10 години от началото на войната в Донбас – прилики и разлики между тогава и сега

Всичко, освен мащабите, засега върви почти по един и същ сценарий

13:34 | 13 април 2024 | Редактор : Денис Коробко 142 7224 Снимка: Скрийншот/Telegram

Войната в Донбас навърши десетилетие - на 12 април 2014 г. въоръжен отряд под командването на бившия полковник от ФСБ Игор Гиркин-Стрелков превзе Славянск. Два дни по-късно, на 14 април, изпълняващият длъжността президент на Украйна, след бягството на Виктор Янукович - Александър Турчинов обяви началото на Антитерористичната операция (АТО), както властите в Киев наричаха войната.

Русия - Украйна

Това беше предшествано от анексирането на Крим, събитията от така наречената "Руска пролет" в Югоизточна Украйна и създаването на "ДНР" в Донецк на 7 април. Нито едно от тези събития обаче не беше съпроводено с военни действия, въпреки че вече се използваха оръжия. Истинските боеве започнаха в Славянск, когато там пристигна Гиркин. Както по-късно си спомнят участниците в събитията, този набег е бил свързан с провъзгласяването на "ДНР", като е бил част от общия план за организиране на "въстание" в Източна Украйна (процесът тогава беше куриран от руския "православен олигарх" Константин Малофеев).

Войната в Донбас се превърна в своеобразна репетиция за настоящата голяма война. И, което е характерно, те следваха почти един и същ сценарий, пише украинското издание "Страна".

И в двата случая руснаците започнаха да действат авантюристично, без да пресметнат нито собствените си сили, нито силата на украинската съпротива. На първия етап обаче, благодарение на ефекта на изненадата, те успяха. През април-май 2014 г. "ЛДНР" успяха да установят контрол над най-големите градове в Донбас. Както и в началото на инвазията през 2022 г., руснаците успяха да завземат значителни територии.

Но още през май 2014 г. съпротивата на украинските войски се засили и стана ясно, че се очертава пълноценна война, в която сепаратистките формирования няма да могат да се противопоставят на ВСУ, а Кремъл не е готов да се намеси пряко с руската армия (ако тогава на Русия бяха наложени същите санкции, както сега, руската икономика ще бъде унищожена). И през юни 2014 г. беше сключено прекратяване на огъня, Порошенко се срещна с Путин за първи път в нормандския формат и започнаха преговори за някаква форма на автономия за Донбас. По това време се обсъждаха споразумения, подобни на сключените по-късно Мински споразумения. След известно колебание обаче Порошенко реши да поеме по друг път - да не се съгласява на компромиси, а да започне мащабна офанзива на 1 юли с цел пълно разгромяване на ЛДНР. Съединените щати подкрепиха това решение.

По същия начин през март 2022 г. Кремъл видя, че първоначалният план не работи, и затова реши бързо да се оттегли от войната, като предложи на Украйна мир по силата на "Истанбулските споразумения". Но Зеленски отхвърли предложението, разчитайки на пълно военно поражение на Руската федерация. А САЩ и Великобритания го подкрепиха (и според една от версиите те самите са настоявали за този вариант).

През юли 2014 г. украинските въоръжени сили отбелязаха впечатляващ напредък. Бяха освободени големи територии. Този път обаче Порошенко подцени силата на съпротивата на противника. И най-важното - готовността на Руската федерация да се намеси във войната, макар и ограничено. В резултат на това към 10 август украинското настъпление, с изключение на някои райони, беше спряно, ВСУ бяха разгромени в гранично сражение ("Изваринският котел"), а след това, след въвеждането на "ограничен контингент" руски войски, се случи обкръжението край Иловайск. След това Порошенко се съгласи да подпише Минските споразумения.

През есента на 2022 г. ВСУ постигнаха големи успехи в Херсонска и Харковска област. А през лятото на 2023 г. те преминаха към мащабна офанзива в Южна Украйна, за да прекъснат сухопътния коридор към Крим, но подцениха противника. Настъплението беше отблъснато, а след това самата украинска армия беше принудена да отстъпва, след като загуби Авдеевка. И сега, ако продължим аналогията, ситуацията е сякаш в средата на август 2014 г.: когато "Изваринският котел" (т.е. провалът на контранастъплението през 2023 г., загубата Авдеевка през 2024 г.) вече се е случил, но нов "Иловайск" (стратегическо поражение), последван от нови "Мински споразумения", все още не се е случил. И не е факт, че ще се случи, разбира се. Защото ситуацията все още е много различна - както по отношение на мащаба на войната, така и по отношение на степента на участие на водещите световни сили. Следователно крайният сценарий може да бъде съвсем различен от този през 2014 г., пише в заключение украинското издание.

ИЗБРАНО