Предотвратим ли е остеоартритът и как да забавим прогресията му?

Нещата, които можем да направим сами за себе си

16:28 | 29 април 2024 | Автор : Анелия Николова 5 2103 Снимка: iStock by Getty

Остеоартритът е най-честото хронично заболяване на ставите, което се характеризира с постепенно разрушаване на ставния хрущял и формиране на нови костни израстъци (остеофити) около него. Това е най-честата форма на артрит и се проявява със симптоми като болка, скованост, възпаление и ограничение на движението в засегнатите стави.

Здравето ни

Остеоартритът може да е инвалидизиращ, особено, когато засяга по-възрастното население. Най-често заболяването се проявява в колянната става - при близо 4% от населението на земята и по-рядко в тазобедрената - при около 1% от хората. Установено е, че в развитите страни, при които възрастните хора спазват висока здравна профилактика, регистрираните случаи са по-малко, което прави заболяването ако не изцяло предотвратимо, то с възможност за забавяне на прогресията му.

Променени ли са разбиранията за болестта през последните години?

До неотдавна остеоартритът (ОА) се разглеждаше като заболяване с неизбежно неблагоприятна прогноза спрямо функционалния капацитет на болните. Основен метод на лечение оставаше хирургията. Медикаментозните възможности бяха насочени основно за повлияване на болката. Самото наименование "остеоартроза" е обусловено от представата за болестта като възрастово свързан дегенеративен процес. Диагнозата се подкрепя от рентгеновите промени - стеснена ставна междина, остеофити и уплътнение на костта под хрущяла в ставата (субхондрална остеосклероза).

В наши дни ОА може да се лекува в смисъла на това, че могат да се модифицират рискови фактори, да се забави прогресията на болестта и в ранните форми, дори да се възстановят дискретно засегнати структури. По-успешна е терапията в стадия, в който няма ясна изразена рентгенологична картина, не са засегнати всички ставни структури - хрущял, кост, синовия, мускули, сухожилия и нерви, и когато щателно се проследява ефекта от лечението чрез възможностите на съвременните образни методи - ЯМР, ултразвук на ставите и евентуално - артроскопия.

Възпалението е ключов фактор в прогресията на остеоартрита

Основният фактор за развитие и прогресия на ОА е хроничното възпаление с ниска интензивност. Тя се случва локално в ставите и ежедневният механичен стрес от движението определя процеси на репарация и ремоделиране - фини молекулярни процеси, които се случват в организма след възникването на възпаление и които се стремят да възстановят засегнатите тъкани и да ги променят по начин, който да ги направи по-устойчиви на повреди и повторно възникване на възпаление.

Затлъстяването и нарушенията в метаболизма са втора водеща причина след възрастта

Принципно значение за развитие на ОА имат затлъстяването и захарния диабет, които променят възпалителните реакции в ставата при механичен стрес. Метаболитният синдром се явява като постоянен източник на възпалителна активност с участието на определени хормони, присъщи за Синдрома. Мастната висцерална тъкан, която обхваща органите, участва активно в процеса на възпаление на целия организъм и провъзпалителните структури се свързват с тези, на локалното възпаление при ОА.

Всичко това води до възникването на типичната остеоартритна болка, която съпътства потърпевшия независимо от стадия на болестта, именно заради постоянния възпалителен процес.

Тъй като съществуват съвременни биомаркери за ранна диагностика, те дават информация за костната и хрущялна увреда, тежестта на възпаление на синовиалната обвивка на ставата и цялостната възпалителна активност. Те са добър критерий не само за прогресията, но и за риска от поява на заболяването.

Методите за диагностика

На първо място винаги се поставя добре снетата анамнеза - факторите и особеностите при възникването на симптомите - и физикалният преглед, а от образните методи това най-често са: магнитно-резонансната томография за откриване на най-ранни промени на ниво костно-мозъчен оток, дискретни лезии на хрущяла и меките тъкани, както и сонографско изследване на ставите. Златен стандарт в диагностиката на ОА е рентгенографията.

Предотвратими фактори за поява на ОА

Като всяко заболяване, и ОА има своите рискови фактори, които могат да бъдат модифицирани от човека. Тези, които могат да бъдат съзнателно повлияни и предотвратими, с което да се избегне или забави прогресията на болестта са:

Наднормено тегло: Както вече споменах, това е един от основните рискови фактори за развитието на ОА, особено в ставите на коленете и таза. Поддържането на здравословно тегло чрез правилна диета и физическа активност може да намали риска.

Неправилна диета: Храненето с високо съдържание на захари, наситени мазнини и преработени храни може да увеличи възпалителните процеси в тялото и да увеличи риска от ОА. За превенцията на ОА, независимо от теглото, трябва да се поддържа здравословна, балансирана диета, богата на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и здравословни мазнини.

Недостатъчна физическа активност: Заседналият начин на живот отслабва мускулатурата и влошава стабилността на ставите, което директно създава риск от поява на ОА. Редовната физическа активност, като например ходене, плуване, каране на велосипед и упражнения за силата, може да поддържа ставите здрави и силни.

Травми: Изкълчвания, счупвания, разтежения и навяхвания, особено повтарящи се такива, увеличават риска от развитие на ОА. Хора с история на чести травми на едни и същи места (често изкълчване на крака, поради стъпване накриво, падания при тичане и т.н.) трябва да проследят внимателно дали в засегнатите участъци не се появяват трайни белези на възпаление, асоциирано с остеоартрит. Това е особено валидно, когато при едни и същи упражнения периодично се травмира една и съща мускулна група, стави или ставни връзки, или както го наричаме, да имаш "слабо място".

Претоварване: Внимателно управление на физическите активности и спортните занимания са от особено значение. Трябва да се избягва претоварване на ставите, особено, когато става дума за епизодично натоварване, напр. ремонтни дейности, свързани с носене на тежко, местене на мебели или използването във фитнес залите на огромни тежести, с повторения до предела на възможностите. Подобни активности крият рискове от ставна и мускулна увреда, дори и да не доведат до остеоартроза.

Лоши стелки и неподходящи обувки: Стелката и обувката могат да имат влияние върху натоварването на ставите. От начина на стъпване зависи правилното разпределяне на тежестта на тялото и правилната стойка. Промяната в тези показатели води или до едностранно преразпределяне на тежестта с доминация в дясно или ляво, или натоварване на специфични стави. Всичко това е и скрит риск за гръбначни изкривявания, затова е важно да се обърне внимание на начина, по който се изтрива подметката - ако тя е явно изтрита неравномерно и има изтъняване към петата в ляво или в дясно, това съответно показва и в коя част се натоварват поетапно ставите от глезена нагоре. В случая диагностика на походката и стъпалото могат да помогнат в избора на индивидуална стелка или ортопедични обувки, а понякога се налага да се работи съзнателно върху самата походка. Това би намалило риска от остеоартроза и със сигурност от ранна поява на възпалителен процес и болка.

Лечение на ранните симптоми на остеоартрита

След отстраняване или поне минимизиране на рисковите фактори, появата на ранна ОА може да изисква фармакологично лечение, чиято цел е не само да се справи с факторите на възпаление и болковия синдром, но и да доведе до обратно развитие на структурните изменения в ставите.

Освен чисти аналгетици за болката и кратки курсове с НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства), при ранен ОА се прилагат медикаменти, които защитават хрущялната тъкан от разрушаване, както и вътреставно инжектиране на съединения на хиалуроновата киселина. В тази връзка е редно да се спомене, че хиалуроновата киселина, приета под друга форма, няма доказано действие спрямо ставните структури.

На късните етапи при ОА се прилагат ортопедични методи на лечение. Артроскопията се прилага с все по-голям успех, както и ендопротезирането (подмяна на ставата) при най-тежките случаи.

Целта на съвременното поведение при ОА е ранната диагноза, лечението на метаболитни и други утежняващи болестта фактори, продължителни курсове на приложение на медикаменти, които имат пряка протективна функция на хрущяла (хондропротекция) и инжекционно, локално прилагане на кръстосано свързани съединения на хиалуронова киселина, кратки курсове на обезболяване с чисти аналгетици и НСПВС, и може би най-важното - правилно дозиран режим на физическо натоварване. Подобно комплексно лечение на болестта би осигурило добро качество на живот на пациентите с остеоартрит.

ИЗБРАНО