Вкопчени в спорове за антикризисни мерки, достъп до спортни площадки, басейни, развлекателни услуги и въобще - за по-качествен живот, се събуждаме в една различна от рутинната утрин - 6 май, празник на Българската армия и Ден на храбростта. Ограниченията заради коронавируса налагат, за първи път от 18 години, да няма тържествен парад.
Но какво от това?
Не дрънкането на оръжие по жълтите павета е това, което ни липсва сега. Демонстрациите на гордата, но оредяла армия и без това са се превърнали в повод за носталгични спомени за нейното величие от минали времена и критикуване на сегашните. Днес, в разгара на пандемичното, социално и икономическо изпитание на коронавируса, повече от всякога имаме нужда от мобилизация, сила на духа, обединение и готовност да надмогнем дребнотемието в името на общата цел.
Каквато и да е била през годините, огневата мощ никога не е имала по-решаваща роля от несломимата воля на българския войник. По тази причина няма да преброяваме танкове, изтребители, бойни кораби и артилерийски системи, а ще се обърнем с лице към нашите герои.
За патриарха на Българската армия Данаил Николаев, за саможертвата на Димитър Списаревски, за вдъхновението на Борис Дрангов, за гения на Владимир Вазов и делата на редица други от най-популярните бранители на родината е писано много.
Затова днес решихме да застанем мирно пред няколко по-малко известни за широката общественост герои. Не ги виждаме по татуировки, не ги срещаме като графити и не чуваме агитки да скандират имената им, но техните подвизи още кънтят в завета на българската военна история.
Специално за читателите на Dir.bg председателят на Военноисторическата комисия полк. оз. Станчо Станчев представя петима от тях:
Генерал-майор Григор Кюркчиев - в бой с ампутиран крак
Генерал-майор Григор Кюркчиев - български офицер от Прилеп, Македония, герой от Първата световна война, в която се сражава с 11-та Македонска дивизия. Превръща се в легенда с това, че макар и с ампутиран крак, продължава да ръководи военните действия. Командир на 2-ра Македонска бригада - Български военачалник, участвал в Сръбско-българската, Балканската и Междусъюзническата войни, както и в сраженията на Македонския фронт по време на Първата световна война.
През 1915 г. е ранен в крака от оръдеен шрапнел в боя срещу французите при Долно Чичево. Превързан е и остава в строя. После възпалението на раната става причина десният крак да бъде отрязан високо над коляното. След изписването си от болница отказва служба в тила и макар и с ампутиран крак, отново поема командването на бригадата до края на войната през 1918 г. Войниците толкова го обичат, че правят специален стол-носилка за любимия си командир, с който го носят по скалите и върховете на Беласица. За участието си в Първата световна война Григор Кюркчиев е награден с множество български и съюзнически военни отличия и произведен в генерал. Загива при атентата в църквата "Света Неделя" на 16 април 1925 година.
Из завещанието на ген. Кюркчиев:
"Моят завет към армията е да пази и запази традициите си на бойното минало, традиции, осветени с кръв и скъпи жертви. Духът възроди идеалите, за които техните братя, бащи, деди, прадеди гинаха по тъмници, зандани, сложиха кости по поля, долини, планински усои.Той ще възроди добродетелите военни - повинование, себеотрицание, духът непобедим, тъй необходим за армията, която и след преживяното нещастие, пак тя, армията е, която крепи и ще крепи надеждите народни, че ще дойде ден, когато върху нашата поробена от скръб земя ще падне лъч светлина."
Ефрейтор Иван Арабаджиев - 5 войнишки знака на ордена "За храброст" и пленено турско знаме
Ефрейтор Иван Неделчев Арабаджиев от село Аврен, Варненско, е носител на 5 ордена "За храброст". В българската история няма данни за военен с повече такива отличия. Като редник от 1-ва дружина на 24-ти Черноморски полк той пленява в ръкопашен бой турско знаме в боя за Бунархисар на 18 октомври 1912 г. Командирът на полка Григор Кюркчиев вписва със златно мастило докладната за награждаване на войника и повишаването му в чин ефрейтор.
Ето как полковата история описва подвига на ефрейтор Арабаджиев в боя при Бунархисар - най-кръвопролитното сражение в цялата Балканска война.
"...Целият взвод се врязва в турците и започва ръкопашен бой. Всичко се слива в кървава вихрушка. Хората се търкалят, стават и пак се залавят един за друг. Обезумели и с изкривени лица, противниковите войници се щурат из разбъркана верига на взвода, но промушени из невиделица, се търкалят с рев и проклятия. Внезапно се чува гърлестия глас на ефрейтора Иван Арабаджиев:
- Господин старши, тук е знамето им!
- УДРИ! - отговаря му взводния.Колю Тенев и Иван Арабаджиев не губят нито миг и двамата се хвърлят презглава към изплашения турчин. Другарите му не дочакват, захвърлят пушките и бягат, други вдигат ръце и образуват тълпа, лутаща се като стадо. Иван Арабаджиев се е счепкал със знаменосеца. Сега двамата се сборичкват, търкалят се като кълбо и около тях се образува червено-кърваво петно. Знаменосеца се мъчи с нечовешки усилия да се измъкне, но Иван е по-силен. Докато турчина извади пистолета си, бива промушен от ножа на ефрейтора. Знаменосецът пада на земята с проклятие на уста. Иван Арабаджиев, още опръскан с кръв, грабва знамето и го понася тържествуващ към взводния командир. ..."
Полковник Дянко Неделчев - разузнавачът, "отключил входа" на Одрин
Полковник Дянко Неделчев е военен разузнавач с изключителен принос за разузнаването на Одринската крепост. Легендиран като търговски представител, в навечерието на Балканската война, рискувайки ежедневно живота си, в продължение на няколко години събира сведения за инженерното оборудване на крепостта, бойната мощ и огневите възможности на разположения там гарнизон. Герой от войните за национално освобождение и обединение, кавалер на ордена "За храброст". Произведен е в чин полковник през 1916 г. Загива при атентата в църквата "Света Неделя".
Дянко Неделчев е майор от Софийския крепостен батальон, командир на артилерийско отделение, когато в началото на 1908 г., според спомените на ген.-майор Пантелей Ценов, "трябваше да се изпрати за секретар в генералното консулство в Одрин един офицер от армията, с цел да изучи колкото е възможно по-добре и по-подробно крепостта. Понеже сведенията в Министерството на войната бяха твърде малко, а главно много стари. Майор Неделчев блестящо изпълни поставената му задача, допълва началникът на артилерията ген.-майор П. Ценов, като изучи крепостта тъй подробно и основателно, че всички по-нататъшни планове и учения за овладяване на Одринската крепост ставаха по данните, съставени от него..."
В дневника си "секретарят в консулството в Одрин" описва подробно и пикантно работата си, ловуването сред фортовете, "черпенето" с цигари и студена мастика на аскера, който пък го допускал, където пожелае. Потрябва ли, той се връща в България, участва в щабни тренировки, изнася беседи и отново продължава мисията си в Одрин. А със започването на войната майор Неделчев пак поема артилерийското си отделение, участва в щурма на крепостта и влиза в Одрин с оръдията и артилеристите си. И се среща с познатите и приятелите си, с които е работил и живял до войната.
Дянко Неделчев завършил разказа си за превземането на Одрин по следния начин: "Само българският непоколебим дух и силната жажда да свършим по-скоро с врага можаха да извършат тия безподобни чудеса. Скоро нашият огън застави да млъкнат омразните батареи на противника, които от месеци насам терзаеха целия Източен сектор. На другия ден ние бяхме в Одрин и аз посещавах стари познати от пребиваването ми там преди години."
Сбъдва се въздишката от спомените му: "Ще имам ли великото щастие да улесня с нещо вихровия полет на нашите полкове към сигурна победа!"
Генерал Пантелей Киселов - Героят от Тутракан
По време на Първата световна война генерал Пантелей Киселов се изправя пред най-голямото предизвикателство в живота на български командващ. Неговата дивизия е в състава на Трета българска армия, която през септември 1916 г. започва да освобождава Добруджа. На Киселов е поверена най-важната операция - превземането на Тутракан. В очите на военните експерти превземането на тази съвременна крепост изглеждало невъзможно без продължителна обсада. Но ген. Киселов разбива тези представи.
Атакуващите Тутраканската крепост български войски наброяват 55 000 души. Те разполагат със 132 оръдия и 53 картечници.
Ген. Киселов решава да не си играе на обсада, а да атакува крепостта директно, от движение. Това е нещо нечувано в историята. За начало на операцията е определена датата 4 септември, но поради технически причини генералът я отлага с ден.
Предвождани от своите командири с развети знамена, под звуците на "Шуми Марица", "О, Добруджански край" и с громко "Ура!" родните воини връхлитат срещу Тутраканската крепост. До вечерта е превзета първата отбранителна линия. Рано сутринта на следващия ден 6 септември атаката е подновена и още преди обяд фронтът при втората линия е пробит. След само 33 часа, смятаното за непревземаемо съоръжение пада.
Славеният генерал Киселов влиза в Тутракан. Пленени са около 28 хил. румънски войници, повече от 450 офицери, 150 оръдия, всичкото пехотно оръжие, муниции, боеприпаси, други материали, техника, каруци, коне и др. Броят на убитите и ранените от румънска страна са над 12 хил., а от наша - около 7 хил. души.
Победата има не само стратегически ефект - отрязва най-прекия път за прехвърлянето на румънска армия в Южна Добруджа, но и морален - едва четири дни след началото на настъплението българите овладяват най-укрепения румънски пункт в този район. Румънците се отказват от защитата на втората крепост - Силистра. Така с влизането в Тутракан започва победнияъ щурм на Българската армия за освобождаването на Добруджа.
Майор Стефан Куртев - саможертва с усмивка на лице
Герой с непоколебима воля, дишащ мъжество и сила, с душа любеща своята родна земя. В Междусъюзническата война с незаздравяла рана се връща в редоветe на борците и изгради редица величави подвизи. Когато го питат защо го прави, той отговаря: "Какво е моята рана пред раната, грозяща Отечеството!"
Майор Куртев командва 1-ва дружина от 11-ти пехотен Сливенски полк в битката при Каймакчалан. Неговите другари не могат да намерят думи, с които да опишат радостта му, когато отива на бойното поле, за да помогне на сънародниците си в продължаващата към този момент 30 дни неравна борба. Разказват, че когато вижда задименитe позиции, той препуска коня, за да се хвърли по-скоро в боя. Пристигнал на позицията, той поема командването и в ранни зори на 26 септември повежда в бой своята храбра дружина.
Ето как неговият съвременник подполковник Коста Темистоклев разказва за подвига му:
"Със своята дейност майор Стефан Куртев написа няколко светли борчески страници на великата каймакчаланска епопея. Той вливаше мощ в измъчените и приличащи на призраци сливенци, вдъхновяваше ги до безумие и ги водеше по снагата на Каймакчалан, където адът от мини и снаряди беше в своя безспирен кипеж. "Напред, момци, срещу врага!" и гръмовито "ура" се носеше по цялата Ниджа. Ръкопашната борба беше в своя вихър. Врагът бе унищожен. Окопите бяха изчистени. Сияещ от радост, майор Куртев беше пръв, но в този момент един 15 с. м. гаубичен снаряд засвистя и се пръсна до него. Черни кълба дим забулиха героя. Когато димът се раздигна, около трупа на майор Куртев много наши и противникови трупове останаха неми свидетели на великия подвиг"
Думите, с които си отива завинаги от този свят, са: "Пазете България, а мен оставете да умра щастлив на този чутовен връх, на който се твори нейната история!"
В дълг сме към нашите храбреци. Нека сведем глава и мислено целунем знамето, под което те смело воюваха и загиваха в името на България!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}