Германия, подкрепена от група държави, сред които Унгария и Полша, оглавява противопоставянето срещу новото законодателство на ЕС, целящо да осветли чуждестранното влияние в политическите кампании, пише "Файненшъл Таймс".

Съгласно предложения закон блокът ще създаде централен регистър за медиите, неправителствените организации и лобистките групи, които получават финансиране от страни извън ЕС.

Берлин и други столици подкрепиха международните неправителствени организации, които осъдиха предложения режим, заявявайки, че той отразява дискриминационните мерки, наложени от правителствата на Русия и Грузия на инакомислещите в тези страни.

Самото унгарско правителство влезе в конфликт с Еврокомисията, като създаде Службата за защита на суверенитета - специална агенция, която разследва опозиционни политици и неправителствени организации, получаващи средства от чужбина.

Противопоставянето вероятно ще накара законопроекта да се върне на чертожната дъска на новата комисия на ЕС, която ще бъде сформирана по-късно тази година и идва само няколко дни преди изборите за Европейски парламент, които бяха помрачени от предполагаема руска кампания за влияние и други скандали.

Комисията представи проектозакона през декември в опит да подобри прозрачността на чуждестранното финансиране, получавано от неправителствени организации, лобистки групи, консултанти и други лица, извършващи "дейности по представителство на интереси" от името на правителства на държави извън ЕС. Той беше предложен след скандала "Катаргейт" през 2022 г. около Европейския парламент, в който депутати бяха обвинени, че са получавали подкупи от Катар и Мароко чрез група за защита на правата на човека, създадена от бивш евродепутат, превърнал се в лобист.

По време на среща на посланиците на ЕС миналата седмица държави, сред които Германия, Полша и Унгария, призоваха за промяна на законодателството, като няколко други държави членки не желаят да придвижат предложението на този етап.

Един от високопоставените дипломати на ЕС заяви, че предложението представлява дилема за блока. "Схема, която би могла да работи добре в една либерална демокрация - с правителство, което насърчава и оценява приноса на гражданското общество - може лесно да бъде използвана от нелиберални демократи/автократи", казва дипломатът. "Трябва да намерим отговор на въпроса как да направим подобен сценарий невъзможен", допълва той.

"Това излага ЕС на обвинения в лицемерие. Критикуваме правителства като грузинското за приемането на закон за чуждестранното влияние, а сами обсъждаме нещо, което ще се разглежда като подобно", каза втори дипломат от ЕС.

Предложението на Комисията ще задължи организациите да докладват за коя държава работят и каква дейност извършват, както и годишната сума, която им е изплатена. Освен това те ще трябва да съхраняват документи за тези дейности. На тези, които не спазват правилата, могат да бъдат наложени глоби.

Transparency International и други неправителствени организации разкритикуваха предложението за това, че то обхваща само финансирането от чужди правителства, а не цялото държавно финансиране, включително от европейските столици, с аргумента, че това може да доведе до заклеймяване.

Комисията защити закона като необходим с аргумента, че понастоящем не съществува централен регистър за финансирането от чужди правителства, което затруднява оценката на това кои организации биха могли да бъдат прикритие за операции за влияние от чужбина.

Говорител на комисията заяви, че предложеният закон е "много по-различен от националното ограничително законодателство, често наричано "закон за чуждестранните агенти", разпространено в други страни".

"Предложението на ЕС няма за цел да налага ограничения или забрани, а установява изисквания за прозрачност, за да се направи информацията за подобни дейности на представителство на интереси публично достъпна", добави говорителят. Новото законодателство трябва да бъде обсъдено от министрите на ЕС този месец.