ФТ публикува руски документи за превантивни ядрени удари, България е на картата
Презентация разкрива планове за съкрушителни удари в ранните етапи на потенциална война срещу НАТО
Русия е подготвила военноморския си флот да нанася удари с ракети с ядрен заряд по обекти дълбоко в Европа при потенциален конфликт с НАТО, като България също е на картата с целите, сочат секретни документи, с които се е запознал в. "Файненшъл Таймс".
В презентация за офицери, изготвена преди пълномащабното нахлуване в Украйна, подробно са описани карти на цели, като някои са отдалечени до западното крайбрежие на Франция и Бароу на Фърнес в Обединеното кралство.
Последните разкрития показват как Русия си е представяла конфликт със Запада, който да е отвъд непосредствената й граница с НАТО, планирайки серия от съкрушителни удари в Западна Европа. Документите са предоставени на изданието от западни източници.
Документите, изготвени между 2008 и 2014 г., включват списък с цели за ракети, които могат да носят както конвенционални бойни глави, така и тактически ядрени заряди. Руските офицери изтъкват предимствата на използването на ядрени удари на ранен етап.
В презентацията се посочва също, че Русия е запазила способността си да базира ядрени оръжия на надводни кораби - способност, която според експертите крие значителни допълнителни рискове от ескалация или инциденти.
В документа се отбелязва, че "високата маневреност" на военноморския флот му позволява да извършва "внезапни и изпреварващи удари" и "масирани ракетни удари... от различни посоки". В него се добавя, че ядрените оръжия "по правило" са предназначени за използване "в комбинация с други средства за унищожение" за постигане на целите на Русия.
Анализаторите, които са се запознали с документите, казват, че те съответстват на начина, по който НАТО оценява заплахата от ракетни удари с далечен обсег от страна на руския флот и скоростта, с която Русия вероятно ще прибегне до използване на ядрено оръжие.
Картите, които са направени по-скоро за презентационни цели, отколкото за оперативно използване, илюстрират извадка от 32 цели на НАТО в Европа за военноморските флотове на Русия (Според картите потенциалните цели в България са три, като едната вероятно е в района на Дунав мост и АЕЦ Козлодуй, втората е военната база на НАТО край Ямбол или тази край Ново село, а третата вероятно е в района на Междусистемната газова връзка Гърция-България или КПП Капитан-Андреево - б.р).
Целите на руския Балтийски флот са предимно в Норвегия и Германия - включително военноморската база в Берген, както и радарни обекти и съоръжения на специалните сили.
Очаква се Северният флот на Русия да порази цели от отбранителната промишленост, като корабостроителницата за подводници в Бароу на Фърнес в Северозападна Англия. Цел близо до Хъл може да е промишлен обект - тя е обозначена с комин.
Представени са и вероятните цели в района на Черно и Каспийско море, както и цели в Тихоокеанския регион. Сценариите включват и сегашни съюзници на Москва като Китай, Иран, Азербайджан и Северна Корея.
Уилям Албърк, бивш служител на НАТО, който понастоящем работи в Центъра "Стимсън", заяви, че извадката е малка част от "стотици, ако не и хиляди цели, картографирани в цяла Европа, включително военни и критични инфраструктурни".
Възможността на Русия да нанася удари в цяла Европа означава, че цели в целия континент ще бъдат изложени на риск веднага щом армията ѝ се сблъска със силите на НАТО в страни на фронтовата линия като балтийските държави и Полша, твърдят анализатори и бивши служители.
"Тяхната концепция за война е тотална война", казва Джефри Люис, професор в Института за международни изследвания "Мидълбъри" в Монтерей, който изучава контрола върху въоръженията.
"Те гледат на тях [на тактическите ядрени бойни глави] като на оръжия, които потенциално могат да спечелят войната. Те ще искат да ги използват и то доста бързо", допълва той.
Тактическите ядрени оръжия, които могат да се доставят от ракети, изстрелвани по суша или море, или от самолети, имат по-малък обсег и са по-малко разрушителни от по-големите "стратегически" оръжия, предназначени да бъдат насочени срещу САЩ.
Въпреки това те могат да освободят значително повече енергия от тези, хвърлени върху Нагасаки и Хирошима през 1945 г.
Руският президент Владимир Путин неведнъж се е обръщал към заплахи срещу европейските съюзници на Украйна, за да предотврати западната военна подкрепа за Киев. "Те трябва да помнят, че са малки, гъсто населени държави", каза той през май.
В презентацията се споменава и възможността за т.нар. демонстративен удар - взривяване на ядрено оръжие в отдалечен район "в период на непосредствена заплаха от агресия" преди реален конфликт, за да се сплашат западните държави. Русия никога не е признавала, че подобни удари са в нейната доктрина.
В документите се казва, че такъв удар би показал "наличието и готовността за използване на прецизни нестратегически ядрени оръжия" и "намерението за използване на ядрени оръжия".
Уилям Албърк, който е бивш директор на Центъра на НАТО за контрол на въоръженията, разоръжаване и неразпространение на оръжия за масово поразяване, заяви: "Те искат страхът от използване на руско ядрено оръжие да бъде магическият ключ, който отключва съгласието на Запада."
В досиетата се казва, че основният приоритет на Русия в конфликт с НАТО е "отслабването на военния и икономическия потенциал на противника". Според анализатори това означава, че Русия ще нанася удари по граждански обекти и критична инфраструктура, както е направила в Украйна.
Фабиан Хофман, докторант в Университета в Осло, който изучава ядрената политика, казва, че комбинацията от ядрени и конвенционални удари, изложена в презентацията, представлява "един пакет, който по същество дава сигнал на противника, че точно сега нещата наистина се нажежават. И би било разумно да започнете да разговаряте с нас за това как можем да разрешим проблема".
Според сметките на НАТО страните от алианса разполагат с по-малко от 5% от капацитета за противовъздушна отбрана, необходим за защита на източния фланг на алианса срещу пълномащабно нападение от страна на Русия.
През юни Путин заяви, че Европа ще бъде "повече или по-малко беззащитна" срещу руските ракетни удари.
Дара Масикът, старши научен сътрудник във Фондацията за международен мир "Карнеги", заяви, че руските стратези отчасти разглеждат ядрените оръжия като централни в ранните етапи на всеки конфликт с НАТО поради по-ниските конвенционални ресурси на тяхната армия. "Те просто не разполагат с достатъчно ракети", казва тя.
Изтеклите документи също така показват, че Русия е запазила възможността да носи тактически ядрени оръжия на надводни кораби въпреки споразумението от 1991 г. между Съветския съюз и САЩ за премахването им.
Сред руските носители на тактически ядрени оръжия са изброени "противолодъчни ракети с ядрени бойни глави, поставени на борда на надводни кораби и подводници" и "корабни и брегови зенитни управляеми ракети с ядрени бойни глави за поразяване на групи за противовъздушна отбрана на противника".
Това признание е зашеметяващо, като се имат предвид присъщите опасности от пренасянето на ядрени оръжия по море дори в мирно време, казва Албърк.
За разлика от стратегическа подводница с балистични ракети, предназначена да изстрелва ядрени заряди от изпод водата, кораб на надводния флот с ядрени бойни глави на борда би бил изложен на много по-голям риск от повреда при буря или вражеско попадение.
Неотдавнашните учения, разпоредени от Путин за отработване на употребата на тактически ядрени оръжия, показват, че изтеклите документи все още са в съответствие с настоящата руска военна доктрина.
През юни въоръжените сили на Русия тренираха разполагането на противокорабни ракети П-270 от съветската епоха на корвета от клас "Тарантул" в Калининград, където според официални представители на НАТО се съхранява недеклариран запас от тактически ядрени бойни глави.
На кадри от ученията се вижда как военнослужещите от 12 Главно управление на министерството на отбраната на Русия, отговарящо за съхранението на ядрените бойни глави в руската армия, тренират преместването на ракета в контейнер, който се използва за преместване на пълноценна ядрена ракета, придружена от съответната охрана и процедури за боравене с ядрена бойна глава.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}