Четирима министри за безводието: Засушаването е основна причина за недостига на питейна вода

Създава се работна група с експерти от всички ресорни министерства, която ще е и своеобразен координационен център, за да се постигне по-голяма ефективност на общите усилия на институциите

Снимка: БТА

Четирима министри за безводието: Засушаването е основна причина за недостига на питейна вода

14:19 | 22 август 2024 | Редактор : Калина Петрова 54 3482 Снимка: БТА

В изпълнение на разпоредените от служебния министър-председател Димитър Главчев спешни мерки за справяне с безводието в страната, в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) се състоя среща между служебните министри на регионалното развитие и благоустройство инж. Виолета Коритарова, на околната среда и водите Петър Димитров, на енергетиката Владимир Малинов и на икономиката и индустрията д-р Петко Николов. В срещата, състояла се в сряда, участваха и ръководствата на Националната електрическа компания, Електроенергийния системен оператор, "Българския ВиК холдинг" ЕАД, зам.-министри и експерти от министерствата, съобщиха от МРРБ.

Водната криза

Вчера темата беше обсъдена и по време на заседанието на Министерския съвет. Служебният министър-председател Димитър Главчев заяви, че проблемът с безводието трябва да бъде решен в спешен порядък. "Да съберем група, която да предложи бързи решения. Ясно е, че планове нямаме време да чертаем. Имаме поне още четири-пет дни. Хората си чакат да живеят нормално и да бъдат снабдени с вода", посочи той.

На днешното заседание също бе обсъдена ситуацията с наложените водни режими в населените места. Бе отчетено, че сред основните причини за недостига на питейна вода е сериозното засушаване и повишаването на температурите, съобщи МРРБ.

Според данните на Националния институт по метеорология и хидрология, 2024 г. е третата поред суха и гореща година. Месец юни е бил най-горещият от 1930 г. насам, като тази година периодът на засушаване е и най-дълъг, и продължава повече от три месеца. В резултат на това има спад на водните количества с 87 на сто в Северна България в сравнение с миналата година. Намаление на обемите се отчита и на останалите водоизточници.

Като друга причина за безводието бяха посочени загубите на питейна вода по старите водопроводни мрежи в определени населени места, както и загубите за напояване по амортизираните напоителни системи.

За справяне с проблемите и за свеждане до минимум на негативите за населението, продължава работата в авариен режим на всички държавни структури в координация с местните власти, посочва МРРБ. Създава се работна група с експерти от всички ресорни министерства, която ще е и своеобразен координационен център, за да се постигне по-голяма ефективност на общите усилия на институциите. Тя ще набележи както краткосрочни, така и дългосрочни мерки като част от национална политика за решаване на проблема с водоснабдяването на населението и напояването на земеделските култури.

Работната група ще има за цел да предложи конкретни решения за подобряване на ефективността и контрола, осигуряването на резервни водоизточници и приоритизиране на стратегически язовири, които трябва да се построят или рехабилитират, за да се гарантират водните запаси на страната за справяне с климатичните промени в следващите години. Ще бъдат анализирани и необходимите законови промени, тъй като водоснабдяването е стратегически сектор и част от националната сигурност. Ще се обсъди и изработването на цялостен хидромелиоративен анализ, който да покаже както вариантите за подобряване на водоснабдяването, така и нуждата от ремонт и строителство на нови изкуствени водоеми.

Според статистика на МОСВ, поднесена около 14 август язовирите за питейно-битово водоснабдяване към министерството са пълни на 68,6% от общия обем

В нито едно от населените места с питейно-битово водоснабдяване от 14-те язовира, управлявани от МОСВ, няма воден режим

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) управлява водите на 52 комплексни и значими язовира, от които 14 са за питейно-битово водоснабдяване. Останалите язовири на територията на страната се стопанисват в зависимост от предназначението и собствеността от кметове на общини, "Напоителни системи" ЕАД към Министерство на земеделието и храните, "НЕК" ЕАД към Министерство на енергетиката, Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири".

Сумарният завирен обем в комплексните и значими язовири към 13.08.2024 г. е 3649,3 млн. м3, което представлява 55,8% запълване от общия сумарен зарегулиран обем. Язовирите, които се използват за питейно-битово водоснабдяване, са със запълване 68,6% от общия обем.

При сравнение на завирените обеми на комплексните язовири към 31.07.2024 г. спрямо тези към 31.07.2023 г. се забелязва, че сумарният завирен обем е намалял с около 20% от 4680,8 млн. м3, което е 71,6% запълване от общия обем на язовирите за 2023 г. до 3780,7 млн. м3, което представлява 57,8% запълване от общия обем на язовирите за 2024 г. Съответно язовирите, водите на които се използват за питейно-битово водоснабдяване от запълване 79,5% от общия обем към 2023 г. са спаднали до 68,5% от общия обем за питейно-битово водоснабдяване и 41,1% от общия обем.

Реалният постъпил приток от началото на годината до момента за почти 80% от комплексните язовири е относим към притока, характерен за много суха година (приток с обезпеченост 95%), в т.ч. язовирите "Тича", "Камчия", "Ясна поляна" и "Асеновец".

Тази тенденция за намаляване на притока към язовирите се наблюдава вече трета поредна година, поради което още в началото на годината МОСВ сигнализира, в т.ч. и на инициирана среща, Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), "Български ВиК Холдинг" ЕАД и ВиК операторите, за ниското ниво на запълване на част от язовирите и необходимостта от тяхна страна да бъдат предприети своевременно действия за осигуряване на питейно-битовото водоснабдяване на населението.

С необичайно ниско запълване за това време на годината са язовирите "Камчия" (водоизточник за Варна, Бургас и др. населени места по Черноморието), "Ясна поляна" (водоизточник за Бургас и др. населени места и курорти от Южното Черноморско крайбрежие и Бургаска област), "Тича" (водоизточник за Шумен, Велики Преслав и Търговище) и "Асеновец" (основен водоизточник за Сливен).

Бедствено положение заради липса на вода

Частично бедствено положение е обявено в село Татари, община Белене. То е в сила от вчера в 11:30 часа, съобщи за БТА кметът на общината Милен Дулев, който е издал заповедта. Причината за предприемане на тази мярка е безводието в селото, което продължава вече около 50 дни, каза Дулев. По думите му в момента се работи по възстановяване на неизползвани стари водоизточници, които да помогнат за решаването на проблема. Те се почистват като прогнозите са, че до две седмици може да бъдат включени към водоснабдяването на населеното място и да бъде прекратено частичното бедствено положение.

Проблеми с водоснабдяването към момента има и в още едно село в крайдунавската община - Петокладенци. То заедно със село Стежерово, община Левски, ползват един водоизточник. Въведен е режим като водата се спира за 20 часа и се пуска за четири.

От 12 август е въведен режим на водата в градовете Плевен, Долна Митрополия, Тръстеник, селата Биволаре, Бохот, Брестовец, Буковлък, Къшин, Ласкар, Николаево, Опанец, Победа, Ралево, Тодорово и Ясен. Преди тази дата на режимно водоснабдяване минаха и други населени места в областта.

Заради продължителното засушаване и намаления дебит на местния водоизточник в село Копиловци със заповед на кмета на община Георги Дамяново Нина Петкова е спряна водата на фабриката за безалкохолни напитки край селото, съобщиха за БТА от общинската администрация. От около седмица село Копиловци е на режим на водата заради намален дебит на местния водоизточник "Кордино врело". В него в секунда постъпват 500 милилитра вода, а са необходими четири литра. Въведеният режим на водата е на 24 часа - денонощие има вода в ниската част на селото, а след това денонощие във високата част.

От администрацията в Георги Дамяново съобщиха, че в Копиловци живеят около 450 души, а през лятото броят им е поне двойно по-голям и селото не може да бъде оставено без вода.

Заради засушаването в 11 села от област Монтана принудително беше въведен режим на водата, тъй като местните водоизточници са пресъхнали или са намалили значително дебита си в горещото и сухо време. На режим в момента са селата Копиловци, Главановци, Чемиш и Видлица в община Георги Дамяново, Златия и Мокреш в община Вълчедръм, Владимирово в община Бойчиновци, Равна, Горна Лука и Митровци в община Чипровци и Горна Вереница в община Монтана. Съотношението между времето, в което има вода и времето, в което няма вода, е приблизително 50:50. В повечето от селата на нечетна дата се пуска вода в горната част, а на четна - в долната.

Засега няма опасност от въвеждане на режим на водата в Монтана, Враца, Берковица, Вършец и още около 30 други селища от района, които се захранват с вода от язовир "Среченска бара" в Стара планина. Във водохранилището има над 13 милиона кубически метра вода при максимално възможен обем от 15,5 милиона кубически метра вода.

От вчера в община Севлиево е въведен временен режим на водата, съобщиха от Общината. В най-засегнатите населени места бъдат разположени водоноски. Вода ще се подава през ден към селата Горна Росица, Батошево, Шумата, Душево, Кормянско, Петко Славейков, Ряховците, Сенник и Хирево. За селата Богатово, Търхово, Ловнидол, Крушево, Идилево, Добромирка и "Севлиевски лозя" вода ще се подава в събота. В града вечер от 23:00 часа до 6:00 часа сутринта налягането във водопроводната мрежа ще бъде намалено и високите етажи на сградите ще са с нарушено водоснабдяване. За "Крушевски баир" и квартал "Балабанца" вода ще се подава сутрин от 9:00 часа до 18:00 часа всеки ден. Също така се забранява ползването на питейна вода за напояване, поливане на зелени площи. От Община Севлиево съобщиха, че са изпратили писмо до институциите с искане за изграждане на хидровъзел "Бяла".

Заради безводие е въведен воден режим и в други общини в страната. Преди дни в област Велико Търново беше обявено бедствено положение за неопределено време на територията на селата Димча, Сломер и Лесичери.

Село Малка Арда, община Баните, област Смолян, от два месеца е на воден режим, а властите не могат да открият причината. Според кмета на общината Павлин Белчев проблемът е във вътрешната водопроводна мрежа, а не в довеждащите тръби до водоема, в който влиза вода.

В област Стара Загора към момента в общо 11 населени места има въведен частичен воден режим поради пресъхване на кладенци или намаляване на дебита. Те са в общините Братя Даскалови, Стара Загора, Чирпан, Николаево и Гурково.

В област Шумен на работна среща по инициатива на областния управител Бейнур Ахмед беше обсъдена тежката ситуация с недостиг на вода, въведен воден режим в редица села и продължителното засушаване на територията на областта. "Проблемът с безводието е изключително остър и изисква спешна намеса от страна на държавата, както и конкретни действия от страна на местната власт съвместно с ВиК дружеството, затова насочваме усилия в посока да се проучат алтернативните водоизточници и да се възстановят дълбоките сондажи", коментира заместник-кметът Даниела Русева.

В област Ямбол заради засушаването към днешна дата с режим на водата са 11 села, в десетки други е регистриран занижен дебит на водоизточниците, съобщи за БТА управителят на Водоснабдяване и канализация (ВиК) Ямбол Христина Микуцева. Най-сериозна остава ситуацията в граничните общини Елхово и Болярово, както и в Стралджа, където е в сила частично бедствено положение от 17 юли насам.

Заради безводието в община Стралджа повече от месец е в сила частично бедствено положение, засягащо 20 от общо 22 населени места, припомня БТА. Към днешна дата на воден режим са селата Александрово, Поляна, Джинот и Иречеково. Намален дебит на водата се наблюдава още в Люлин, Палаузово, Първенец, Правдино и Недялско.

ИЗБРАНО