06:53 | 07.01.25

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Макрон и Африка през 2025 г. - година на ново начало или на начало на нови разочарования

В навечерието на Новата година две африкански държави поднесоха неприятна изненада за Париж

Снимка: БТА/АР

Макрон и Африка през 2025 г. - година на ново начало или на начало на нови разочарования

В навечерието на Новата година две африкански държави поднесоха неприятна изненада за Париж

12:35 | 5 януари 2025 | Автор: Габриела Големанска, БТА 5 767 Снимка: БТА/АР

В навечерието на Новата 2025 година две африкански държави поднесоха неприятна изненада за Франция, обобщава "Франс 24". Френската военна база в Абиджан ще бъде върната на Кот Д"Ивоар през настоящия месец. Това обяви на 31 декември президентът на африканската държава Аласан Уатара, цитиран от френската медия. А докато Аласан Уатара в Кот Д"Ивоар говореше за промяната, касаеща френското военно присъствие на територията на страната, в новогодишното си обръщение към сънародниците си президентът на Сенегал Басиру Диомайе Файе заяви, че чуждестранното военно присъствие в Сенегал, в това число и френското, ще приключи още през 2025 г., допълва "Франс 24".

Франция

Това поражда въпроси какви ще бъдат отношенията на Франция с Африка през 2025 г. и дали тази Нова година ще е годината на ново начало в тези отношения или на нови разочарования във връзка с тях.

Кот Д"Ивоар и Франция

Новината, че френската военна база в Абиджан ще бъде върната на Кот Д"Ивоар през настоящия месец, обявена на 31 декември от президента на африканската държава Аласан Уатара, може и да прозвуча изненадващо. Но всъщност това ще стане и в съответствие с френската политика за коригиране на френското военно присъствие в Африка, посочва "Франс 24". Франция реши да преконфигурира военното си присъствие в Африка, след като беше изгонена от трите страни от Сахел - Мали, Буркина Фасо и Нигер, управлявани от хунти, които са враждебно настроени към Париж, отбелязва "Франс 24".

"Ние можем да се гордеем с нашата армия, чиято модернизация вече е ефективна. Ето защо при това състояние на нещата ние решихме да има координирано и организирано изтегляне на френските сили от Кот Д"Ивоар", заяви Уатара по време на новогодишното си обръщение към сънародниците си. Което означава, че военната база, в която са били разположени френските военнослужещи и която се намира в предградието на столицата Абиджан - Пор Буе, ще бъде върната на кодивоарските въоръжени сили. Името на базата ще бъде променено и тя ще се казва вече "Генерал Уатара Тома Д"Акен", който е бил първият началник на генералния щаб на кодивоарската армия, каза президентът Аласан Уатара.

Кот Д"Ивоар си остава важен съюзник на Франция в Западна Африка. Около 1000 френски военни бяха разположени в базата край Абиджан, като целта на тяхната мисия беше да се борят с джихадизма, поразяващ редовно региона на Сахел и северните части на някои страни от Гвинейския залив, отбелязва "Франс 24".

Сенегал и Франция

Новогодишната изненада, дошла от сенегалския президент, също не беше изцяло изненадваща. Още през ноември в интервю за Франс прес сенегалският лидер се обяви за край на чуждестранното военно присъствие на територията на Сенегал. Досега обаче държавният глава не беше споменавал конкретна дата в тази насока, отбелязват "Франс 24" и Франс прес.

"Инструктирах министъра на въоръжените сили да предложи нова доктрина за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността, в която между другото да бъде заложен и краят на каквото и да е военно присъствие на чужди държави в Сенегал още през 2025 г.", заяви на 31 декември Басиру Диомайе Файе. "Всички приятели на Сенегал ще бъдат третирани като стратегически партньори, в рамките на едно отворено, диверсифицирано и лишено от усложнения и комплекси сътрудничество", заяви още сенегалският държавен глава, цитиран от Франс прес и от "Франс 24".

А в интервюто си на 28 ноември за Франс прес той заяви: "Сенегал е една независима страна, една суверенна страна, а суверенитетът не може да прави компромиси с присъствието на чужди военни бази в една суверенна държава". Тогава още той увери, че краят на чуждестранното военно присъствие не означава скъсване на отношенията с дадена страна. Според новата военна доктрина на Сенегал, въпреки че на сенегалска територия няма да има чужди военни бази, ще има развитие на военното сътрудничество с онези страни, които искат да поддържат подобно сътрудничество и след изтеглянето на техните военни от Сенегал.

"65 години след нашата независимост френските власти трябва също така да обмислят да имат едно партньорство, което да се е отърсило от военното присъствие, но което е едно богато партньорство, едно плодотворно партньорство, едно привилегировано и глобално партньорство, каквото ние имаме с много други страни", подчерта той. "Днес Китай е нашият първи търговски партньор по обем на инвестиции и на стокообмен. Но има ли Китай военно присъствие в Сенегал? Не. А заради това, говори ли някой за скъсване на отношенията? Не", заяви президентът на Сенегал в интервюто за Франс прес на 28 ноември.

В същото интервю сенегалският лидер между впрочем каза, че неговата страна ще остане неутрална относно руско-украинския конфликт, защото има не само лагер на войната, в който човек трябва да е или на страната на агресора, или на страната на подложения на агресия, но има и лагер на мира. "Всички войни се приключват окончателно около масата на преговорите", добави той. Ето защо "Сенегал поема напълно отговорност за партньорството си с Русия, защото Сенегал е една суверенна страна, която сама избира партньорите си", подчерта сенегалският лидер.

През ноември новината, че Сенегал не иска повече чуждо военно присъствие на територията си, последва един исторически обрат. Тогава френският президент Еманюел Макрон призна, че френските колониални сили са извършили масово убийство на африкански леки пехотинци през 1944 г. близо до Дакар. Над 1600 африкански военни - бивши военнопленници на германците, участвали в сраженията през 1940 г. - са били събрани във военната база Тиароайе в края на 1944 г. в очакване да бъдат демобилизирани. Там е имало не само сенегалци, но и представители на други френски колонии в Африка. На 1 декември 1944 г., две седмици след идването им в базата, военните поискали да им бъде платено заради годините на военна служба. Тогава колониалните сили открили огън по тях, припомня Франс прес. Френските власти по онова време са признали за смъртта на най-малко 35 военни, но според историци броят е може би дори 400. Миналата година Сенегал отбеляза 80 години от това масово убийство и планира този болезнен епизод от историята на страната да се преподава и в местните училища.

Чад и Франция

Броени дни преди новогодишните изявления на лидерите на Кот Д"Ивоар и на Сенегал, на 26 декември Франция преотстъпи на Чад една от военните си бази в страната - тази във Фая, в крайната северна точка на страната, насред пустинята, припомнят Франс прес и "Франс 24". Според генералния щаб на френските въоръжени сили в базата е имало тридесетина военни. В идните седмици Франция ще преотстъпи на Чад и базите в Абеше и в Н"Джамена, допълва Франс прес. При изтеглянето на френските военни от Фая френски офицери припомниха, че оттам е била осигурявана медицинска помощ за чадското население и са били провеждани много медицински консултации. Базата във Фая е служела и за отправна точка за съвместните военни операции между френските и чадските сили в северната част на страната.

Бащата на настоящия държавен глава на Чад Махамад Идрис Деби Итно, дошъл на власт с помощта на хунтата през 2021 г., разчиташе на няколко пъти на френската военна подкрепа, за да отблъсне офанзиви на бунтовниците, първо през 2008 г., а после през 2019 г., припомня Франс прес.

Чад досега беше последната страна в Сахел, в която френското военно присъствие все още оставаше вкоренено след изтеглянето на френските военни от Мали, Буркина Фасо и Нигер, отбелязва Франс прес. В последните 40 години Франция имаше почти непрекъснато военно присъствие в бившата си колония. Към края на ноември миналата година там имаше няколкостотин френски военни. Тяхното присъствие в Чад беше по силата на двустранно военно партньорство, което обаче на 28 ноември беше денонсирано от Н"Джамена. Това стана в същия ден, в който сенегалският лидер даде интервюто си за Франс прес. Така за Франция тогава дойдоха две неприятни новини едновременно от Сенегал и от Чад.

Според президента на Чад Махамад Идрис Деби Итно договорът с Франция за военно сътрудничество е бил денонсиран, защото е бил пълна отживелица пред политическите и геостратегическите реалности на съвременността. Това денонсиране стана малко след като от Чад си тръгна френският външен министър Жан-Ноел Баро след регионална обиколка.

След като Чад денонсира договора за партньорство с Париж, анализатори припомниха, че в началото на октомври Елисейският дворец е съобщил, че Макрон и Махамат Идрис Деби Итно са се договорили да засилят двустранното партньорство. Двамата проведоха среща в Париж в рамките на форума на върха на Световната организация за франкофония, припомня Франс прес.

Волфганг Лашер от германския мозъчен тръст Германски институт за международни отношения и сигурност смята, че не е било нужно президентът на Чад да избързва толкова и сега той ще има нужда от друга външна подкрепа, за да гарантира сигурността на режима си.

А според чадския опозиционер Сюксе Масра в чадското президентство има открито проруски хора. "Вагнер вече е тук", допълва той, визирайки частната военна милиция на покойния Евгений Пригожин, която вече се нарича "Африкански корпус".

По повод денонсирането на споразумението с Франция президентът на Чад Махамад Идрис Деби Итно заяви, че това не представлява в никакъв случай отхвърляне на международното сътрудничество, нито поставяне под въпрос на дипломатическите отношения с Франция, припомня Франс прес. А според запознати източници по въпроса за денонсирането е имало разделение във висшите ешалони на властта в Чад.

Пред африканската страна има много предизвикателства сега. Тя e подложена на атаки от джихадистката групировка "Боко Харам". В страната прииждат и бежанци от Судан. Чад се опитва и да се съвземе от един безпрецедентен дъждовен сезон, който принуди 2 милиона души да напуснат домовете си.

"Франция е един партньор от съществено значение, но тя трябва също така да отчете факта, че Чад вече е пораснал, съзрял е и че Чад е една суверенна и много ревностно държаща на суверенитета си държава", заяви обаче външният министър на Чад Абдераман Куламала по повод денонсирането на договора с Франция. Той каза, че решението е било взето след задълбочен анализ и бележи исторически поврат за Чад. "След 66 години от обявяването на Република Чад е време страната да потвърди своя пълен и цялостен суверенитет и да предефинира стратегическите партньорства, според националните си интереси", каза външният министър.

Тези коментари бяха направени след визитата на Жан-Ноел Баро в Чад, по време на която беше обявена помощ от Париж за хуманитарни организации в Чад, подпомагащи бежанците, в размер на 7 милиона евро. По време на тази визита Баро обаче призова и за край на конфликта в Судан и прикани чуждите сили, които са съюзници на враждуващите страни в този конфликт да престанат да наливат масло в огъня, като им доставят оръжия. Баро спомена само Русия. Но Обединените арабски емирства са обвинявани, че предоставят оръжия на паравоенните "Сили за народна подкрепа" в Судан, а Чад е обвиняван, че ги подкрепя като разрешава трансфера на оръжия за тях през своята територия.

В Чад френски бойни самолети бяха разположени почти непрекъснато от независимостта на страната през 1960 г. и служеха за обучение и тренировка на чадски военни. Те осигуряваха и подкрепа от съществено значение при спирането на няколко пъти на бунтовниците, опитващи се да завземат властта. От Чад френските бойни самолети участваха в операции в ЦАР по време на мисията "Сангарис" там в средата на второто десетилетие на 21-и век и подкрепяха мисията "Сервал", а после "Баркан" в Мали, Буркина Фасо и Нигер.

Новините от Чад, Сенегал и Кот Д"Ивоар последваха период на френско изтегляне от няколко страни.

Нигер и Франция

След двумесечно противоборство с нигерския военен режим, взел властта в африканската държава с преврат на 26 юли 2023 г., през септември на същата година френският президент Еманюел Макрон обяви, че френските военни ще се изтеглят от Нигер до края на годината. Франция имаше 1500 военнослужещи в Нигер. През декември 2023 г. последните от тях напуснаха тази африканска държава и това изтегляне беше приветстван от хунтата като нов етап към суверенитета на Нигер. Хиляди нигерци също приветстваха френското военно изтегляне от родината им.

Буркина Фасо и Франция

През януари 2023 г. Буркина Фасо, също управлявана от хунта, поиска на свой ред в срок до един месец френските военни на нейна територия да се изтеглят и денонсира двустранното споразумение от 2018 г. относно статута на френските сили в сахелската страна. Контингентът от близо 400 френски военни от специалните сили - така наречените "Сили Сабя" - се изтеглиха от Буркина Фасо през февруари на същата година. Но още преди това, след преврата през септември 2022 г., извършен в Буркина Фасо, Уагадугу започна сближаване с Русия.

Мали и Франция

Над девет години след като френските военни бяха посрещнати в Мали като спасители в битката на малийците срещу джихадистите, на 15 август 2022 г. приключи френското военно изтегляне от тази африканска държава. То беше разпоредено през февруари на същата година от Еманюел Макрон заради влошаването на двустранните отношения с малийската хунта и заради нарастващото недоволство на малийското общество от френското военно присъствие в Мали. Към този момент в Мали имаше около 2400 френски военнослужещи. Първоначално френските военни бяха част от операция "Сервал", подета през януари 2013 г. срещу джихадистки групи, които бяха превзели северните части на страната и заплашваха да слязат по на юг. През 2014 г. започна нова операция, наречена "Баркан", насочена срещу джихадистите от сахело-сахарската ивица. Тази операция приключи официално през ноември 2022 г. Междувременно военните, извършили преврата срещу малийския президент Ибрахим Бубакар Кейта през август 2020 г. и държащи властта в Мали оттогава, се ориентираха във военен и политически план към Русия.

Централноафриканска република и Франция

Малко след френското военно изтегляне от Мали, последните 47 френски военнослужещи в Централноафриканската република си тръгнаха оттам на 15 декември 2022 г. Останалите военни от контингент, наброяващ 130 души, бяха напуснали страната в предходните седмици. Това изтегляне беше решено от Париж през юни 2021 г. пред нарастващата роля на "Вагнер" в тази страна, обхваната от гражданска война от 2013 г. Париж смяташе Банги са съучастник в антифренска кампания, направлявана от Русия и обвини руските паравоенни в страната в извършване на издевателства срещу цивилни и в плячкосване на централноафриканските ресурси. Франция беше разположила през 2013 г. над 1000 военни в ЦАР в рамките на операция "Сангарис". Целта на мисията беше да се сложи край на междуобщностното насилие в страната. В даден момент в тази операция участваха до 1600 военнослужещи, но тя приключи през 2016 г. От обявяването на независимостта си от Франция през 1960 г. ЦАР е разтърсвана от поредица от граждански войни и от военни преврати и е управлявана от авторитарни режими, отбелязва Франс прес.

През ноември миналата година обаче Франция за първи път от три години насам отпусна помощ за ЦАР. Ставаше дума за 10 милиона евро от Френската агенция за развитие. Отпускането на тази сума е знак за възобновяване на ангажираността на Париж в тази държава и за нормализиране на двустранните отношения, обяви френското посолство в Банги, предаде Франс прес. Сумата ще бъде предназначена за икономическа и финансова подкрепа за управлението на ЦАР и за организиране на изборите в тази страна. През 2021 г. Франция замрази помощта си за ЦАР, едновременно със замразяването на военното сътрудничество заради антифренската кампания, направлявана от Москва в съучастието на Банги. През април миналата година Макрон обаче посрещна в Париж централноафриканския си колега Фостен-Аршанж Туадера и двамата приеха пътна карта за установяване на конструктивно партньорство и за подновяване на двустранните отношения.

Обща картина

Подканванията от страна на Сенегал и Чад към Франция през ноември да изтегли военните си от техните територии последваха представянето на доклада на специалния пратеник на Макрон за Африка - Жан-Мари Бокел. В доклада именно се препоръчваше преконфикурация на френското военно присъствие в Африка и се споменаваше идеята за подновено и съвместно изградено партньорство с африканските държави. В доклада от 25 ноември се препоръчваше и драстично намаляване на френското присъствие в Африка. Тези препоръки дойдоха след като в рамките на операцията "Баркан", прекратена през ноември 2022 г. Франция имаше над 5000 военни в Сахел, припомня Франс прес

Препоръките в доклада на Бокел "не бяха обезателно онова, което искаха партньорите на Франция, но решенията се ориентират в тази насока. Ето защо партньорите предпочетоха да обявят, че решението е било тяхно", казва Ели Тененбаум от Френския институт за международни отношения. "Отново африканците изпревариха французите и по този начин предложиха на Русия, която засилва влиянието си на континента, един хубав подарък", казва Тененбаум относно изявленията от Чад и Сенегал на 28 ноември. Анализаторката припомня, че в последните месеци и Чад, и Сенегал са засилили обмена с Москва.

Новината от 28 ноември, че Сенегал и Чад искат френските военни на тяхна територия да си отидат, де факто постави началото на плановете, заложени в доклада на Бокел за промяна във френското присъствие в Африка. Тези планове Париж всъщност подготвяше от дълго време. Но начинът, по който те бяха задействани в края на ноември е катастрофален, и е от полза за руското влияние на континента, отбелязва Франс прес в аналитичен материал. Това беше плесница за Париж и показва провала на френската политика спрямо Африка, се допълва в материала.

Докладът на Бокел касаеше партньорствата със Сенегал, Кот Д"Ивоар, Чад и Габон. При изготвянето му Бокел е посетил три от тези четири страни и е разговарял с местните власти и представители на гражданското общество. В Сенегал той не е могъл да отиде заради президентските и парламентарните избори там. "Препоръките в доклада се вписват в желанието за прилагане на едно обновено стратегическо партньорство, отговарящо на нуждите, изразени от нашите партньори и съградено съвместно с тях при пълно зачитане на техния суверенитет", заяви Бокел при представянето на документа.

През лятото източници съобщиха, че плановете на Франция предвиждат в Габон да останат около 100 военни при 600 сега, в Сенегал да останат 100 военни при 350 сега, в Кот Д"Ивоар да останат около 100 военни при 600 сега, в Чад около 300 военни спрямо близо 1000. С изненадите, поднесени от Сенегал и Чад на 28 ноември, в допълнение и с новината, съобщена от президента на Кот Д"Ивоар на 31 декември, определено плановете се променят.

Джибути и Франция

Франция има военна база и в Джибути, в която има 1500 френски военни. Засега тя не е засегната от плановете за намаляване на френските военни в Африка, посочва Франс прес.

Судан и Франция

Миналата година името на Франция беше забъркано и в конфликта в Судан. В средата на ноември генералният секретар на "Амнести интернешънъл" Аниес Каламар заяви, че френско оборудване е вградено в произведени в ОАЕ бронетранспортьори, използвани от паравоенните "Сили за бърза подкрепа" в Судан, което е в нарушение на оръжейното ембарго на ЕС. "Ако Франция не може да гарантира чрез контрол на износа, в това число и удостоверяване от страна на крайния потребител, че оръжията няма да бъдат реекспортирани към Судан, то тя не трябва да разрешава трансфера на тези стоки", заяви тогава организацията.

Нигерия и Франция

През ноември в рамките на няколко дни в Париж гостуваха президентите на Гана и на Нигерия Нана Акуфо-Адо и Бола Тинубу, като по този чин Макрон засвидетелства желанието си да диверсифицира африканските партньорства на Франция отвъд франкофонското пространство, отбелязва Франс прес.

Още от избирането му за президент през 2027 г. Макрон предприе няколко пътувания отвъд пределите на традиционната зона на френско влияние. Той беше в Нигерия през 2018 г., в Етиопия през 2019 г. и в Южна Африка през 2021 г. Същевременно той не пропусна и да посети бивши френски колонии. Тази ориентация на Франция не е нова, но кризите в Сахел ускориха динамиката, откакто там пучистите се сближиха с Русия и изгониха Франция от териториите си, казва икономистът от Того Како Нубукпо, автор на книгата "Африка и останалият свят", цитиран от Франс прес. Той припомня, че сега най-важните търговски партньорства на Франция и Африка не са франкофонски. Така например през 2023 г. Нигерия е на първо място, пред Южна Африка и Ангола, според Генералната дирекция на френските митници.

Въпреки засилената конкуренция в Африка, където Китай, Русия, Турция, Индия и Иран се борят за влияние, Франция също изглежда като привлекателен партньор в онези страни, в които нейните амбиции не се препъват в негативните възприятия към нея, свързани с колониалното минало, смята Ален Антил, специалист по Африка във Френския институт за международни отношения.

В тези страни урбанизацията настъпва с бързи темпове, а населението нараства. Появява се средна класа. А всичко това предлага огромни икономически възможности. В тези страни инфраструктурата, било енергийната или транспортната е в ембрионален стадий, а ръстът на индустриализацията е нисък. Тук именно Франция би могла да изиграе роля.

В случая с Нигерия тя е четвърта икономика в Африка по отношение на БВП, според Международния валутен фонд. Нигерия е първи търговски партньор на Франция в Субсахарска Африка. По население (220 милиона души) тя е на първо място на континента. Нигерия е и първи производител на петрол в Африка. Нигерия представлява особено обещаващ пазар, въпреки предизвикателствата, произтичащи от несигурността и корупцията, посочва Франс прес. В страната се развиват петролната индустрия, където френската група "Тотал енержи" е активна, както и селското стопанство, строителството, банковото дело, телекомуникациите, но също и киноиндустрията и музикалната индустрия. В Нигерия присъстват стотина френски компании, в които работят около 20 000 нигерийци. 65 процента от преките чуждестранни инвестиции на Франция в Западна Африка са именно в Нигерия, като акцентът се поставя, според Париж, върху технологичния сектор и творческите и културните индустрии. Същевременно нигерийски банки, като "Първа банка", "Обединена банка за Африка", "Аксес" и "Зенит", се настаняват във Франция.

Франция и Нигерия имат и съвместен бизнес съвет, чието начало беше поставено по време на визитата на Макрон в Нигерия през юли 2018 г. и той играе първостепенна роля в насърчаването на инвестициите.

Визитата на нигерийския президент Бола Тинубу в Париж на 28 и 29 ноември беше първата на нигерийски държавен глава от 24 години насам. По време на нея Макрон обеща отпускането през настоящата година на заем от над 330 милиона евро за проекти, свързани с хранителната сигурност, градската мобилност, висшето образование, земеделието, професионалната подготовка и климатичните промени. Средствата ще бъдат отпуснати чрез Френската агенция за развитие, отбелязва Франс прес. Макрон обеща на Нигерия и, че ще Франция ще направи всичко възможно, за да бъде по-добре представена африканската страна в различни международни структури, като Съвета за сигурност на ООН, МВФ и Световната банка.

По време на визитата на Бола Тинубу в Париж стана ясно, че през настоящата година в Лагос ще се проведе форум, целящ да сближи нигерийските и френските играчи в културната сфера. Първо издание на този форум, наречен "Създадено в Африка", се проведе през 2023 г. в Париж.

Тинубу изрази готовност за партньорство с Франция относно операция по гарантиране на сигурността, която да спре незаконната миграция, но не навлезе в детайли.

Партньорството с Нигерия отразява амбициите на Франция за установяване на партньорства като равен с равен, а не на партньорства, в които да доминира поучаването и назидателния тон от едната страна спрямо другата, казва френски дипломатически източник.

Нигерия обаче е критикувана от няколко неправителствени организации заради посегателства срещу човешките права, извършвани от силите на реда, по-специално в рамките на борбата им срещу терористичните групировки в северната част на страната. Страната трябва да се справя и с атаки на джихадистки групи като "Боко Харам" и "Ислямска държава в Западна Африка". В Нигерия освен това, според доклад на Световната банка от миналия октомври, около 129 милиона души живеят под прага на бедността, което е повече от половината от населението на страната. А средната възраст на населението в Нигерия е под 20 години, припомня Франс прес.

Мароко и Франция

През октомври миналата година в Мароко крал Мохамед Шести дойде лично на летището, за да посрещне Макрон, който пристигна там заедно със съпругата си Брижит на държавна визита. По време на нея двамата лидери подписаха декларация, в която се ангажираха да работят за укрепване на изключителното двустранно партньорство. Макрон покани мароканския монарх да посети Франция през 2025 г., за да отбележат заедно 70-ата годишнина от независимостта на Мароко от Франция. По време на държавната визита на Макрон в Мароко бяха подписани 40 споразумения за сътрудничество на обща стойност от над 10 милиарда долара. Двете страни укрепиха и партньорството и в областта на незаконната миграция.

Именно миграцията беше единият от поводите за обтягане на двустранните отношения преди няколко години, когато Франция реши да намали наполовина издаваните на мароканци френски визи, за да накара мароканската монархия да прибира повече свои граждани, на които е отказано убежище на френска територия.

Двустранното сближаване стана възможно, след като през юли Макрон се обяви за намиране на решение на проблема със Западна Сахара в рамките на мароканския суверенитет. Макрон повтори това свое становище и в реч пред мароканския парламент по време на визитата си в Мароко. Тогава френският лидер увери Рабат, че Франция ще се ангажира в дипломатически план да прокара мароканското решение за Западна Сахара в ООН, както и в ЕС.

Алжир и Франция

Сближаването между Мароко и Франция стана обаче фона на обтягането на отношенията между Франция и Алжир. За второто допринесе не само това, че Макрон зае позиция за Западна Сахара, която не се понрави на Алжир, подкрепящ "Фронта Полисарио", настояващ за независимост на тази територия. През ноември в Алжир при пристигане от Франция беше арестуван френско-алжирският писател Буалем Сансал, участвал в миналото в продемократични алжирски протести, критикувал в творбите си алжирските ислямисти и обявил се срещу превръщането на исляма в инструмент за постигане на политически цели. Сансал беше задържан по силата на член 87 от Наказателния кодекс на Алжир, който санкционира "като терористичен или подривен акт всяко действие, насочено срещу държавната сигурност, териториалната цялост, стабилността и нормалното функциониране на институциите", припомня Франс прес. Сансал, който е на 75 години и който от 2024 г. има и френско гражданство, е тежко болен. Според френското издание "Монд" властите в Алжир не са приели добре изявленията на Сансал пред френската медия "Фронтиер", известна като крайнодясна, в които той заема позицията на Мароко, според когото територията на страната е била орязана при френската колонизация в полза на Алжир.

На 29 декември президентът на Алжир Абделмаджид Тебун за първи път спомена за ареста на писателя, като го нарече в реч пред алжирските депутати "натрапник, изпратен от Франция", припомнят "Фигаро" и Франс прес. "Пращате ни един натрапник, който не признава идентичността си и казва, че половината от Алжир принадлежи на друга държава", заяви тогава Тебун.

На 29 декември в изказването си пред двете камари на алжирския парламент алжирският президент разкритикува остро и Франция. "Онези във Франция, които казват, че са оставили рай в Алжир, трябва да знаят, че 90 процента от алжирското население беше неграмотно в момента на независимостта", подчерта той. Тебун заяви, че френската колонизация е оставила Алжир в руини и французите трябва да признаят, че са убивали алжирци, предаде Франс прес.

Относно Западна Сахара, бивша испанска колония, от която Мароко контролира 80 процента, но върху която имат претенции привържениците на идеята за нейната независимост от "Фронта Полисарио", в речта си пред парламента Тебун заяви, че става дума за деколонизация и самоопределяне. Според него планът за автономия на Западна Сахара под марокански суверенитет, защитаван от Рабат, е една френска идея, а не мароканска.

Алжир изтегли посланика си от Париж в края на юли, след като Макрон изрази подкрепа за мароканските предложения за Западна Сахара.

По отношение на ареста на Сансал на 30 декември "Фигаро" съобщи, че от арестуването му досега той е бил прехвърлян на два пъти в болница заради влошено здравословно състояние. Здравето му пораждало силно безпокойство у комитета в поддръжка на Сансал, обединяващ над 1000 членове от различни националности и с различна интелектуална принадлежност. Те се опасяват, че здравето на Сансал може да претърпи необратима промяна.

Сансал е роден през 1949 г. в Тениет ел Хад в Алжир в семейството на алжирка и на мароканец. Получава френско образование. Той е автор на нашумелите романи "Клетвата на варварите" и "2084, краят на света". Започва да пише на 48 години, на френски език, след като е бил преподавател, шеф на компания и висш чиновник в Алжир. През 2003 г. е уволнен от министерството на промишлеността на Алжир заради критична позиция срещу властта, по-специално срещу арабизацията на образованието. През 2019 г. участва в протестите, свалили от власт президента Абделазиз Бутефлика.

В първия си роман "Клетвата на варварите" той разказва за нарастването на влиянието на интегристите, допринесло за десетилетната гражданска война в Алжир от 1992 г. до 2002 г., в която загинаха 200 000 души. В творбите си без табу и понякога с язвителен стил Сансал разказа историята на Алжир, паметта, връзката с Франция и критикува неуморно ислямизма. В творбата си "2084 г. краят на света" през 2015 г. той говори в оруелски стил за заплахата от религиозния радикализъм над демокрациите, представяйки си ислямизмът, дошъл на власт. Френската академия удостои Сансал с Голямата си награда за франкофония за този роман.

Но позициите на Сансал му костват и критики. Той е подкрепян от десни и крайнодесни медии и интелектуалци, което пък му навлича критики, че е крайнодесен и ислямофоб. Сансал отрича тези обвинения. Той казва, че критикува инструментализирането на исляма за политически и социални цели, но никога не е казал нещо против исляма. През 2014 г. той получи литературна награда в Израел и след това срещу него заплахите зачестяват.

Съдбата му сега поражда безпокойството на Макрон и на други френски политици и тегне върху вече обострените отношения между Алжир и Франция.

Проблемите на Франция в Африка дойдоха в момент, в който Русия се опитва да се наложи като незаобиколим партньор за африканските страни, а африканските страни пък се безпокоят каква ще политиката на новата американска администрация на Доналд Тръмп спрямо тях.

Русия и Африка

В началото на ноември миналата година Русия организира в Сочи конференция на министерско ниво Русия-Африка. Тя последва две срещи на върха между Русия и Африка, организирани съответно през 2019 г. и 2023 г. След края на конференцията руският президент Владимир Путин изрази надежда за укрепване изцяло на руско-африканските връзки, припомня Франс прес.

Москва иска развиване на сътрудничеството с Африка в областта на устойчивото развитие, на борбата срещу тероризма и екстремизма, на борбата с епидемиите, на уреждането на проблемите с хранителната сигурност и на последствията от природните бедствия. Русия иска да развива Централна Африка и в дигитален план

В Африка руски наемнически групи поддържат местните власти, според Запада. Москва казва, че става дума за консултанти, които изпраща на местните ръководни представители. Такъв е случаят с ЦАР и със Сахел.

През 2023 г. Москва достави и оръжия на Африка на стойност за над 5 милиарда долара, според руската държавна компания "Рособоронекспорт". Големи руски компании, като "Алроза", "Лукойл" и "Русал" се интересуват и от суровините на Африка - диаманти в Ангола и Зимбабве, петрол в Нигерия, Гана, Камерун и Република Конго, боксит в Гвинея.

В Африка има над 75 минерала, които не се използват, казва пред Франс прес Йънг Пиеро Омацайе, основател на организацията "Джет ейдж нейшън билдърс", целяща да насърчи напредъка на африканския континент. И Русия може да помогне в тази област, допълва той.

САЩ и Африка

Докато Русия засилва влиянието си в Африка, а Франция е принудена да отстъпва на някои места там, САЩ през мандата на Джо Байдън сякаш позабравиха този континент. Байдън посети Египет през 2022 г. за участие в конференцията за климата КОП 27, но направи двустранна визита в африканска държава едва в края на миналата година. Това беше визитата му в Ангола, където САЩ инвестират във важен инфраструктурен проект - железопътния коридор "Лобито", целящ свързването на Замбия и Демократична република Конго с пристанището Лобито в Ангола с цел на износ на мед и кобалт оттам.

Сега всички очакват политиката на Тръмп към този континент. По време на първия си мандат републиканецът се изказа особено неласкаво за африканските страни, наричайки ги "мизерни дупки". САЩ и Африка обаче имат търговско споразумение, което предоставя на континента преференциално търговско отношение от 2000 насам. То дава на африканските страни възможност да изнасят много продукти към САЩ без мита, ако спазват определени условия, като зачитане на човешките права, борба с корупцията и установяване на политически плурализъм. В обхвата на договора влиза широка гама от продукти от дрехи през коли до ямс. Тръмп вече заговори за налагане на мита на вноса от чужбина, но все още не става ясно каква е позицията му относно договора за търговия с Африка, който би трябвало да бъде подновен през настоящата година.

"Предвид скептицизма на Тръмп към многонационалните договори, запазването на споразумението с Африка би могло да е застрашено", казва Ронак Гопалдас, консултант в Института за изследване на сигурността. Той припомня, че по време на първата администрация на Тръмп е бил заявен интерес към сключване на споразумения за търговия с подбрани страни от Африка, което говори за предпочитане на двустранния подход.

Не е ясно и как ще подходи Тръмп спрямо конкуренцията на Китай в Африка. Пекин умножи инвестициите в инфраструктурни проекти на континента, за да си осигури доставки на африкански суровини.

Американските сили дълго време играха роля в обучението на военни на континента с цел борба срещу джихадизма. Те сами водеха такава борба там. По време на първия си мандат Тръмп разпореди изтеглянето на американските военни от Сомалия, където те се бореха срещу ислямистките бунтовници от групировка "Аш Шабаб". По време на президентството на Байдън американските военни бяха принудени да напуснат Нигер от хунтата там.

През септември миналата година генерал Майкъл Лангли, ръководител на американското военно командване за Африка (Африком) спомена, че се водят дискусии с други африкански партньори, за да се прекалибрира американската военна помощ на континента. Но предвид това че Тръмп критикува изпращането на милиарди долари помощ за Украйна, какво би било отношението му към подпомагане на Африка във военен план, което също ще изисква финансови средства?

ИЗБРАНО