22:20 | 02.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Парадите на Българската бойна слава: Виртуално

Началото на големите военни паради на 6 май се полага през 1931 г. Комунистическата власт погребва празника, демократичната го възражда през 1993 г.

Снимки: Иван Григоров/"Изгубената България"/Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

Парадите на Българската бойна слава: Виртуално

09:42 | 6 май 2020 | Редактор : Виктор Стефанов 85 7243 Снимки: Иван Григоров/"Изгубената България"/Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

Виж още Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

Днес почитаме паметта на Свети Георги и празнуваме Деня на храбростта и Българската армия. Празникът ще бъде по-различен, защото тази година ще премине без военен парад заради ограниченията срещу разпространението на коронавируса. Затова ще направим една виртуална разходка назад във времето.

В първите години след своето създаване българската войска няма официален боен празник. През 1888 г. в празничния календар се въвежда Ден на падналите войници (7 ноември), определен за отслужване на молебени и панихиди, и Ден на българската победа при Сливница (8 ноември), в който се провеждат военни паради. По-късно (1898) те се сливат в един общ Празник на победите, отбелязван всяка година на 15/27 ноември.

Н.В.Цар Борис III и генералитета пристигат на парада за празника на войската и Ордена за храброст, Гергьовден - 6 май, края на 20-те години на ХХ век.

Снимка: "Изгубената България"

Виж още Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае... (галерия)

От 1926 г. Празникът на военния орден "За храброст" (6 май) и Празникът на победите (27 ноември) се обединяват в Ден на храбростта и победите, честван в деня на Св. Великомъченик Георги Победоносец.

От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. Така се полага началото на големите Гергьовденски паради, като най-впечатляващи са те в столицата - на тях винаги присъстват Цар Борис III, висшите офицери, кавалерите на ордена "За храброст", военните аташета, акредитирани в България, хиляди обикновени граждани.

Н.В.Цар Борис ІІІ прави преглед на войската и бойните знамена на парада по случай Гергьовден, София, 30-те години на ХХ век.

Снимка: "Изгубената България"

Виж още Ген. Стефан Тошев: България не е чифлик, за да може някои да разполагат с нея

Историята отбелязва грандиозния парад на 6 май 1937 г., когато при изключителна тържественост царят връчва новите бойни знамена на софийските полкове.

За първи път при честването на Гергьовденския празник с.г. тържеството започва от предната вечер със заря, каквато дотогава се е изпълнявала само в епизодични случаи и предимно за забавление.

Н.В.Цар Борис III на празника на войската и Ордена за храброст, зад него от ляво надясно подполк. Първан Драганов, майор Константин Панов, капитан Коста Скутунов и генерал Иван Вълков, Гергьовден - 6 май, София, 1926 г.

Снимка: "Изгубената България"

Виж още Героят от Булаир - воинът, който не знаеше да мрази

Самият парад на 6 май става израз на демонстративното отхвърляне на Ньойския договор. На Деня на българската храброст е писано да стане ден на възродения български дух.

Военният министър ген. Христо Луков организира един от най-големите и внушителни паради в българската история. В 8:30 сутринта на булевард "Евлоги Георгиев" чакат строени хиляди мъже - от оцелелите опълченци на Шипка, до наборни войници. Кавалеристите едва удържат конете. На Цариградско шосе е подготвена и бойната техника - танкове, бронирани машини, оръдия. Самолетите с Андреевския кръст чакат заветния знак.

Н.В.Цар Борис III и Н.В.Царица Йоанна с автомобилен кортеж на път към парада за празника на войската и Ордена за храброст, Гергьовден - 6 май 1933 г.

Снимка: "Изгубената България"

Виж още В битка за Отечеството: Когато капитаните побеждават генералите

По улиците на София са събрани десетки хиляди хора, които трепетно очакват да видят парада. Тези, които не са успели да отидат, са пред радиоприемниците. Точно в 10 часа по радиото в цяла България се разнася сигнал "Внимание!".

Официалните лица на парада са пред Народното събрание. Сред тях е и цар Борис III. Чува се шум от ботушите на хиляди маршируващи мъже, тътенът на маршовата им стъпка се усеща отдалеч. Първи минават живите опълченци и старите генерали, след тях вървят стройните блокове на юнкери, матроси, пехотинци, кавалерия.

Знаменосците ветерани със старите бойни знамена-светини пред храм-паметника “Александър Невски” на парада за празника на войската и Ордена за храброст, София 6 май, 1937 г.

Снимка: "Изгубената България"

Когато се появяват бойните знамена, царят слиза от трибуната. Вместо генералска фуражка той носи бойна каска и козирувайки, застава на нивото на улицата - така той ще стои шест часа.

Н.В.Цар Борис ІІІ държи полкови щандарт на тържествена клетва пред бойните знамена на Гергьовден - празника на войската, София, 1937 г.

Снимка: "Изгубената България"

Виж още Генерал Пантелей Киселов помита 40-хилядна румънска армия с атака "На нож!"

През цялото това време пред него дефилират представителни части на всички родове войски: матросите в красивите си униформи, юнкерите от Военното училище, войниците от пехотните полкове, кавалеристите, артилеристите минават с оръдията си, танкистите с танковете си, самолетите прелитат над парада. Чуждите военни аташета са смаяни от тази демонстрация, дори смятат, че частите по няколко пъти минават пред трибуната, изтъква bulgarianhistory.org.

Н.В.Цар Борис ІІІ, Царица Йоанна и други официални лица приемат парада по случай Гергьовден - празника на войската, преминаването на Лейбгвардейския на Н.В. корпус, София, 30-те години на ХХ век.

Снимка: "Изгубената България"

Установената традиция на Гергьовденските паради е отменена от Отечественофронтовската власт на 2 май 1947 г. с постановление на Министерския съвет под председателството на Георги Димитров. Самият празник е обвързан със знаковите за новия режим дати. В периода 1953 - 1990 г. за боен празник е установена датата 23 септември - денят на обявяване на Септемврийското въстание, както и 9 май - денят на Победата на Българската народна войска и Въоръжените сили на СССР срещу хитлеристка Германия през 1945 г. във Втората световна война.

Н.В.Цар Борис ІІІ приема парада по случай Гергьовден - празника на войската, преминаването на медицинския корпус, София, площад “Народно събрание”, 40-те години на ХХ век

Снимка: "Изгубената България"

Виж още Никола Жеков - спорният генерал, фанатично влюбен в народа си

И така до демократичните промени у нас през 1989 г. Седмото Велико народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник.

На 4 март 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари отново е възвърната датата 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската армия. - традицията е възстановена.

6 май 1993 г. Първият военен парад за демократична България

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Кои са пионерите

Веднага след своето преучредяване през април 1992 г. Съюзът на възпитаниците на ВНВУ (Висше народно военно училище) се обръща писмено към Министерство на отбраната с настояване 6 май да бъде възстановен като ден на храбростта и празник на армията. Провежда се среща на ръководството на Съюза с министър Вaлентин Александров (министър на отбраната в правителството на Любен Беров между 1992 и 1994 г.), който приема идеята, не не може да я осъществи, поради краткия срок.

6 май 1993 г. След половин половин век по жълтите павета отново дефилира Българската армия.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

На 6 май 1992 г. само представителите на Съюза на ВНВУ дефилират в шествие по улиците на София с ордените за храброст на гърдите. Без оркестър, без телевизия, без гвардейски караул.

Натискът върху Министерството на отбраната не спира. Министър Александров внася предложението на Съюза на ВНВУ в Министерски съвет. С решение на МС от 27 януари 1993 г. Гергьовден е възстановен като ден на храбростта и празник на българската армия.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

На 6 май 1993 г. заедно с курсантите и войниците, след половин век по жълтите павета отново дефилира блок на Военното училище.

От 1993 година заслужилите военнослужещи получават повишение и присъстват с новите си пагони на традиционния военен парад.

В този първи за демократична България парад се включват само армейски блокове. Едва през 2001 г. в парада е включена и бойна техника на Сухопътни войски и ВВС.