100 години от смъртта на Ленин – как се променяха мненията в Кремъл за погребението му

12:33 | 21 януари 2024 | Редактор : Денис Коробко 222 7889 Снимка: iStock by Getty Images

На 21 януари 2024 г. се навършват 100 години от смъртта на Владимир Ленин. Изненадващо, но в някои отношения той продължава да бъде значима политическа фигура в съвременна Русия. Не толкова отдавна някои членове на "вертикалата на властта", като Рамзан Кадиров и Владимир Медински - предлагаха Ленин да бъде изнесен от мавзолея, а други се противопоставиха на подобно решение. На фона на войната и идеологизацията на руската политика обаче тези разговори секнаха - а държавата все повече се опира на съветските практики, пише "Медуза".

Русия на Путин

През декември 2000 г. фракцията в Думата на либералния Съюз на десните сили (СПС) се обърна към Владимир Путин - и предложи Ленин да бъде погребан. Депутатите предложиха в мавзолея да се направи музей в памет на "жертвите на политическите катаклизми през ХХ век".

Един от основните инициатори на призива (той така и не събра необходимия брой гласове) беше депутатът Борис Надеждин - сега той е противник на Путин (и на войната) и се надява да участва в президентските избори през 2024 г. Съпредседател на СПС по това време беше Сергей Кириенко, бъдещият ръководител на вътрешнополитическия блок на Кремъл. Двадесет години по-късно именно неговите подчинени ще измислят нова идеология за руската държава, която до голяма степен ще се основава на съветския опит. Самият Кириенко ще говори на церемонията по откриването на паметника на "бабата с червеното знаме" от Мариупол.

Двама от познатите на Кириенко в разговор с "Медуза" твърдят, че в края на 90-те и началото на 2000 г. Кириенко съвсем искрено е подкрепял идеята за погребване на Ленин: "Това беше желанието на всички демократи от онова време, такъв символичен жест, да се погребе съветската епоха, да се унищожи нейният главен символ".

Борис Немцов (той, както и Кириенко, беше член на ръководството на СПС) си спомняше, че същата позиция е имал и Борис Елцин. По думите му през 1998 г. президентът дори му възложил да подготви указ за погребението на Ленин. Оказало се обаче, че според руските закони това решение не може да бъде взето без съгласието на тогавашния кмет на Москва Юрий Лужков. В началото на 90-те години на ХХ век самият той е предлагал "да се бутне Мавзолеят", но в края на десетилетието мнението му се променя:

Лужков по това време не криеше президентските си амбиции, заиграваше се с комунистите и затова погребването на Ленин не му беше изгодно", казва Немцов. - Лужков се озовал в приемната на Елцин. Ето, Лужков седи в приемната, а Елцин не го приема, звъни ми: "Каква страхотна идея измислихме! Той седи в приемната, не иска да погребе Ленин! Нека си седи там!" И Лужков си седеше... Един ден, втори, трети... Тогава Елцин не издържа повече и го прие. Юрий Михайлович не пропусна шанса си: нека дестабилизираме ситуацията в страната! Въстание! Бунт! Елцин се замисли за миг и замълча.

По-късно погребението на Ленин имаше подкрепа и в политическия блок на Кремъл, оглавяван тогава от Владислав Сурков (работил като заместник-ръководител на президентската администрация - АП - от 1999 до 2011 г.). Според събеседник, работил с АП в онези години, Сурков е бил един от най-активните поддръжници на идеята за премахване на Ленин от Мавзолея. Източникът, който познава Сурков, подчертава: "Естетиката на СССР не е неговата естетика".

В тази област Сурков има доста съюзници. И то най-неочаквани - от демократите от "старата школа", които все още бяха влиятелни в онези години, до консерваторите и представителите на Руската православна църква. Два източника, работили със Сурков, разказаха пред "Медуза", че към средата на първото десетилетие на новия век Кремъл е решил да се заеме сериозно с въпроса и негласно е разрешил на различни политически играчи - от някои губернатори до парламентарни партии - да "използват темата за погребението на Ленин".

Един от участниците в тази кампания е тогавашният губернатор на Уляновска област Сергей Морозов. През 2005 г. той публично предложи Ленин да бъде погребан в родния му край до баща му. Според източник, който по това време е работил в регионалното ръководство на "Единна Русия", Морозов се е опитвал да използва Ленин като своеобразна "местна марка" за региона.

Приблизително по същото време в полза на погребението се изказва президентският представител в Централния окръг Георгий Полтавченко (бъдещият губернатор на Санкт Петербург). "Неведнъж страната ни е била разтърсвана от сътресения и рядко някой е бил отговорен за тези сътресения, докато е бил жив. Не ми се струва съвсем справедливо тези, които са започнали тези сътресения, да се намират в центъра на държавата до Кремъл. Те също са хора, може да са допуснали грешки, може да не споделяме убежденията им и да ги осъждаме, но заслужават да бъдат погребани по човешки", подчертава той.

Режисьорът Никита Михалков стигна още по-далеч и нарече посещаването на мавзолея "езически спектакъл", а самото присъствие на Ленин на Червения площад - "пряко нарушение на волята на покойния, който е пожелал да бъде погребан до майка си". Впрочем това обаче е фейк - такова завещание не съществува.

Въпреки това президентската администрация не се решава да предприеме практически стъпки. Според източниците на "Медуза" най-вече за да "не разгневи" една по-малка, но значителна част от руското общество: през 2005 г. според проучване на "Левада център" 51% от руснаците са били за погребението на Ленин, а 40% - против. "Много хора свързват собствения си живот с името на Ленин. За тях погребването на Ленин ще означава, че са се кланяли на фалшиви ценности, поставяли са си лъжливи цели и че животът им е бил напразен", обяснява позицията на Кремъл самият Путин.

През следващите години темата за погребението на Ленин се появява главно преди избори. Например преди кампанията за Думата през 2007 г. погребението на Ленин беше предложено от Андрей Исаев от "Единна Русия", а преди следващите парламентарни избори - от неговите съпартийци Владимир Медински и Роберт Шлегел (който сега е противник на Владимир Путин).

"Ленин е изключително спорна политическа фигура и да го има като централна фигура в некропол в сърцето на нашата страна е крайно нелепо. Това е някаква нелепа, езическо-некрофилска мисия, която имаме на Червения площад. Там няма никакво тяло на Ленин, експертите знаят, че са запазени около 10 процента от тялото, всичко останало оттам отдавна е изкормено и подменено", пише Медински на официалния сайт на управляващата партия.

Всичко обаче се променя след изборите за Думата през 2011 г. Тогава многобройните фалшификации предизвикаха безпрецедентни протести в Москва, Санкт Петербург и други градове - в отговор на което властите започнаха "консервативен завой", подчертава източник, близък до Кремъл. Част от този "завой" беше заявка за носталгия по съветските времена.

"Погребението на Ленин вече не се вписваше добре тук. И започна да се вписва още по-зле [в политиката на АП] след анексирането на Крим и появата на "кримския консенсус", който включваше и комунистите. Определено се опитваха да не ги дразнят", обяснява политтехнолог, който е работил с президентската администрация в средата на 2010-те години.

Според източниците на "Медуза" само "нишови персонажи" - представители на ЛДПР, монархисти, лидери на кавказките републики и няколко "системни либерали" - все още имат санкцията на Кремъл да обсъждат евентуалното погребение на Ленин. Така например ръководителят на Чечения Рамзан Кадиров и бившият депутат в Думата от "Единна Русия" Наталия Поклонская все още призовават Ленин да бъде премахнат от Червения площад. "Не е редно в самото сърце на Русия, на Червения площад, да има ковчег с мъртвец. Ако бъде взето решение тялото на Ленин да бъде погребано, това ще бъде най-правилното от историческа гледна точка", пише Кадиров в канала си в Telegram.

Един от събеседниците, близък до АП, отбеляза, че не всички веднага са "разбрали новите правила". Например през 2017 г. няколко депутати в Думата от "Единна Русия" са се подписали под инициатива на ЛДПР за погребване на Ленин - но бързо са оттеглили подписите си. Самият законопроект така и не беше приет - той не беше подкрепен нито от правителството, нито от парламента.

През същата година губернаторът на Уляновск Сергей Морозов традиционно се опита да повдигне темата. "Но почти веднага му се обадиха от АП - какви ги вършиш? Времената вече са други, не засягайте повече тази тема", обяснява пред "Медуза" бивш сътрудник на "Единна Русия" в Уляновск.

Дори Руската православна църква започна да говори малко по-предпазливо за погребението на Ленин. "Аз дори не се съмнявам, че рано или късно Ленин ще бъде изнесен от мавзолея, защото наистина е отживелица едно балсамирано тяло да лежи в самия център на столицата. Надявам се, че ще бъде намерен някакъв консенсус и тялото ще бъде погребано", казва през 2021 г. митрополит Иларион, тогава ръководител на Отдела за външни църковни връзки. След това йерарсите на Руската православна църква не са се изказвали по въпроса за погребението на Ленин.

Два източника на Медуза, близки до Кремъл, подчертават, че след началото на войната темата за погребението на Ленин окончателно изчезва от дневния ред на президентската администрация (въпреки че, ако се вярва на социологическите проучвания, все по-малко руснаци се противопоставят на подобна стъпка). "[Според кремълската идеология] Русия вече е държава-цивилизация с хилядолетна история. СССР е част от тази история и следователно Ленин е част от нея, а Мавзолеят е неин паметник", отбелязва настоящият служител на АП.

Политтехнолог, работещ с политическия блок на Кремъл, се изказва още по-недвусмислено: "Привържениците на погребението на Ленин през 90-те години на ХХ век изграждаха нова Русия, в която Ленин нямаше място в Мавзолея. Но това гориво вече е изразходвано - сега [властите] не строят ново, а възстановяват миналото, част от което са Ленин и червеното знаме на бабата".

ИЗБРАНО