Специалистите по градска война разделят бойното поле на четири равнини. Едната е небето над градовете с все повече с дронове над тях. След това са сградите, които се издигат нагоре, предлагайки гледни точки и места за укриване. Третият е уличният пейзаж: решетката от пътища, алеи и пътеки, които образуват артериите на града в мирно време. Четвъртата част - тунелите, които се намират под тях - ще представлява най-голямото предизвикателство за Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ по време операциите си в ивицата Газа през следващите дни, пише "Файненшъл Таймс".

Първите контрабандни тунели в района са построени от бедуински кланове от двете страни на границата между Египет и Газа след 1981 г., когато Израел и Египет демаркират границата. Първото известно нападение през тунел от ивицата е извършено през 1989 г. Но през 2001 г. Хамас, бойната групировка, която по-късно завзема територията, след като Израел се изтегля през 2005 г., започва изграждането на забележителна подземна мрежа. Първоначалната ѝ цел е да внася контрабандно материали и оръжия от Египет. Но тунелите имат и много други приложения.

Командирите могат да се скрият в тях и да ги използват за комуникация, без да разчитат на телефонната мрежа на Газа, подслушвана от Израел. В тях се намират скривалища за оръжия и боеприпаси. Хамас може да ги използва за засади по време на израелските сухопътни рейдове в Газа. Позволяват и трансгранични набези в Израел за нападения и отвличания - като отвличането на ефрейтор Гилад Шалит през 2006 г. - набег, който по-късно помогна на Хамас да осигури освобождаването на повече от 1000 палестински затворници. Ливанската бойна групировка Хизбула е изградила подобни тунели на израелско-ливанската граница, въпреки че повечето от тях са унищожени през 2018-19 г.

Военната обосновка за създаването на подобни тунели в крайна сметка е да се ерозира начинът на водене на война от Израел. "През 2008 г. - казва командир на Хамас, размишлявайки върху кратката, но интензивна война над Газа през зимата на същата година, - въздушният удар и въздушното наблюдение [от страна на Израел] ни изненадаха... така че направихме стратегически планове за преместване на битката от повърхността под земята." Към 2014 г. в тунелното строителство на групировката работят 900 души на пълен работен ден, като според проучване на мозъчния тръст RAND Corporation изграждането на всеки тунел отнема три месеца и средно 100 000 долара. Хамас набира капитал за тунелите, като ги представя като търговски инвестиционни схеми, придружени от договори, изготвени от адвокати, чрез джамиите в Газа. Смята се, че Иран и Северна Корея са помогнали в строителството, като са предоставили пари и инженери.

През 2014 г. ЦАХАЛ стартира операция "Защитно острие" - въздушна и сухопътна война, насочена срещу тунелите. Тя унищожва около 32 от тях, простиращи се на обща дължина от 100 км, като 14 от тях са стигали на израелска територия. Това е малка част от цялата мрежа, която според Хамас наброява 1300 тунела, простиращи се на общо 500 км - над десет пъти повече от дължината на самата Газа. Разследващата комисия след войната установи, че ЦАХАЛ не е бил подготвен за опасността, която представляват тунелите, въпреки че е предупредил политическото ръководство на страната, че те представляват една от петте най-сериозни заплахи за държавата. Министърът на отбраната на Израел по онова време се хвали, че на ЦАХАЛ ще са необходими само няколко дни, за да унищожи тунелите, които е набелязал, но това отнема седмици.

Откриването на тунелите се оказва изключително трудно. "Бяхме запознати с тунелите предимно на теория", отбелязва генерал Надав Падан, който командва дивизия през 2014 г. "Нямахме оперативен опит." (Генерал Падан, който оттогава е в пенсия в Ню Йорк, се завърна в Израел на 8 октомври, за да се присъедини отново към ЦАХАЛ.)

ЦАХАЛ използваха "геофони", както и проникващ в земята радар, който следи земните вибрации и открива ехото от контролирани експлозии - техника, усъвършенствана в петролната индустрия. Но много тунели са открити благодарение на човешки разузнавателни източници в Газа или на пехотни патрули, които случайно попадат на входовете. Израелските разузнавателни части също така следят случаи, когато палестинските телефонни сигнали внезапно изчезват.

Дори когато тунелът е открит, унищожаването му е друг въпрос. Израелските военновъздушни сили се опитват да хвърлят прецизни бомби по маршрута на тунела - практика, наречена "кинетично сондиране", но някои от тях не успяват да се взривят на нужната дълбочина. ЦАХАЛ използва и "Емулса", гелообразен експлозив, но за всеки тунел са необходими средно от 9 до 11 тона от него, отбелязва RAND, а сухопътните войски са принудени да охраняват входовете за дълги периоди от време. Често се налага да се импровизира; някои от тях заемат колички и селскостопанска техника от израелските гранични селища, за да транспортират експлозивите до Газа.

В миналото служителите на ЦАХАЛ обикновено се стремят да избягват сражения в тунели, много от които мислени като капани. Висшето командване на армията забранява на войниците да влизат в тях, освен ако единият им край не е взривен или обезопасен; тази заповед е пренебрегната само веднъж, през 2014 г., когато тялото на израелски офицер е завлечено в тунел в Рафах, южния пропускателен пункт на Газа с Египет. Забраната има смисъл. В много отношения подземната война олицетворява най-сложните аспекти на войната в градски условия.

Градовете са свързани с ограничена видимост, близки боеве и слаби комуникации, тъй като радиосигналите се разпространяват слабо между високите сгради. Тунелите влошават всичко това. Дори най-усъвършенстваните безпилотни самолети не могат да виждат под земята. Навигацията чрез GPS е невъзможна. Радиосигналите за комуникация не проникват надалеч.

Опитът на британските войници, участвали в неотдавнашно учение в тунел в Лийдс, северен град в Англия, подчертава предизвикателствата, с които вероятно ще се сблъскат войниците на ЦАХАЛ. Пълната тъмнина прави очилата за нощно виждане почти безполезни, например, тъй като тези устройства разчитат на усилване на слабата околна светлина, която е налице над земята дори през нощта. При раздвижване на застояла вода има риск от изпускане на токсични газове във въздуха. Въздухът е по-студен от този над земята с до десет градуса по Целзий. "Осъзнаваш, че ако не си добре трениран и не си прекарал дълго време там долу, не се движиш бързо", отбелязва един от британските участници в учението в Лийдс.

Звукът от стрелбата също се усилва в затвореното пространство - отбелязва Джо Вега, най-добрият експерт на американската армия по подземни войни. Той казва, че това е причината, поради която за прочистването на тунели са необходими по-големи екипи, "защото хората трябва непрекъснато да се сменят - те просто не могат да издържат". Ефектът, известен като свръхналягане, също така предизвиква издигане на прах и мръсотия от оръжията, което намалява видимостта.

Техниките, използвани някога за прочистване на тунели - Америка е използвала сълзотворен газ във Виетнам, а Съветският съюз - различни химически агенти в Афганистан - "днес вероятно биха се считали за незаконни", казва Дафне Ришемонд-Барак в книгата "Подземна война", посветена на темата. (Въпреки че сълзотворният газ често се използва срещу протестиращи в страната, той до голяма степен е незаконен по време на война).

ЦАХАЛ все повече разчита на технологиите, за да си помогне. Разполага например с дистанционно управлявани наземни роботи, които могат да търсят капани или засади, които ги дебнат. "Влизането в тунел, след като робот го е претърсил... прави ситуацията много по-малко стресираща", казва войник от елитното подразделение за пробиване на тунели "Самур" на ЦАХАЛ, цитиран в скорошно проучване. "Това намалява напрежението и средата става много по-стерилна." Но техниката е ненадеждна. "Често се случва робот да се заклещи в тунела", оплаква се друг офицер. "Опитайте да влезете и да изтеглите робот, който е на 400 метра навътре в тунелен комплекс. Това е все едно да бягаш 150 метра, където всеки метър е като да прекосяваш пустиня в продължение на месец".

През деветте години след операцията "Защитно острие" ЦАХАЛ инвестира много в тунелни операции; въведе нови доктрини, техники и специализирани части. Изградила е собствена версия на тунелите на Хамас за обучение. Батальонът "Яхалом", елитна бойна инженерна единица, в която влиза и "Самур", е реорганизиран, отбелязва Омер Достри от Йерусалимския институт за стратегии и сигурност, мозъчен тръст, като числеността му е удвоена от 400 на 900 души, а нови разузнавателни подразделения за тунели са прикрепени към дивизията на ЦАХАЛ в Газа.

Тя е изправена пред трудна задача. На 16 октомври генерал-лейтенант Херци Халеви, началник на щаба на ЦАХАЛ, обеща "да влезе в Газа, да отиде на местата, където Хамас се подготвя, действа, планира, изстрелва" и да ги "атакува навсякъде, всеки командир, всеки оперативен работник, да унищожи инфраструктурата". На практика идентифицирането, прочистването и разрушаването на няколкостотин километра подземни коридори ще бъде работа за години - не за седмици или месеци.