Навални нарече Гиркин-Стрелков „политзатворник“ – кой е той и как дръпна спусъка на войната?
Пътят на един офицер от ФСБ и любител на възстановките през Крим и Донбас до следствения арест в Москва
Руският опозиционен активист Алексей Навални, който е в затвора, нарече известния с ролята си за началото на войната в Донбас Игор Стрелков-Гиркин "политически затворник". Той смята, че арестът му е незаконен, а самото дело - "нелепо и очевидно политически мотивирано".
Според Навални арестът би бил справедлив, ако Гиркин беше изпратен зад решетките заради свалянето на Боинг 777 на Малайзийските авиолинии над украинската Донецка област през 2014 г. Съдът в Хага го осъди задочно на доживотен затвор.
"Но сега Стрелков е арестуван не по обвинение в извършване на реално престъпление, а по измислен и изфабрикуван случай на екстремизъм. Казано по-просто - за това, че критикува властите. По-конкретно Шойгу и Путин", написа днес Навални.
Игор Гиркин-Стрелков е бивш офицер (полковник) от ФСБ, който стана известен след превземането на украинския град Славянск през 2014 г., а напоследък и като най-гласовития критик на руското военно ръководство и на руското правителство като цяло.
Той е обвинен от московската прокуратура по член за публични призиви за извършване на екстремистка дейност. Заплашват го пет години затвор.
Почитател на Бялото движение и офицер от ФСБ
Игор Гиркин е роден през 1970 г. в Москва в семейство на военни. По образование е историк, почитател на Бялото движение и активен участник в различни възстановки на събития от гражданската война в Русия.
През 90-те години отбива задължителната си служба в руските въоръжени сили, след което остава в армията по договор. По собствените му думи е участвал в бойни операции в различни "горещи точки", като Приднестровието, Босна, Чечня.
От края на 90-те години започва служба във Федералната служба за сигурност на Русия и участва във Втората чеченска война като член на специалните части. Според него там получава псевдонима "Игор Иванович Стрелков" (истинското бащино име на Гиркин е Всеволодович). По-късно той ще използва това име и в Донбас.
Малко преди събитията от 2014 г. Гиркин подава оставка от ФСБ с чин полковник.
Редица медии пишат, че тогава той се е събрал с "православния олигарх" Константин Малофеев и е работил за него в службата за сигурност. Руският политтехнолог Александър Бородай, бъдещият "министър-председател на ДНР", също е работил с Малофеев (самият Малофеев отрича Гиркин да е работил за него).
Малофеев изиграва една от ключовите роли в анексирането на Крим и последвалите събития в Донбас. Твърди се, че той е бил един от основните им идеолози и "мениджъри". Именно благодарение на него Стрелков взима участие в тях.
Участник в анексирането на Крим и ролята му в превземането на Славянск
Игор Стрелков, според неговите изявления, събира "подразделение на народното опълчение" от местни жители, които се противопоставят на новите украински власти.
По данни на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Гиркин е бил помощник по сигурността на премиера на Крим Сергей Аксьонов, който по-късно става и "ръководител" на полуострова в състава на Руската федерация (Аксьонов е свързан и с Малофеев).
След анексирането на Крим през март 2014 г. на 8 април Стрелков напуска Крим през Керченския проток и пристига в Ростов на Дон, а оттам отива в Донецка област, като пресича незаконно границата с група въоръжени мъже. Четири дни по-късно тази група завзема Главното управление на вътрешните работи в Славянск, а след това и други административни сгради в града, като на практика установява контрол над него, както и над съседния Краматорск.
На следващия ден, 13 април, Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна решава да започне антитерористична операция (АТО).
Първоначално Стрелков не се появява в медиите, въпреки че отговаря за всички действия в града. Но на 20 април излиза от сянката, престава да крие ролята си и се обявява за ръководител на "народното опълчение на Донбас".
В деня след кримския референдум, който се проведе на 11 май, Стрелков се обявява за "командващ на въоръжените сили на ДНР", а на 15 май "Върховният съвет на ДНР" го назначава за "ръководител на Съвета за сигурност и министър на отбраната". Гореспоменатият Бородай е назначен за "премиер на ДНР".
Превземането на Славянск от отряда на Гиркин-Стрелков е спусъкът за началото на войната в Донбас. В началото на април "Руската пролет" в повечето региони на Украйна е вече на привършване и на мнозина им се струва, че анексирането на Крим е краят на всичко. Действията на Стрелков обаче обръщат ситуацията с главата надолу и на практика вадят голяма част от Донецка и Луганска област от украински контрол.
Все още се водят спорове за това по чия заповед Гиркин е отишъл в Донбас, пише украинското издание "Страна". Общоприетото мнение е, че това е било аматьорско решение на Малофеев и Аксьонов, което не е съгласувано с Путин (по-късно руският президент дори призова "ЛДНР" да се откаже от провеждането на "референдуми" на 11 май и не бързаше с военната намеса). Според други източници става дума за неуспешен опит на част от хората в Кремъл да поддържат "огъня на борбата" в Югоизточна Украйна, за да получат отстъпки от Киев по отношение на предоставянето на автономия на Донбас или "федерализирането" на Украйна. Съществуват и конспиративни теории, според които Стрелков (или по-скоро тези, които са го изпратили) е действал съгласувано с Киев, за да въвлече Русия в конфликта в Донбас и да даде повод на постмайданското правителство на Украйна да започне АТО, като по този начин укрепи властта си в страната и рязко увеличи антируските настроения в обществото. Доказателства за това обаче няма.
Така или иначе именно Гиркин-Стрелков със своя "рейд" предопредели развитието на събитията в Донбас и Украйна за дълги години напред. Включително и сегашната война.
През май и юни Славянск остава база на Гиркин, а основните бойни действия в Донецка област се съсредоточават около него. Наред с други неща Гиркин въвежда там "военно-полеви съдилища" и извършва, както сам признава, екзекуции на "мародери" (съобщено бе за два такива случая, при които са разстреляни двама "опълченци").
Той също така признава, че е застрелял двама активисти на "Десен сектор", за които се твърди, че са "саботьори". Както и за екзекуцията на депутата от градския съвет на Горловка Владимир Рибак.
Сраженията за Славянск са централната част от АТО. В същото време е очевидно, че удържането на града без външна подкрепа е безперспективно. Затова Стрелков почти ежедневно излиза в ефир и призовава руската армия за открита намеса. Още тогава той започва да критикува Кремъл за неговата "нерешителност".
Междувременно Стрелков се превръща в своеобразен "магнит" както за сепаратистите, така и за определени кръгове вътре в Русия и към него се присъединяват много доброволци. От април до началото на юни отрядът нараства от няколко десетки до няколко хиляди души. Те почти непрекъснато се сражават с украинските сили, които постепенно настъпват към Славянск, стремейки се да обкръжат града.
Ситуацията за Стрелков рязко се влошава, след като на 1 юли украинският президент Петро Порошенко обявява, че се оттегля от примирието и започва офанзива срещу сепаратистите.
Основната цел на удара на първия етап от тази офанзива е Славянск. А Стрелков обявява, че градът се намира в "оперативно обкръжение".
На 3 юли ВСУ превземат Николаевка край Славянск, с което заплашва да обкръжи напълно гарнизона на Стрелков. През нощта на 5 юли той оставя града, в който на следващия ден влизат ВСУ. Гиркин си тръгва почти без жертви - и мнозина смятат, че това е резултат от споразуменията между Киев и Стрелков. Но няма пряко потвърждение на тази версия.
В Русия все още се водят спорове за военната необходимост от това отстъпление - дали е било преждевременно бягство или необходимо отстъпление. Стрелков, разбира се, настоява на второто и казва, че градът е бил заплашен от пълно обкръжение и не е имало смисъл да се рискуват най-боеспособните сили на "ДНР". Но мнозина не са съгласни с него и смятат, че е имало възможност да се задържи градът и да се изчака деблокирането (още повече, че след като напускат Славянск, Стрелков и хората му се "изтеглят" от още три други големи града).
След това Стрелков и неговите части влизат в Донецк, където той става "министър на отбраната".
Отношенията му с другите командири от ДНР - Александър Ходоковски (командващ "Восток"), Игор Безлер-Бес (главатар на сепаратистите в Горловка) и Александър Захарченко ("Оплот") - обаче не се развиват добре. Според някои свидетелства Гиркин по това време често е изпадал в паника и призовавал за изтегляне от Донецк.
Освен това в публичните си изказвания той продължава да критикува руските власти за нерешителност. Всичко това, както и отстраняването на Малофеев от ролята куратор на "ЛДНР", което се случва още по-рано, води до това, че Москва решава да отзове Гиркин-Стрелков от Донбас. На 14 август той обявява оставката си и се връща в Русия. Малко преди това Александър Бородай, който беше "ръководител на правителството" до 7 август, напусна "ДНР".
Друг епизод с участието на Гиркин по време на работата му като "министър на отбраната на ДНР" е свалянето на малайзийския Боинг над Донецка област на 17 юли. Миналата година съдът в Хага постанови, че Стрелков и още няколко души са организатори и извършители на този акт. Гиркин не призна вината си, както и юрисдикцията на съда над себе си. Присъдата бе произнесена задочно.
След 2014 г.
През всички следващи години Гиркин-Стрелков вече не участва пряко в събитията в Донбас. След като напуска Донецк, той основава движението "Новорусия" и се опитва да влезе в различни политически проекти - от националистически до леви - но без успех.
Въпреки това той не спира публичната си дейност и дава интервюта, в които критикува позицията на Кремъл по отношение на Украйна като недостатъчно твърда и склонна към компромиси. А също така защитава действията си в Донбас през 2014 г. - по-специално отстъплението от Славянск.
Стрелков публично се е кара с много от бившите си съратници, като например Бородай. Последният обвини Гиркин, че е изоставил не само Славянск, но и жена си и децата си с увреждания, за да се ожени за бивша танцьорка от нощен клуб в Донецк.
През 2020 г. в Украйна отново се вдигна шум около Стрелков - той даде повече от тричасово интервю на известния местен журналист Дмитрий Гордон. В него той твърди, че през 2014 г. Кремъл не е имал планове да завзема Украйна и че желанията на Москва не са се простирали по-далеч от Крим.
Като цяло обаче по това време никой не се интересува от личността на Гиркин. До момента, в който не избухна пълномащабната война, за която Стрелков призоваваше през последните няколко години.
Стрелков и инвазията
След началото на руската инвазия в Украйна Стрелков преживява истински прераждане - той се превърна в един от ключовите коментатори на бойните действия и на цялостната военна и политическа ситуация в Руската федерация.
Федералните медии обаче не го цитират, защото Гиркин остро критикува руското командване и лично министъра на отбраната на Русия Сергей Шойгу, но за сметка на това пък бе често цитиран от украинските медии.
В същото време той категорично подкрепи самото нахлуване. През август м.г. Стрелков съобщи, че се е опитал да стигне до фронта в Украйна, но не бил допуснат да излезе от Крим и бил задържан на "границата".
Вторият опит отново да иде на война е през октомври 2022 г. - той е почти успешен. Тогава е зачислен като редник в един от батальоните на "1-ви армейски корпус на ДНР". Според съобщенията в редица канали в Telegram той остава на полигон, където се формира "доброволческо подразделение". Бил изпратен край Сватово, а след това се върнал на полигона на "ДНР". Всичко това се случва в продължение на около десет дни.
След това Гиркин съобщи, че бил разбрал, че вече не е в редиците на "народното опълчение", и изрази мнение, че бил уволнен по "заповед отгоре" - предал оръжието си и отново напуснал Донецка област, за да се върне в Москва.
Оттогава присъствието му в информационното пространство бе възобновено. А след това - и се засили, до голяма степен поради публичния конфликт с куратора на ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин.
Стрелков често критикуваше Пригожин за тежките загуби на "Вагнер" в битките за Бахмут и Соледар, както и за практиката на извънсъдебни екзекуции в ЧВК. Той също така нарича Пригожин "човек с бекграунд на престъпник и прислужник".
В резултат на нападките Пригожин призова Гиркин-Стрелков да се присъедини към "Вагнер", за да покаже на практика "как се воюва". На свой ред Стрелков заяви готовността си да се присъедини към ЧВК, но само ако предложението към него бъде "нормално оформено".
Пригожин му отговори доста нецензурно, с което историята с вербуването на Гиркин за "Вагнер" приключи.
Пътят към ареста
Гиркин остро критикува бунта на Пригожин и призова руските военни да му се противопоставят, а вече след края на бунта той започна да критикува и руските власти. Според него властта е проявила слабост, като първо е обещала публично да накаже бунтовниците, а след това им е "простила".
Той обаче продължи да критикува не само Пригожин и вагнеровците, които нарича предатели, но и става по-смел - отправя критики лично към Путин.
В канала си в Telegram той нарече руския президент "нищожество, успяло да хвърли прах в очите на голяма част от населението".
След това Гиркин бе арестуван за "екстремизъм" - формално заради постовете му в Telegram за тежкото положение на военните в "ДНР" и за "предателите" в руското правителство.
Не е за пренебрегване фактът, че досега Стрелков бе подозрително непотопяем - въпреки че вече втора година Русия глобява и дава затворнически присъди за всяка критика към "СВО". Но тази купа редовно е подминавала Гиркин. От което се налагаше изводът, че той има "гръб" в руското висше ръководство.
Но изглежда, че след метежа на Пригожин руските власти са решили да приключат дори с контролираните елементи. И като цяло арестът на Гиркин се вписва в новата линия на Кремъл за прочистване на информационното поле от всякаква критика (включително критика от страна на "Z-патриотите").
Мрежата от канали на Пригожин в Telegram до голяма степен замлъкна. Самият Пригожин също не се появява. И на този фон Стрелков остана най-изявеният и ярък критик на военното и политическото ръководство на Руската федерация. Ето защо арестът му не е никак изненадващ.
Друг е въпросът за това, че Стрелков бе арестуван, а самият Пригожин и други участници в бунта така и не бяха наказани за действията си...
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}