Героите, за които знаем малко: Днес ехото от подвизите им кънти по-силно от всякога

Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Героите, за които знаем малко: Днес ехото от подвизите им кънти по-силно от всякога

Нека оставим за момент дребнотемието, за да си припомним големите дела на 5 колосални личности от военната ни история

11:48 | 6 май 2020 | Автор : Никола Костадинов 62 7989 Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Вкопчени в спорове за антикризисни мерки, достъп до спортни площадки, басейни, развлекателни услуги и въобще - за по-качествен живот, се събуждаме в една различна от рутинната утрин - 6 май, празник на Българската армия и Ден на храбростта. Ограниченията заради коронавируса налагат, за първи път от 18 години, да няма тържествен парад.

Но какво от това?

Виж още Изгубената България: Помнете падналите!

Не дрънкането на оръжие по жълтите павета е това, което ни липсва сега. Демонстрациите на гордата, но оредяла армия и без това са се превърнали в повод за носталгични спомени за нейното величие от минали времена и критикуване на сегашните. Днес, в разгара на пандемичното, социално и икономическо изпитание на коронавируса, повече от всякога имаме нужда от мобилизация, сила на духа, обединение и готовност да надмогнем дребнотемието в името на общата цел.

Каквато и да е била през годините, огневата мощ никога не е имала по-решаваща роля от несломимата воля на българския войник. По тази причина няма да преброяваме танкове, изтребители, бойни кораби и артилерийски системи, а ще се обърнем с лице към нашите герои.

За патриарха на Българската армия Данаил Николаев, за саможертвата на Димитър Списаревски, за вдъхновението на Борис Дрангов, за гения на Владимир Вазов и делата на редица други от най-популярните бранители на родината е писано много.

Затова днес решихме да застанем мирно пред няколко по-малко известни за широката общественост герои. Не ги виждаме по татуировки, не ги срещаме като графити и не чуваме агитки да скандират имената им, но техните подвизи още кънтят в завета на българската военна история.

Специално за читателите на Dir.bg председателят на Военноисторическата комисия полк. оз. Станчо Станчев представя петима от тях:

Генерал-майор Григор Кюркчиев - в бой с ампутиран крак

Генерал-майор Григор Кюркчиев - български офицер от Прилеп, Македония, герой от Първата световна война, в която се сражава с 11-та Македонска дивизия. Превръща се в легенда с това, че макар и с ампутиран крак, продължава да ръководи военните действия. Командир на 2-ра Македонска бригада - Български военачалник, участвал в Сръбско-българската, Балканската и Междусъюзническата войни, както и в сраженията на Македонския фронт по време на Първата световна война.

През 1915 г. е ранен в крака от оръдеен шрапнел в боя срещу французите при Долно Чичево. Превързан е и остава в строя. После възпалението на раната става причина десният крак да бъде отрязан високо над коляното. След изписването си от болница отказва служба в тила и макар и с ампутиран крак, отново поема командването на бригадата до края на войната през 1918 г. Войниците толкова го обичат, че правят специален стол-носилка за любимия си командир, с който го носят по скалите и върховете на Беласица. За участието си в Първата световна война Григор Кюркчиев е награден с множество български и съюзнически военни отличия и произведен в генерал. Загива при атентата в църквата "Света Неделя" на 16 април 1925 година.

Из завещанието на ген. Кюркчиев:

"Моят завет към армията е да пази и запази традициите си на бойното минало, традиции, осветени с кръв и скъпи жертви. Духът възроди идеалите, за които техните братя, бащи, деди, прадеди гинаха по тъмници, зандани, сложиха кости по поля, долини, планински усои.Той ще възроди добродетелите военни - повинование, себеотрицание, духът непобедим, тъй необходим за армията, която и след преживяното нещастие, пак тя, армията е, която крепи и ще крепи надеждите народни, че ще дойде ден, когато върху нашата поробена от скръб земя ще падне лъч светлина."

Ефрейтор Иван Арабаджиев - 5 войнишки знака на ордена "За храброст" и пленено турско знаме

Ефрейтор Иван Неделчев Арабаджиев от село Аврен, Варненско, е носител на 5 ордена "За храброст". В българската история няма данни за военен с повече такива отличия. Като редник от 1-ва дружина на 24-ти Черноморски полк той пленява в ръкопашен бой турско знаме в боя за Бунархисар на 18 октомври 1912 г. Командирът на полка Григор Кюркчиев вписва със златно мастило докладната за награждаване на войника и повишаването му в чин ефрейтор.

Ето как полковата история описва подвига на ефрейтор Арабаджиев в боя при Бунархисар - най-кръвопролитното сражение в цялата Балканска война.

"...Целият взвод се врязва в турците и започва ръкопашен бой. Всичко се слива в кървава вихрушка. Хората се търкалят, стават и пак се залавят един за друг. Обезумели и с изкривени лица, противниковите войници се щурат из разбъркана верига на взвода, но промушени из невиделица, се търкалят с рев и проклятия. Внезапно се чува гърлестия глас на ефрейтора Иван Арабаджиев:

- Господин старши, тук е знамето им!
- УДРИ! - отговаря му взводния.

Колю Тенев и Иван Арабаджиев не губят нито миг и двамата се хвърлят презглава към изплашения турчин. Другарите му не дочакват, захвърлят пушките и бягат, други вдигат ръце и образуват тълпа, лутаща се като стадо. Иван Арабаджиев се е счепкал със знаменосеца. Сега двамата се сборичкват, търкалят се като кълбо и около тях се образува червено-кърваво петно. Знаменосеца се мъчи с нечовешки усилия да се измъкне, но Иван е по-силен. Докато турчина извади пистолета си, бива промушен от ножа на ефрейтора. Знаменосецът пада на земята с проклятие на уста. Иван Арабаджиев, още опръскан с кръв, грабва знамето и го понася тържествуващ към взводния командир. ..."

Полковник Дянко Неделчев - разузнавачът, "отключил входа" на Одрин

Полковник Дянко Неделчев е военен разузнавач с изключителен принос за разузнаването на Одринската крепост. Легендиран като търговски представител, в навечерието на Балканската война, рискувайки ежедневно живота си, в продължение на няколко години събира сведения за инженерното оборудване на крепостта, бойната мощ и огневите възможности на разположения там гарнизон. Герой от войните за национално освобождение и обединение, кавалер на ордена "За храброст". Произведен е в чин полковник през 1916 г. Загива при атентата в църквата "Света Неделя".

Виж още Парадите на Българската бойна слава: Виртуално

Дянко Неделчев е майор от Софийския крепостен батальон, командир на артилерийско отделение, когато в началото на 1908 г., според спомените на ген.-майор Пантелей Ценов, "трябваше да се изпрати за секретар в генералното консулство в Одрин един офицер от армията, с цел да изучи колкото е възможно по-добре и по-подробно крепостта. Понеже сведенията в Министерството на войната бяха твърде малко, а главно много стари. Майор Неделчев блестящо изпълни поставената му задача, допълва началникът на артилерията ген.-майор П. Ценов, като изучи крепостта тъй подробно и основателно, че всички по-нататъшни планове и учения за овладяване на Одринската крепост ставаха по данните, съставени от него..."

В дневника си "секретарят в консулството в Одрин" описва подробно и пикантно работата си, ловуването сред фортовете, "черпенето" с цигари и студена мастика на аскера, който пък го допускал, където пожелае. Потрябва ли, той се връща в България, участва в щабни тренировки, изнася беседи и отново продължава мисията си в Одрин. А със започването на войната майор Неделчев пак поема артилерийското си отделение, участва в щурма на крепостта и влиза в Одрин с оръдията и артилеристите си. И се среща с познатите и приятелите си, с които е работил и живял до войната.

Дянко Неделчев завършил разказа си за превземането на Одрин по следния начин: "Само българският непоколебим дух и силната жажда да свършим по-скоро с врага можаха да извършат тия безподобни чудеса. Скоро нашият огън застави да млъкнат омразните батареи на противника, които от месеци насам терзаеха целия Източен сектор. На другия ден ние бяхме в Одрин и аз посещавах стари познати от пребиваването ми там преди години."

Сбъдва се въздишката от спомените му: "Ще имам ли великото щастие да улесня с нещо вихровия полет на нашите полкове към сигурна победа!"

Генерал Пантелей Киселов - Героят от Тутракан

По време на Първата световна война генерал Пантелей Киселов се изправя пред най-голямото предизвикателство в живота на български командващ. Неговата дивизия е в състава на Трета българска армия, която през септември 1916 г. започва да освобождава Добруджа. На Киселов е поверена най-важната операция - превземането на Тутракан. В очите на военните експерти превземането на тази съвременна крепост изглеждало невъзможно без продължителна обсада. Но ген. Киселов разбива тези представи.

Виж още Генерал Пантелей Киселов помита 40-хилядна румънска армия с атака "На нож!"

Атакуващите Тутраканската крепост български войски наброяват 55 000 души. Те разполагат със 132 оръдия и 53 картечници.

Ген. Киселов решава да не си играе на обсада, а да атакува крепостта директно, от движение. Това е нещо нечувано в историята. За начало на операцията е определена датата 4 септември, но поради технически причини генералът я отлага с ден.

Предвождани от своите командири с развети знамена, под звуците на "Шуми Марица", "О, Добруджански край" и с громко "Ура!" родните воини връхлитат срещу Тутраканската крепост. До вечерта е превзета първата отбранителна линия. Рано сутринта на следващия ден 6 септември атаката е подновена и още преди обяд фронтът при втората линия е пробит. След само 33 часа, смятаното за непревземаемо съоръжение пада.

Славеният генерал Киселов влиза в Тутракан. Пленени са около 28 хил. румънски войници, повече от 450 офицери, 150 оръдия, всичкото пехотно оръжие, муниции, боеприпаси, други материали, техника, каруци, коне и др. Броят на убитите и ранените от румънска страна са над 12 хил., а от наша - около 7 хил. души.

Победата има не само стратегически ефект - отрязва най-прекия път за прехвърлянето на румънска армия в Южна Добруджа, но и морален - едва четири дни след началото на настъплението българите овладяват най-укрепения румънски пункт в този район. Румънците се отказват от защитата на втората крепост - Силистра. Така с влизането в Тутракан започва победнияъ щурм на Българската армия за освобождаването на Добруджа.

Майор Стефан Куртев - саможертва с усмивка на лице

Герой с непоколебима воля, дишащ мъжество и сила, с душа любеща своята родна земя. В Междусъюзническата война с незаздравяла рана се връща в редоветe на борците и изгради редица величави подвизи. Когато го питат защо го прави, той отговаря: "Какво е моята рана пред раната, грозяща Отечеството!"

Майор Куртев командва 1-ва дружина от 11-ти пехотен Сливенски полк в битката при Каймакчалан. Неговите другари не могат да намерят думи, с които да опишат радостта му, когато отива на бойното поле, за да помогне на сънародниците си в продължаващата към този момент 30 дни неравна борба. Разказват, че когато вижда задименитe позиции, той препуска коня, за да се хвърли по-скоро в боя. Пристигнал на позицията, той поема командването и в ранни зори на 26 септември повежда в бой своята храбра дружина.

Ето как неговият съвременник подполковник Коста Темистоклев разказва за подвига му:

"Със своята дейност майор Стефан Куртев написа няколко светли борчески страници на великата каймакчаланска епопея. Той вливаше мощ в измъчените и приличащи на призраци сливенци, вдъхновяваше ги до безумие и ги водеше по снагата на Каймакчалан, където адът от мини и снаряди беше в своя безспирен кипеж. "Напред, момци, срещу врага!" и гръмовито "ура" се носеше по цялата Ниджа. Ръкопашната борба беше в своя вихър. Врагът бе унищожен. Окопите бяха изчистени. Сияещ от радост, майор Куртев беше пръв, но в този момент един 15 с. м. гаубичен снаряд засвистя и се пръсна до него. Черни кълба дим забулиха героя. Когато димът се раздигна, около трупа на майор Куртев много наши и противникови трупове останаха неми свидетели на великия подвиг"

Думите, с които си отива завинаги от този свят, са: "Пазете България, а мен оставете да умра щастлив на този чутовен връх, на който се твори нейната история!"

В дълг сме към нашите храбреци. Нека сведем глава и мислено целунем знамето, под което те смело воюваха и загиваха в името на България!

ИЗБРАНО