Почитаме Малка Богородица. Какво повелява традицията (снимки)

На много места се спазва традицията да се замесва и опича малка питка, намазана с мед за родилката, наречена "Богородична питка"

07:24 | 8 септември 2020 | Редактор : Лилия Чалева 20 21019 Снимка: БТА

Православната църква почита днес църковния празник Рождество на Пресвета Богородица. Денят, в който се е родила Света Дева Мария, е един от 12-те най-големи християнски празници, известен в народната традиция като Малка Богородица.

Вижте снимки от празничния ден >>

Родителите на Светата дева - праведните Йоаким и Ана, били щедри и милостиви, но бездетни хора от Назарет. Погълнат от скръб, Йоаким отива в пустинята, където прекарва в строг пост и молитва 40 дни. Ана също се моли горещо на Бога да я дари с рожба. Господ Бог чува молбите им. Пред Света Ана се явява ангел, който й казва, че ще роди благословена дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Света Ана дава обет, че ще обрече детето си на Бога.

Когато малката Мария навършва три години, родителите я завеждат в Йерусалимския храм и така изпълняват обещанието си да предадат своята единствена рожба в служба на Бога. Мария остава да живее в храма, като приема върху себе си дълга да лекува в скръбта им всички самотни и изоставени хора.

Напуска земния живот на 64-годишна възраст на 15 август.

На 8 септември православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето.

Много богомолци се събраха в храм "Свети Атанас" в Асеновград за празника Рождество на Пресвета Богородица

Снимка: БТА

Обреди и ритуали за Малка Богородица

Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа. Стопанката на дома приготвя празнична пита. Тя не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома.

Много богомолци се събраха в храм "Свети Атанас" в Асеновград за празника Рождество на Пресвета Богородица

Снимка: БТА

Това е много почитан празник от жените, които отправят молитвите си към светицата в беди и в тежки дни. Молят й се да раждат леко и да са живи и здрави децата им. По стара традиция за здравето на децата на Малка Богородица се правят курбани. Омесват в нейна чест пита, наречена Богородичен хляб. Парче от нея се оставя за добитъка, прибавя се в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица . В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).

Много богомолци се събраха в храм "Свети Атанас" в Асеновград за празника Рождество на Пресвета Богородица

Снимка: БТА

На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата - ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя.

На Малка Богородица русенският митрополит Наум отслужи празнична литургия в църквата "Рождество Богородично" в село Конево, Разградска област празнична литургия отслужи русенският митрополит Наум

Снимка: БТА

Според народния обичай се вари жито, то най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве. В някои райони между Голяма и Малка Богородица се спазва строга забрана - жените не перат, не тъкат, не шият, не месят хляб, за да са здрави децата им.

Празникът на Хасково започна с тържествен молебен за Рождество Богородично в катедралния градски храм "Успение на Света Богородица".

Снимка: БТА

Празникът Малка Богородица се почита с тържествени литургии, а по стара традиция за здравето на децата се правят курбани - в жертва се принася животно, най-често женско - овца. От курбана се раздава на бедните, приема се, че Светата Майка е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата. На Малка Богородица покрай манастири, църкви и оброчни места, свързани с Божията майка, се правят общоселски събори, играят се хора, пеят се песни.

Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.

Снимка: БТА

Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни многогодишни цветя и храсти. Тогава жените обредно берат богородиче, богородична трева, или див босилек. С него свързват "женския период" и с китка от тревата, натопена във вода, се правят бани при "женски" болести. Богородичната трева се пази за лек. При главоболие сварената трева се слага на главата, а с отвара от нея се правят "поливки" при "незнайна болест" и за здраве. Обредността, свързана с Богородица е връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки в индоевропейските митологии. Празниците й изразяват тържественост в отбелязването на сезонните и земеделски цикли. В българския народен календар рожденият ден на Света Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.

ИЗБРАНО