"Когато държавата е дезертирала от питейното водоснабдяване на населението, всякакви палиативни мерки са временни". Това коментира хидрологът и служебен министър на околната среда и водите от 12 май до 13 декември 2021 г. Асен Личев във връзка с вчерашния апел на МОСВ.

От ведомството вчера призоваха да се предприемат спешни действия заради ограничените водни обеми в язовирите "Тича", "Камчия", "Ястребино", "Ясна поляна" "Асеновец", "Среченска бара", "Йовковци", "Калин" и "Карагьол", "Домлян", "Пясъчник", "Тополница", "Копринка" и "Жребчево". В отговор от "Напоителни системи" посочиха, че са взети всички мерки във връзка с рехабилитацията на напоителните съоръжения на язовирите "Тича", "Копринка", "Жребчево", "Домлян", "Тополница" и "Пясъчник".

Асен Личев коментира пред NOVA, че притесненията са основателни, но отбеляза, че според прогнозата на НИХМ може да се очаква зимата на 2024/25 г. да е по-студена и с повече валежи от миналата.

"Иначе по формални мотиви общо завиреното количество в комплексните и значими язовири е с 10% по-малко от същата дата на миналата година. Това означава, че наистина сушата се е отразила върху наличното количество събрана вода и насочването на проблемите към "Тича", "Камчия" и "Ясна поляна", "Ястребино", "Асеновец" и "Среченска" бара е основателно. Особено основателно било предупреждението за "Тича", "Камчия" и "Ясна поляна". Говоря общо за Черноморието, тъй като по данните на НСИ Черноморският басейн е с най-високи загуби на вода", обясни Личев. 

По думите му обаче причината не е само в засушаването. "Има програма за сушата от 2001 г., където е предвидено строителство за питейно водоснабдяване на най-южните части на Южното Черноморие - "Индже войвода" в Странджа. Такъв язовир все още няма и се използва единствено "Ясна поляна", припомни експертът. 

Според последните данни на НИМХ засушаването преди всичко е засегнало Западна и Северозападна България. Ако не се сбъдне прогнозата за повече валежи през зимата, от изброените язовири най-рисково ще бъде положението с язовир "Среченска бара", който водоснабдява Монтана и Враца, обясни Личев. 

По негови сметки 200 000 души са засегнати от безводието. Експертът критикува действията на държавата. "Програмата за сушата, приета от правителството през 2001 г., въобще не се изпълнява. В България няма планове за управление на речните басейни за 2022-2027, което е единственият стратегически документ за управлението на водите. Няма стратегия за ВиК, срокът ѝ е изтекъл през 2020 г. От юни 2024 г. тя е на бюрото на регионалния министър и още не е приета от Министерски съвет. Няма актуализирана Стратегия за управление на водите, приета и от Народното събрание", посочи бившият министър на околната среда и водите. 

"Когато държавата е дезертирала от питейното водоснабдяване на населението, всякакви палиативни мерки са временни. Водата все още зависи от природата, но ако беше изпълнено това, за което споменах, щеше да има язовир "Индже войвода" в Странджа още през 2010 г. и нямаше да има проблем с водоснабдяването на най-южните части на Черноморието. Нямаше да са изхарчени 60 млн. лева уж за резервно водоснябдяване на Бургас, Ахелой и Порой, в които днес има наличен обем 2,4 млн. куб. м, което е една трета от количеството, водоснабдяващо месечно Варна и Бургас. Язовир "Цонево", който в момента е с 82 млн. куб м - повече от всички язовири в Южното Черноморие заедно, се използва за промишлено водоснабдяване и производство на електроенергия. А трябваше да е включен в питейното водоснабдяване на част от Варненска и цялата Добричка области", обясни хидрологът. 

Асен Личев

Снимка: Булфото

Той повдигна въпроса какво прави държавният холдинг от 2020 г. досега. "Продуктивен отговор на този въпрос няма. На този фон апелът на министъра на околната среда и водите да се предприемат спешни мерки изглежда като отклоняване на вниманието", заяви още Личев. 

На въпрос, ако в България падне количеството дъжд, което наводни Валенсия, какво би последвало, нас, Асен Личев отговори: "В това отношение държавата напълно изостана. Имаше една стратегия, разработена от Световна банка, която уреждаше напояването и борбата срещу вредното въздействие на водите. Тя е платена, приета и забравена. На практика за защитата от вредното въздействие на водите извън населените места отговаря "Напоителни системи", която няма нито средства, нито капацитет да свърши тази работа".