипева, "Капитал"

Понякога си говорехме, като най-честата тема беше какво ще има днес на първа страница. Колкото по-интересна беше темата, толкова по-бързо щяхме да си продадем вестниците. Тогава те се печатаха в тиражи от стотици хиляди бройки на ден, аз продавах само 100 от тях, но ми беше истински интересно да наблюдавам с кои теми вестниците ми свършваха в девет и с кои едвам успявам да ги продам до обяд.

Редакциите тогава бяха магнит за изключително талантливи и компетентни хора, които въпреки че никога не бяха учили някакъв тип модерна журналистика, успяваха да направят много прогресивни неща само благодарение на чисто човешките си качества и усет. За пръв път разбрах, че ще се занимавам с журналистика по-дълго време, когато попаднах в "Капитал" като стажант и видях среда от истинска свобода, където единствената задача е да се създава стойност чрез смисъл.

Тук е моментът да Ви попитам какво за Вас означава чиста журналистика?

Честна, която стъпва върху ясни принципи и разказва едновременно интересна и важна история.

А кой беше последният журналистически материал, който Ви впечатли?

Разследването на New York Times за това от какви източници се информират съдебните заседатели по делото срещу Тръмп. Много хубава идея, защото в огромния шум около нас днес, повечето хора се затварят в балони, които отговарят на нагласите им и в крайна сметка стават много еднопластови и лесно предвидими. Ако правилно се ориентирам от това какво четат съдебните заседатели - повечето New York Times и други либерални медии, мисля че е по-вероятно Тръмп да бъде осъден.

Вие сте новият член на журито на Web Report, където заедно с Ваши колеги с дългогодишен опит трябва да отсеете наистина качествените материали, изпращани от толкова много автори. Какво трябва да съдържа една журналистическа разработка, за да Ви впечатли?

Да е изчистена, откровена, принципна и да разказва история. Последното много липсва напоследък.

В рамките на конкурса, но и извън него, често повдигаме въпроса за големите предизвикателства към професията ни днес. Според Вас кои са те?

През последните 10 години бизнес моделът на повечето медии практически се разпадна. Големите телевизии все още успяват да поддържат устойчиво ниво на приходи, но и там предстои голяма промяна. Според мен през следващите години все по-голямата част от журналистиката ще бъде финансирана директно от читателите/зрителите, или с публични средства и благотворителност. Това е много сериозна трансформация и голямото предизвикателство ще бъде да се запази това журналистическо знание, което се предава от човек на човек, а не се учи в университета. Ако го загубим, ще се озовем в ситуация да няма журналисти, а само "контент криейтъри", което ще е супер тъпо.

Изкуственият интелект заема все по-голямо място в работата ни, но са двупосочни мненията дали е приятел или заплаха? С какво според Вас той може да облекчи работата ни и какво не може да замени?

AI вече променя изключително сериозно много процеси по създаване на съдържание. Според мен е огромна възможност за отделните журналисти. Рисковете са отново за сегашните бизнес модели на медийните компании. От гледна точка на качественото съдържание, което създават журналистите, рискът е точно нула. AI не създава, а компилира. Истинската журналистическа работа - да намериш интересна тема, защото си на терен и говориш с хора според мен дори ще стане по-ценна, защото няма да може да бъде свършена с AI.

С други колеги повдигахме темата и за deepfake технологиите. Как да се справим според Вас с дълбоката фалшификация?

Като тренираме в себе си, децата ни и хората около нас силно критично мислене и култура за ползване на информация. Нямам никакви съмнения, че ще се научим, но и по пътя ще имаме трудни уроци.

За финал, какво бихте пожелали на колегите, които изпращат най-добрите си материали в конкурса Web Report до 30 април?

Първо бих им благодарил - като човек, гражданин и читател/слушател/зрител за това, че се занимават с журналистика. Наградите са добър повод да помислим за стандартите, които спазваме в работата си, но истинският успех е когато намерим и разкажем истински интересна история.

Изисквания и допълнителна информация за участие в Web Report 2024:

  • Конкурсът е отворен за участие в периода 7 февруари - 30 април 2024 г.
  • Одобрените за участие журналистически материали ще бъдат публикувани в категория "Участници" в сайта на конкурса, където може да бъде намерена и пълната информация за него, изискванията към материалите и какво още е необходимо, за да кандидатствате.
  • Подробности можете да намерите и във Facebook страницата на Web Report.
  • За да бъдат одобрени материалите за участие в Web Report, те трябва да са написани на правилен български език, да гарантират за достоверността на информацията чрез препратки и цитиране на оригиналните източници и да посочват своя автор.
  • Важно изискване е материалът да е публикуван в периода 07.02.2023 - 30.04.2024 г.

Web Report се организира с официалната подкрепа на Съюза на българските журналисти.

Партньори на проекта: Dundee Precious Metals, A1, Investbank

Медийни партньори са БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, NOVA Broadcasting Group, Радио "Фокус", Darik.bg и Дарик Радио, OFFNews.bg, Dnes.bg, списание "Мениджър", 3eNews, телевизия ММ и агенция "БулФото".