"Кофа без дъно": Проблемът с водата събра министри и експерти, изготвиха екшън план
Представители на няколко ведомства и всички страни с отношение по темата заседаваха с часове в рамките на Висшия консултативен съвет по водите. Какво решиха?
Проблемът с намаляващите количества вода в язовирите у нас и все повечето населени места, в които се минава на воден режим, наложи свикването на Висшия консултативен съвет по водите (ВКСВ), който този следобед заседава в продължение на часове. След него стана ясно, че България пилее ценен и намаляващ заради сушата воден ресурс, като средните загуби на вода в страната са над 60%, на места изтичат над 80% от питейната течност, а на други - до 90% от тази за напояване. Същевременно все още са малко общините, които кандидатстват за 7.1 млрд. бюджетно финансиране по общинската правителствена програма.
В днешното заседание на ВКСВ участваха представители на всички страни, които имат отношение по въпроса - на министерствата на регионалното развитие и благоустройството, на земеделието и храните, на икономиката и индустрията и на финансите, "Напоителни системи", Изпълнителна агенция "Морска администрация", на пожарната, БАН, Университета по архитектура, строителство и геодезия, четирите Басейнови дирекции към МОСВ, НИМХ, Национално сдружение на общините и Ивелина Василева в качеството си на съветник на служебния премиер Димитър Главчев.
На брифинг пред медиите ресорният министър Петър Димитров обяви какви мерки ще бъдат взети срещу безводието в страната.
Едно от заключенията е, че основните причини за недостига на ценния природен воден ресурс са огромните загуби на вода във ВиК мрежата, които на места са над 80%, и в напоителните системи, където загубите на вода достигат до 90%.
По думите на министъра основният приоритет е същественото намаляване на загубите във водопреносната мрежа, който изисква много средства и засяга ВиК сектора и сектора с напояване.
"Подмяната на най-нарушените участъци, там, където се губи най-много вода, трябва да е водеща. Обединихме се около няколко препоръки, които са свързани най-общо с ползването на водите за напояване и за питейно-битово водоснабдяване. Намалението на този ресурс и липсата на адекватна инфраструктура води до много ниска ефективност на ползване, някъде загубите са над 90% за напояване и в много случаи - над 80%, когато водоснабдяването е за питейно-битови цели", обобщи Димитров, цитиран от БТА.
Представителите на Националния институт по метеорология и хидрология са дали анализ и оценка на валежите, речния отток и нивото на подземните води.
Сравнен с предходната суша през 2023 г. оттокът на реките е намалял за юни със 72% средно за цялата страна. Това се вижда в Плевен и Ловеч, където намалението на оттока е с 82%. Колегите от НИМХ представиха точна информация за 2024 г., констатира се значително намаление на повърхностния отток и падналите валежи основно в планинските райони, където се акумулира водният ресурс, цитира ги министърът.
Според данните досега 2024 г. е с валежи под климатичната норма и се определя като суха година. Валежният дефицит е най-силно изразен през месеците февруари (-63%) и октомври (-66%). Сушата е най-силно изразена в Северозападна България и по Черноморското крайбрежие. Тя продължи и през август, като най-тежко засегнати са западната част на Дунавската равнина и Горнотракийската низина. По отношение на подземните води в периода на "продължителна суша" 2019-2022 г. се наблюдава преобладаваща тенденция на намаляване на запасите през есенно-зимния период, когато основно става тяхното подхранване, става ясно от прессъобщение на екоминистерството.
Министър Димитров посочи, че загубите в някои населени места са изключително големи. За пример даде Кочериново, където има обилно количество вода, има два питейни язовира, "които са абсолютно достатъчни", но до населението не стига вода.
В Перник, където преди няколко години имаше режим на водата, загубите на вода са 83%. Според министъра обаче не са предприети нужните мерки и тези загуби на вода се увеличават. Ситуацията не се промени, ще се стигне и до момент, в който и "язовир "Студена" няма да е достатъчен, каза още министърът. По думите му за Перник се отчитат почти 50 куб. м загуби на линеен км на ден. "Това е кофа без дъно", определи ситуацията министърът. Колкото и алтернативни водоизточници да изградим, това няма да е достатъчно. Трябва да се акцентира върху намаляването на загубите на вода, каза отново Димитров. В Плевен загубите на вода през годините също са неглижирани, смята той.
За Плевен, Ловеч и част от Троян изграждането на язовир "Черни осъм" няма алтернатива, припомни екоминистърът, но отбеляза, че "съоръжения за резервно водоснабдяване" са друга възможност за набавяне на питейна вода.
В Сливен освен язовир "Асеновец" има 100-процентова алтернатива от подземни водоизточници. В Шумен също има такива съоръжения, които обаче не са поддържани и ще са необходими усилия от местната власт и ВиК оператора за тяхното възстановяване, добави Димитров.
Като позитивни примери в усилията за справяне със загубите на вода министърът посочи Община Троян, където е била изградена собствена водопроводна, канализационна мрежа и пречиствателно съоръжение. Другият добър пример, даден от Димитров, е ВиК Враца, където след изграждането на водния цикъл загубите на вода също са намалели. Основно загубите са около половин милиард кубически метра на година, каза Димитров.
Той призова местните власти "да бъдат адекватни на съвременните климатични условия" и отправи апел към общините, чиято собственост са водопреносните мрежи в градовете, да предприемат бързи и решителни действия за рехабилитация на съществуващата и изграждане на нова ВиК инфраструктура, като направят собствени анализи и насочат в тази посока приоритетно средствата от 7 милиарда и 100 милиона лева, които предоставя програмата на МРРБ за общините в периода 2024-2026 г.
На въпрос дали вече вижда усилия на общините по тази препоръка, министър Димитров каза, че "за щастие част от общините са го чули" и са взели са адекватни мерки, например Плевен и Ловеч.
Министърът виждал и сериозни инвестиции от страна на търговското дружество "Напоителни системи". Според него трябва да се мисли за държавна политика по възстановяване на хидромелиоративни съоръжения, особено в най-сухата част на държавата, като по думите му това е Североизточна България.
Най-тревожно е положението с водоснабдяването на Бургас и Южното Черноморие във връзка с наличните обеми в язовир "Камчия", отбеляза Петър Димитров.
МОСВ не разполага с информация кои населени места са на режим на водата към днешна дата, отговори той на журналистически въпрос. Комплексните и значими язовири за питейно-битово водоснабдяване в момента са запълнени около 61%. Няма населени места, които се водоснабдяват от тези язовири, да са на воден режим, обобщи Димитров.
"Навсякъде чувам, че имаме достатъчно води, но това категорично не е така. Може би единствено сме по-добре с наличието на воден ресурс от Кипър, Малта и Южна Гърция", обобщи министърът. Той напомни, че в миналото България е имала широко развита хидромелиоративна, енергийна и водоснабдителна система, които са така проектирани, че да работят паралелно, и посочи необходимостта тези системи да бъдат реконструирани.
От съобщение на МОСВ станаха ясни и другите акценти от заседанието.
От дирекция "Управление на водите" в МОСВ е направена презентация "Политика по управление на водите - проблеми с недостига на вода" с данни за състоянието на комплексните и значими язовири, състоянието на водните ресурси в страната и загубите на вода във водопреносната мрежа, от която именно става ясно, че язовирите за питейно-битово водоснабдяване към момента са запълнени на 61%.
Съгласно Годишния доклад на КЕВР за състоянието на ВиК сектора в Република България за 2023 г. общите загуби на вода във водоснабдителните системи за ВиК операторите е 60,21%.
Съгласно данните в Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България, през 2022 г. общите загуби на вода от подадената вода от ВиК се оценяват на 485,43 млн. куб. м. Това е около 18 пъти годишното количество подадена вода на вход водоснабдителна система от "ВиК" ЕООД, гр. Плевен, или 1/4 от общите загуби са достатъчни за да покрият нуждите за една година на "ВиК" ЕАД, гр. Бургас, "ВиК" ЕООД, гр. Плевен, "ВиК - Шумен" ООД и "ВиК" ООД, гр. Търговище.
Със загуби над 70% са ВиК операторите на: Монтана, Плевен, Търговище, Разград, Ямбол, Хасково, Добрич, София-област, а над 80% - "ВиК - Сливен" ООД, АД, "ВиК - Шумен" ООД и "ВиК" ООД, гр. Перник.
С цел изпълнение на политиките в сектори "ВиК" и "Напояване" участниците в заседанието на Висшия консултативен съвет по водите са се обединили около следните препоръки:
- Съществено намаляване на загубите на вода - план и график за постигане;
- Осигуряване на резервни водоизточници за питейно-битовото водоснабдяване на населените места, водоснабдяващи се от язовир Камчия (Бургас и Южното Черноморие, които бяха посочени като проблемни);
- На сайта на МРРБ да се поддържа актуална информация за питейно-битово водоснабдяване на населението, в т.ч. наличие на режим на водоснабдяване и какви са причините за това;
- Рехабилитация на съществуващите резервни водоизточници или включване на нови, когато при инвентаризацията на ВиК мрежата и анализа на нуждите на населението е доказана необходимост от допълнителни водоизточници;
- Насърчаване на общините и приоритетно изпълнение на проекти, които имат отношение към решаване на проблеми във водоснабдяването на населените места;
- Координиране на политиката в областта на рибарството и аквакултурите, прилагана чрез ИАРА, и политиката по напояване на земеделски култури, прилагана от "Напоителни системи" ЕАД, за язовирите, водите на които се ползват едновременно за рибовъдство и за напояване;
- Инвентаризация на съществуващата хидромелиоративна мрежа и съоръженията към нея и представяне на информацията на сайта на "Напоителни системи" ЕАД;
- Интегрирано развитие и рехабилитация на системите за напояване, за де се постигне в максимална степен обезпечаване на доставките на вода за земеделските стопанства чрез мрежата на "Напоителни системи" ЕАД, при намаляване на иззетите водни количества.
- Постигане на ефективност на използването на напоителната инфраструктура и намаляване на неоползотворените водни маси.