Европейският проект се приближава към преломен момент.

Комбинацията от политическа парализа, външни заплахи и икономическа криза заплашва да сложи край на амбициите на Европейския съюз да се превърне в самостоятелна глобална сила - като вместо това тласка държавите членки към защита на собствените им интереси.

След десетилетия на предупреждения и слаб растеж лидерите на региона изведнъж се сблъскват с множество доказателства, че упадъкът става неудържим.

Президентът-еврофил на Франция предаде правото на вето върху своето правителство на крайната десница; най-големият германски автомобилен производител за първи път в историята си говори за затваряне на заводи у дома; американските технологични гиганти обръщат гръб на европейския пазар заради новите му ограничения за изкуствения интелект.

Всички тези събития са в основата на неспособността на ЕС да действа като сплотен и динамичен икономически блок, което подкопава неговия статут и влошава способността му да реагира на широк спектър от заплахи - от китайската индустриална политика до руската военна агресия или дори една бъдеща антагонистична администрация в САЩ.

Неотдавнашното безразличие или отдръпване на правителствата след призива на бившия италиански премиер Марио Драги за повече инвестиции и общи облигации за борба със слабия ръст на производителността подчертава, че регионът почти се е отказал от опитите си.

"Ако искаш да бъдеш геополитическа сила, икономическата мощ е ключовата съставка. Растежът на производителността е просто катастрофален. Европа все още е богата, но тези разлики в продължение на 20 години имат огромни последици", казва Гунтрам Волф, професор в Свободния университет в Брюксел и старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel.

Основният проблем е, че светът преживява драматични промени, свързани с климатичните промени, демографските промени и преминаването към постиндустриална икономика - все явления, при които способността и желанието на Европа да реагира изостават.

Геополитическите съперници на региона се стремят да се възползват от тези промени, докато твърде много от най-големите членове на ЕС са обременени от икономически модели, които не са постигнали резултати твърде дълго време - и от неспокойни избиратели, които не приемат алтернативи.

"Нещо се променя много, много драматично и много, много дълбоко в този свят. Не можем да реагираме правилно, защото сме твърде бавни", казва бившият полски президент Александър Квашневски.

Разбира се, Китай се бори със собственото си икономическо забавяне, а в САЩ предстоят избори, които могат да предизвикат сътресения, и публичните финанси са в неустойчиво състояние. Но и двете държави имат системи, които до голяма степен централизират вземането на решения и генерират огромни количества частен или публичен капитал за отбрана и инвестиции в най-съвременни технологии.

Европа не разполага с нито едно от тези предимства - и това става все по-очевидно.

Жизненият стандарт в нейните богати икономики със сигурност не е на ръба на срива. Някои страни биха могли да се възползват от инвестиционни или търговски сделки със САЩ, Китай или Русия. Но колкото по-дълго се запазят настоящите тенденции, толкова по-голяма ще бъде уязвимостта на Европа от драматични сътресения.

"Наистина смятам, че сме в риск. В близките две-три години, ако следваме класическата си програма, ще бъдем извън пазара. Не се съмнявам в това", заяви френският президент Еманюел Макрон по-рано този месец на дискусия в Берлин.

Тези рискове вече започват да изкристализират за ЕС, тъй като зависимостта на блока от китайската икономика се увеличава дори въпреки нарастващия брой спорове с Пекин.

Макрон твърди, че загубата на евтините руски изкопаеми горива след нахлуването в Украйна през 2022 г. и навлизането на агресивната индустриална политика на президента на САЩ Джо Байдън, основана на интензивни субсидии, бележат разрив със стария модел, който позволяваше на базираните на износа европейски икономики да процъфтяват.

Това се прибавя към вече съществуващите предизвикателства, породени от възхода на Китай и неговата огромна производствена машина, както и от глобалния скок в технологичните иновации, който до голяма степен заобикаля региона.

"Европа е в опасност", казва Дейвид Галбрейт, технологичен предприемач и инвеститор, който е прекарал кариерата си, работейки от двете страни на Атлантическия океан, и смята, че световната икономика е в разгара на трансформация, подобна на индустриалната революция. "Вижте какво се случи с държавите, които не успяха да се индустриализират. Те не се справиха много добре", казва той.

Резултатът заплашва да нанесе щети, които надхвърлят просто изоставането в инвестициите и производителността: лидерите от региона губят вяра в европейския проект.

Това не са само евроскептици като унгарския Виктор Орбан, който е вечен трън в очите на блока. Служителите в основните европейски държави започват да гледат на ЕС като на препятствие, което трябва да заобиколят, а не като на източник на просперитет и защита, който той е представлявал досега.

Френски представители говорят за по-дълбока интеграция с по-малка група държави извън рамките на блока заради дългогодишната опозиция на Германия. Полските официални лица цитират подобни инициативи в областта на отбраната. Премиерът на Испания, която традиционно е една от най-проевропейските държави, се отдръпва от търговската си политика, за да привлече китайски инвестиции.

"Геополитиката на разделението наистина работи", казва Джейми Ръш, главен европейски икономист в Bloomberg Economics. "Китай насочва испанската си политика към ЕС, като хвърля малко пари. Орбан действа безнаказано. Всичко това подкопава вярата в по-широкия проект - не само за политиците, но и за инвеститорите".

Ръководителите и инвеститорите започват да проявяват подобни съмнения и по отношение на Европа, като най-значими са неотдавнашните решения на Apple Inc. и Meta Platforms Inc. да не пускат най-новите си продукти с изкуствен интелект на пазара на ЕС - което накърнява претенциите на блока да бъде еталон за световни стандарти.

Преди това повечето световни корпорации смятаха, че единният пазар е твърде голям и доходоносен, за да се откажат от него, въпреки обременителното регулиране. Вместо това американските технологични гиганти решиха, че правилата на ЕС за изкуствен интелект са твърде рестриктивни.

На този глобален политически и корпоративен фон Драги - бившият президент на Европейската централна банка - изложи през септември план за съживяване на блока, като в същото време подробно описа опасността от упадък на региона като икономическа сила.

Относителният упадък на ЕС е непрекъснат през четвъртвековния период след създаването на паричния съюз. Анализ на Bloomberg Economics показва, че икономиката на блока би била по-голяма с около 3 трилиона евро (3,3 трилиона долара), ако беше в крак със САЩ - това е достатъчно, за да се увеличат доходите на средния работник с около 13 000 евро годишно.

"Основите, върху които градихме, сега се разклащат. Това е екзистенциално предизвикателство", заяви Драги в увода на доклада си.

Ключовите му препоръки за използване на финансовата мощ на ЕС чрез повече съвместни дългови емисии бяха отхвърлени с лека ръка от германците, които не са склонни да обединяват повече рискове с други държави членки. Други приоритети, като например създаването на общ капиталов пазар, все още не са набрали скорост.

Засега докладът до голяма степен остава без реакция, което кара някои политици да се притесняват, че времето за действие в региона бързо се затваря.

"Очевидно е, че Европа изостава от основните си търговски партньори - САЩ и Китай", заяви гръцкият министър на финансите Костис Хацидакис в интервю за 24 септември. "Ако тя не предприеме незабавни действия, спадът в крайна сметка ще стане необратим", допълни той.