19:17 | 08.01.25

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

От син на рибар до баща на френската крайна десница: "Дяволът на Републиката" Льо Пен

Противоречив и радикален, животът на Жан-Мари льо Пен беше белязан от скандали и обрати

Снимка: БТА/АР

От син на рибар до баща на френската крайна десница: "Дяволът на Републиката" Льо Пен

Противоречив и радикален, животът на Жан-Мари льо Пен беше белязан от скандали и обрати

22:05 | 7 януари 2025 | Автор : Радостина Димитрова 10 4326 Снимка: БТА/АР

Наричан "Дяволът на Републиката" и "менхира", основателят на френската крайна десница Жан-Мари льо Пен се яви пред Господ на 96-годишна възраст, оставяйки след себе си голямо политическо и обществено наследство.

Всички снимки ВИЖТЕ ТУК>>>

Противоречив, радикален, влиятелен, животът му беше белязан от професионални и лични скандали, обрати, решения и изказвания, които му създадоха образ не само на непоклатим лидер и стратег, изключителен оратор и провокатор с превръзка на едното му око, но и на фигура, която едновременно предизвиква двете крайности - от безусловно възхищение до остра критика и осъждане.

Виж още Отиде си емблемата на френската крайна десница Жан-Мари льо Пен

И наистина беше съден, дори няколко пъти - за антисемитизъм, за физическо нападение над опонент социалист, за оправдаване на военни престъпления, а една фраза за Холокоста и нацизма беляза цялата му политическа кариера.

Именно тя донесе на Льо Пен прозвището "Дяволът на републиката" и една от поредицата присъди за антисемитизъм и расизъм.

И въпреки всичко историята помни второто му място на президентските избори във Франция през 2002 година, което шокира обществеността.

Жан-Мари льо Пен с дъщеря си Марин

Снимка: Getty Images

"Мисля, че дълбоко в себе си той не искаше да управлява", споделя журналистът Серж Моати, цитиран от "Франс прес", който следи живота му в продължение на 25 години, и добавя:

"Това, че беше възприеман като изгнаник, аутсайдер, антисистемен всъщност му помогна и парадоксално му донесе популярност, която постепенно се пренесе в избирателните урни".

Бащата на френската крайна десница упорито се бори срещу имиграцията и високото ниво на безработица във Франция, а акценти в политиката му са традициите, културата, ценностите и законността.

И също толкова противоречив се оказва личният му живот - съпругата му го напуска, след което позира за "Плейбой", по-късно той се отрича от една от трите си дъщери си, а тази, която го наследи политически, го гони от партията. И Льо Пен се отдава на литература, творчество и мемоари...

Жан-Мари льо Пен и трите му дъщери Мари Каролин, Ян и Марин

Снимка: AP/БТА

От син на рибар, през парашутист и приятел на Ален Делон, до влиятелен политик - ето част от ключовите моменти в живота и кариерата на Жан-Мари льо Пен.

Снимка: Getty Images

Католическото семейство и войните

Жан Луи Мари льо Пен е роден на 20 юни 1928 година в Ла Трините сюр Мер, в северозападната част на Франция, в областта Бретан, в семейството на рибар и шивачка с дълбока католическа вяра. "Дяволът на Републиката" остава сирак още на 13-годишна възраст, след като лодката на баща му е взривена от мина. Тогава се превръща в "дете на нацията" - така във Франция наричат тези, чийто родител е ранен или убит във война, а това му дава право на държавно финансиране и подкрепа.

Първоначално учи в йезуитското училище Франсоа Ксавие във Ван, след това продължава образованието си в Лориан.

Когато е на 16 години, Льо Пен е отхвърлен, тъй като е все още малък, от полковник Анри дьо Ла Вейсиер, когато се опитва да се присъедини към Френската съпротива. За този момент от живота си той пише в автобиографията си, че първото му "военно отличие" е "главен шамар" от майка му, когато се прибира вкъщи и й разказва какво се е опитал да направи, отбелязва Би Би Си.

Снимка: БТА/АР

След това постъпва в юридическия факултет в Париж и започва да припечелва от продаване на вестници. Тогава многократно е осъждан за нападения и побои. Нещо повече - в университета е известен като скандалджия и активист, поддържащ пъстроцветни приятелства, пише "Франс прес".

След това Льо Пен става парашутист. През 1954 г. се присъединява към Френския чуждестранен легион. И е командирован в Индокитай - съвременен Виетнам, Камбоджа и Лаос, по това време контролиран от Франция. Там той се среща и сприятелява с вече покойния актьор Ален Делон.

Две години по-късно е пратен в Египет, когато Франция, Обединеното кралство и Израел нахлуват в страната в опит да поемат контрола над Суецкия канал. И двата конфликта завършват с френско поражение, припомня Би Би Си.

Снимка: Getty Images

По-късно заминава за Алжир по време на Алжирската война, където е офицер от разузнаването. Там той разкрива същността си на антикомунист и изнася речи в този дух. Обвинен е също така че е участвал в изтезания на алжирски войници - обвинения, които политикът отхвърля, въпреки че признава, че е знаел за използването на тези методи.

Льо Пен обвинява и героя от Втората световна война Шарл дьо Гол, че е помогнал да "направи Франция малка", като е дал на Алжир нейната независимост.

За превръзката на окото, която носи дълги години, Льо Пен разкри, че е загубил окото си, забивайки колче за палатка, а не както се смяташе - в сбиване.

Жан-Мари льо Пен с превръзка на раненото око

Снимка: Getty Images

Политическата кариера

Малко след завръщането си от Алжир той влиза в политиката и става най-младият депутат във Франция на 27 години, когато е избран в парламента през 1956 г., пише France 24. След това отново заминава за Алжир и до 1962 г. губи мястото си в Народното събрание.

През 1965 г. ръководи кампанията на крайнодесния кандидат-президент Жан-Луи Тиксие-Винянкур и защитава правителството по време на войната на маршал Петен, който подкрепя окупационните нацистки германски сили. Именно по време на тази кампания той ранява окото си и започва да носи превръзка.

През 1972 г. той става лидер на нова партия, обединяваща неофашисти: "Национален фронт".

Движението е в застой, преди да отбележи пробив през 1983 г. с набиващия се на око лозунг: "Един милион безработни, това са един милион твърде много имигранти", добавя "Франс прес", цитирана от БТА. Така Льо Пен се превръща в защитник на малките хора.

На европейските избори през 1984 г. партията печели 10% от гласовете, а самият Льо Пен - място в Европейския парламент, което заемаше повече от 30 години.

По-ключови обаче са участията му в президентските избори през 1974 година за Льо Пен гласуват по-малко от 1% от избирателите.

Снимка: Getty Images

На президентските избори през 1988 г. той взима 14% от гласовете. Тази цифра нараства до 15% през 1995 г.

След това през 2002 г. Льо Пен излиза на балотаж срещу действащия държавен глава Жак Ширак. Обществото е в шок как човек с такива политики е стигнал до битката за президентския пост. В крайна сметка Ширак печели с голямо мнозинство след масови демонстрации срещу крайната десница.

Демонстрация срещу Льо Пен

Снимка: Getty Images

В края на първото десетилетие на 21. век, на живо по телевизията, Льо Пен се отрича от дъщеря си Мари-Каролин, която трябва да го наследи в политиката, след като тя е подкрепила негов съперник в партията.

В крайна сметка най-малката му дъщеря, Марин, поема щафетата през 2011 г. Първоначално тя декларира своята лоялност, но през 2015 г., след поредното антисемитско изказване на Жан-Мари Льо Пен тя го гони от партията, тъй като той се превръща в неудобен за нейния план за "нормализиране" на крайната десница.

Жан-Мари льо Пен с дъщеря си Марин

Снимка: БТА/АР

Марин Льо Пен промени името на партията на "Национален сбор" и започва да я прави системна. Според Жан-Мари Льо Пен, чиято цел е обединяването на всички крайнодесни, това е "самоубийство", добавя "Франс прес".

Истински и словесни бомби

През 1976 г. бомба взривява жилищната сграда в Париж, където Льо Пен живее със съпругата си Пиерет и трите си дъщери, ранявайки леко шестима души, но пощадявайки Льо Пен, припомня France 24.

Ето и част от словесните бомби, които "взривяват" обществото:

"Не казвам, че газовите камери не са съществували. Никога не съм ги виждал лично. Никога не съм изучавал специално въпроса, но вярвам, че те са детайл в историята на Втората световна война.";

"Eвро - "валутата на окупацията".