ЕС се стреми да се справи с нарастването на цените на пшеницата и торовете и очаквания им недостиг на Балканите, в Северна Африка и Близкия изток чрез "хранителна дипломация", за да се противопостави на позицията на Русия за последиците от нейната инвазия в Украйна, казаха дипломати и представители на съюза, съобщи БТА.

Несигурността около храните предизвиква негодувание в уязвимите страни от тези региони, докато Москва описва кризата като следствие от западните санкции срещу Русия, каза дипломат от ЕС. По думите му това представлява потенциална заплаха за влиянието на ЕС, който планира да се справи чрез "хранителна дипломация и битка на наративите".

Миналата седмица руският президент Владимир Путин заяви, че западните санкции са предизвикали глобална хранителна криза и спираловидно нарастване на цените на енергията. Съседите на ЕС, особено Египет и Ливан, са силно зависими от вноса на пшеница и торове от Украйна и Русия. Те са изправени пред скок на цените заради спирането на доставките, откакто Москва започна своята т. нар. специална военна операция в Украйна. "Не може да поемем риска да загубим региона", добави друг европейски дипломат.

Освен това 27-членният блок иска засилване на международните усилия за смекчаване на въздействието на недостига, като във вторник обяви нови инициативи съвместно със Световната програма по прехраната към ООН. Франция, която е най-големият земеделски производител в ЕС, прокарва инициативата FARM, която ще включва механизъм за разпределение на храни сред бедните държави. Франция иска да получи международно одобрение за плана си преди края на своето ротационно председателство на ЕС през юни, каза пред репортери френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан след разговори във вторник в Рим между представители на ЕС и агенцията на ООН по прехраната. Унгария е дала знак, че ще увеличи своята земеделска продукция, като промени целите си в борбата с климатичните промени.

Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО) потвърди, че обмисля създаването на механизъм за финансиране на вноса на храни. Но според дипломатическата служба на ЕС сътрудничеството с Цюй Дунюй, генералния директор на ФАО, по въпроса за глобалната несигурност с храните е "предизвикателство", става ясно от европейски документ, видян от Ройтерс. В документа се отбелязва, че ЕС настоява ФАО да действа бързо.

ФАО не коментира отношенията между Цюй и ЕС. А в списъка от препоръки, поместен на уебсайта на ФАО, Цюй заявява: "Страните, зависещи от вноса на храни от Русия и Украйна, трябва да потърсят алтернативни доставки, за да преодолеят шока."

Пакет с помощи 

Брюксел възприема като дезинформация комуникационната кампания на Русия за хранителната криза, каза първият дипломат от ЕС, който добави, че съюзът не е ограничавал търговията с храни с Русия. Европейските санкции върху износа от Русия обикновено изключват храните, но не и торовете, чийто внос от Беларус и Русия е ограничен.

"Не санкциите, а руската окупация на Украйна създава риск от бъдеща хранителна криза", каза Льо Дриан от Франция. А с атаките си срещу пристанища и бомбардировки на зърнени складове, Русия пречи на Украйна да превозва земеделска продукция, каза в понеделник първият дипломат на ЕС Жозеп Борел. Русия е бомбардирала и няколко склада за горива в Украйна.

Представители на ЕС казват, че въпреки пълните си зърнени складове Украйна не може да изнася заради недостига на горива. ЕС се опитва да помогне за износа на храни през Полша и доставя горива за украинските фермери, за да облекчи положението им.

ЕС осигурява и финансова подкрепа за най-уязвимите страни. Миналата седмица обяви, че отпуска 225 милиона евро за държави от Северна Африка и Близкия изток. Близо половината от тази пари ще отидат за Египет, докато Ливан, Йордания, Тунис, Мароко и Палестинската автономна власт ще получат спешни помощи от 15 до 25 млн. евро всяка. Други 300 млн. евро са предвидени за страните от Западните Балкани като част от редовното финансиране от съюза за този регион. Сърбия предизвиква безпокойство заради силните си връзки с Русия, казаха източници от ЕС.