ЕС се бори за суровините на Южна Америка, но войната в Украйна е крайъгълен камък

Брюксел смята, че регионът е от решаващо значение за намаляване на зависимостта му от Китай

Снимка: AP/БТА

ЕС се бори за суровините на Южна Америка, но войната в Украйна е крайъгълен камък

Брюксел смята, че регионът е от решаващо значение за намаляване на зависимостта му от Китай

21:55 | 18 юли 2023 | Редактор : Денис Коробко 254 11267 Снимка: AP/БТА

Срещата на върха между лидерите на страните от Европа, Латинска Америка и Карибския басейн разкри различията им по въпроса как да се справят с действията на Русия в Украйна, пише в. "Гардиън".

Още по темата

ЕС осъжда решението на Русия за прекратяване на сделката за износ на украинско зърно

Дипломатите не успяха да постигнат съгласие по формулировката на заключителното комюнике. Няколко латиноамерикански държави, сред които Никарагуа, Куба и Венецуела, се противопоставиха на постигането на съгласие по текст, в който Москва да бъде призната за отговорна за конфликта. Други лидери от региона бяха готови да се подпишат в подкрепа на суверенитета на Украйна, но в публичните си изявления наблягаха повече на необходимостта от постигане на мир чрез мирни преговори, отколкото на военна победа за Киев, съобщава изданието.

Във вторник лидерите на Европейския съюз, Латинска Америка и Карибския басейн се опитваха да постигнат съгласие по съвместно изявление относно войната в Украйна, като някои латиноамерикански държави се противопоставиха на натиска на ЕС за ясно осъждане на Русия, съобщи Ройтерс.

Разногласията заплашваха да помрачат срещата на върха в Брюксел, тъй като ЕС се опитва да съживи отношенията си с Латинска Америка като част от геополитическите промени, предизвикани от войната на Русия в Украйна и нарастващата предпазливост към Китай.

Брюксел смята, че регионът е от решаващо значение за намаляване на зависимостта му от Китай по отношение на важни суровини, съобщава в същото време Euronews.

ЕС се стремеше да включи осъждането на руската инвазия в Украйна като част от по-широка декларация, в която се излагат заключенията на лидерите от срещата на върха. Но когато разговорите навлязоха във втория си ден, не беше постигнато споразумение.

Според служители, запознати с преговорите, цитирани от Ройтерс, държави с тесни политически и икономически връзки с Русия, като Куба и Никарагуа, се противопоставят на опитите да се включи осъждащ Русия текст.

Проектът на текста, видян от агенцията, съдържа параграф, в който се осъжда "продължаващата война срещу Украйна" и се споменават резолюциите на ООН, които "осъждат по най-остър начин агресията на Руската федерация", е бил изключен.

Документът се позовавал само на "конкретните национални позиции" на страните, представени на срещата на върха, в която участваха около 50 лидери от ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC).

Пристигайки на срещата на върха във вторник, ирландският премиер Лео Варадкар заяви, че комюникето трябва да бъде "много ясно по отношение на Украйна, това е агресивна война".

"Късно снощи имаше разговори по темата, почти всяка страна успя да се подпише под текст, който ясно подкрепя Украйна, нейното право на независимост, на свобода. Една или две се въздържаха. Нека видим отново тази сутрин", каза той.

"Понякога е по-добре да няма никакви заключения, отколкото да има език, който не означава нищо, но все още не сме стигнали до този момент", добави той.

Министър-председателят на Люксембург Ксавие Бетел заяви, че комюникето не може да се използва за "пренаписване на историята".

"Факт е, че Русия извършва агресия срещу Украйна ... трябва да се изправим пред реалността", каза той пред репортери.

Той предположи, че изявлението може да завърши с това, че някои конкретни държави не са съгласни с формулировката за Украйна.

Външният министър на Чили Алберто ван Клаверен заяви, че правителството му съжалява за спора. "Наистина много съжаляваме за ситуацията и сме много изненадани, че има членове на нашата група, които се противопоставят на всяка резолюция относно войната в Украйна. Смятаме, че това е агресивна война; това е позицията на Чили", каза той.

Позициите по конфликта, започнат от Русия срещу Украйна преди повече от 500 дни, се различават и от двете страни на Атлантическия океан.

"Страните от Латинска Америка са доста колебливи в осъждането на Русия по различни причини", заяви пред Euronews Густаво Мюлер, изследовател в Центъра за изследване на глобалното управление в Льовен.

"Една от тях е свързана с по-прагматичен подход. Латиноамериканските държави имат свои собствени икономически връзки с Русия и не могат просто да прекъснат тези връзки заради войната, която според тях се случва в Европа. В същото време те имат и своя собствена причина, която идва от традицията да бъдат страни от Глобалния юг, които са възприели доста твърд подход на неутралитет", казва той.

Това разминаване в мненията усложнява изготвянето на съвместното изявление, което трябва да бъде публикувано в края на срещата на върха.

Според експерти срещата трябва да послужи преди всичко за постигане на напредък по някои от висящите търговски споразумения на ЕС, като например актуализирането на споразуменията с Чили и Мексико.

Същото важи и за дългоочакваното споразумение с Меркосур (най-голямото междудържавно обединение в Южна Америка), в което Европа все още държи да включи по-строги ангажименти в областта на околната среда.

Испанският министър на външните работи Хосе Мануел Албарес заяви в интервю, че подкрепата на страните от Южна Америка е важна.

"Ако вземете предвид различните търговски споразумения, които обсъждаме с различните страни от Латинска Америка от много години, най-добрият начин да се уверим, че екологичните стандарти се спазват в Латинска Америка, е да напреднем, да подпишем и ратифицираме тези споразумения. Ако искаме Латинска Америка да обърне гръб на Европа и да потърси други партньори, които не споделят същата загриженост за околната среда, то ние просто трябва да ги оставим настрана", каза той.

ЕС също така иска да насърчи инвестициите в континента, особено в критични суровини, на които Южна Америка е богата, като Брюксел отделя за тази цел 10 млрд. евро, а Испания - 9,4 млрд. евро, които се надява да бъдат допълнени с помощ от други държави.

ИЗБРАНО