12:57 | 19.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Сергей Станишев: Няма да се кандидатирам за президент на ПЕС, БСП загуби доверие

Решението е взето по политически причини - "няма логика партия, чието ръководство иска да подражава на Виктор Орбан, да излъчи номинация"

11:15 | 16 септември 2022 | Автор : Георги Велев, 3е-news.net 109 10432 Снимка: БТА

Сергей Станишев няма да се кандидатира за нов мандат като президент на ПЕС заради загуба на доверие от страна на БСП в европейски и национален план. Това обяви самият той на пресконференция в БТА.

Още по темата

Най-дългогодишният председател на БСП и най-дългогодишен президент на европейското ляво семейство е решил да съобщи новината, в ден след края на срока за издигане на номинации преди изборния конгрес на ПЕС на 14 и 15 октомври в Берлин.

Станишев обяви, че е взел решението по политически причини. Той благодари на всички структури, които са искали да го издигнат отново, на българските социалдемократи и други леви партии, но посочи, че не може да приеме номинация, без тя да е издигната от БСП. Самият Станишев обаче не е искал такава от своята партия.

Единственият ляв премиер с пълен мандат след промените в България се аргументира с това, че през последните години БСП е загубила много доверие и европейска идентичност, като се срина до 8-9 процента. Такава партия според него не може да претендира за излъчване на лидер на ПЕС.

"За съжаление, в последните години БСП тръгна в друга посока - на "ляв консерватизъм" и на терена на националистите. Тя загуби твърде много доверие у нас и в Европа. Казвайки, че моето решение е политическо, имам предвид, че политическите решения трябва да се основават на реалности и на логика, а няма логика партия, чието ръководство иска да подражава на Виктор Орбан, да излъчи номинация за президент на ПЕС", каза Станишев.

Той даде пример с това, че председателят на БСП Корнелия Нинова не е присъствала на нито една лидерска среща, инициатива или Конгрес в ПЕС от 2017 г. насам.

"Това се забелязва и буди недоумение в европейското ни семейство; искам да ви информирам, че не съм търсил номинация от ръководството на БСП", допълни Станишев.

По думите му условията за лидер на ПЕС са личен авторитет и авторитет на партията, която те издига, "една партия не може да назначи президент на ПЕС, но също така не можеш да бъдеш президент на ПЕС, ако нямаш зад гърба си силна и авторитетна партия".

"Някои сигурно ще ме упрекнат защо правя тази пресконференция сега, по време на кампанията. На първо място, това се налага заради процедурата, която имаме в ПЕС, до 15 септември беше срокът за номинации. Второ, няма неудобен момент да кажеш истината. И трето, както е казал Булгаков в безсмъртния си роман "Майсторът и Маргарита": "Да казваш истината е леко и приятно", каза Станишев.

Той вече е информирал за решението си своя екип в ПЕС, както и ключови фигури сред европейските премиери и партийни лидери от лявото семейство.

От 2011 година насам Сергей Станишев беше избиран 4 пъти на президент на ПЕС - един път с временен и 3 пъти с пълни мандати.

"БСП е единствената партия от Централна и Източна Европа, която получи доверието и признанието да има лидер на европейското социалдемократическо семейство. Това беше престиж за България - лидерът на второто по големина семейство в Европа да е българин", каза той.

На пресконференцията присъстваха няколко знакови лица от българската левица, като Калоян Паргов, Ангел Найденов, Дора Янкова, Желю Бойчев и Чавдар Георгиев.

Снимка: БТА

За следващ президент на ПЕС Станишев приветства кандидатурата на бившия шведски премиер Стефан Льовен. Той изрази радостта си, че Льовен ще бъде негов наследник и каза, че двамата са много близки приятели - изнесли са много битки заедно, начело с тази за социалния стълб на Европа, а самият Льовен застана зад Станишев и на двата предишни избора за президент на ПЕС. От своя страна Станишев има принос за резултата на левите в Швеция, като лично подкрепи Льовен. На последните избори Социалдемократическата партия получи най-висок резултат (около 28%).

"Това й отрежда мястото на много уважавана и влиятелна партия на европейската сцена и прави съвсем естествено нейното желание да излъчи президент на лявото политическо семейство", добави Станишев.

Той анализира и вътрешнополитическата ситуация в България.

"В кампаниите на всички партии почти не виждам акцент върху предизвикателствата и как България да се адаптира. Нито една партия не адресира големите проблеми, нито дава решения. Всяка партия говори сама на себе си и за себе си. Няма национална кауза и консенсус поне по ключови въпроси. Трябва съзнателно да се търси и изгражда вместо тоталното разединение, което ражда 60%, които отказват да гласуват", каза Станишев.

Премиерът от 2005 до 2009 г. посочи като главни цели "осигуряване на евтини енергийни ресурси и суровини, да запазим работните места, социална защита, изграден върху икономика, която трябва да защитим, запазим и трябва да работи, конкурентноспособност";

"България има нужда от голяма и силна левица, която може да печели избори и да излъчва управление. Аз смятам, че левицата може да бъде силна отново. Да бъде стабилизиращ фактор за българската политика, да дава социални решения, да е незаобиколим фактор и аз съм готов да работя за това. Това ще бъде моя лична кауза", заяви Станишев..

Снимка: Георги Велев

Въпреки че "трудно можем да вместим 11 г. в една пресконференция", тя продължи с отчет от президента на ПЕС за свършената работа и постиженията на социалдемократическото семейство.

Станишев уточни, че подробен отчет ще направи пред Конгреса на ПЕС, но "държах както моето решение, така и важните постижения да оглася тук в България от уважение към левите избиратели, на които дължа всичко, което съм постигнал, към другарите ми в БСП и пред всички вас".

Той посочи числа, като илюстрация какво може да постигне лявото политическо семейство на европейско ниво, зад чието действия стоят "съдбите на 500 милиона европейци":

- Европейският социален фонд (ЕСФ+) с общ бюджет от 99 млрд. евро за периода 2021г. - 2027г., има за цел прилагане на Европейския стълб на социалните права. За България са разпределени 2.6 млрд. евро, а общата сума от средствата за кохезионна политика, като се добавят средствата от Фонда за регионално развитие (5.7 млрд. евро) и Кохезионния фонд (1.6 млрд. евро), възлиза на 10.157 млрд. евро.

- Европейската младежка гаранция е финансирана основно от ЕСФ+. След дългогодишна кампания на ПЕС, инициативата е окончателно приета през юни 2021 г., като ЕК възлага на държавите-членки да представят национални програми.

- В България тестовото прилагане на програмата започва още през 2015 г., като пилотният проект е насочен към деца с увреждания, както и деца от семейства в уязвимо положение. Пилотните дейности се изпълняват в 10 общини на територията на три области - Бургас, Сливен и Стара Загора и обхващат над 6500 деца и родители и близо 600 специалисти от различни сектори.

- За предишния период 2014-2020 г. финансираното за България от инициативата е било 51.56 млн. евро.

- В България, след въвеждането на инициативата през 2014 г. от правителството с мандата на БСП, младежката безработица е намаляла от 25% до 8.9%, като сред допринасящите фактори е и Европейската младежка гаранция.

- Следващото поколение ЕС - безпрецедентен пакет от стимули в размер на 806,9 млрд. евро. Основна част от пакета е Механизмът за възстановяване и устойчивост, който дава достъп на държавите-членки до финансиране от 723,8 млрд. евро под формата на заеми и безвъзмездни средства.

- За България стойността на безвъзмездните средства, за които страната може да кандидатства, е 6.3 млрд. евро.

- Отделно, за страната са разпределени 576 млн. евро по инструмента ReactEU за възстановяване от кризата вследствие на пандемията

- Временната подкрепа за намаляване на рисковете от безработица при извънредни ситуации (SURE) е инструмент, който дава възможност за финансова помощ в размер до 100 млрд. евро под формата на заеми за справяне с риска от загуба на работни места. Сумата заявена и получена от България възлиза на 511 млн. евро.

- REPowerEU - включва общо закупуване на газ, нови енергийни партньорства, национални REPowerEU планове в рамките на Фонда за възстановяване и устойчивост, които да подкрепят инвестициите и реформи на стойност 300 млрд. евро, както и стимулиране на декарбонизацията на промишлеността с 3 млрд. евро в рамките на Фонда за иновации.

- Фонд за справедлив преход - финансов инструмент в рамките на Кохезионната политика, който има за цел да подкрепи най-засегнатите региони от прехода към декарбонизация, с общ бюджет от 19.3 милиарда евро. Разпределените за България средства са 1.3 млрд. евро.

- Европейският социален фонд за климата с предложение за бюджет от 72 млрд. евро, има за цел да финансира пряко подпомагане на доходите на уязвимите домакинства като част от преразглеждането на системата на ЕС за търговия с емисии. Преговорите относно окончателните цели и стойността на фонда тепърва предстоят, като се очаква той да влезе в сила за периода 2025-2032.

ИЗБРАНО