Стартът на процеса за обявяване в несъстоятелност на КТБ стана възможен, след като в началото на април Върховният административен съд определи, че акционерите нямат правен интерес да обжалват отнемането на лиценза й. Те предявиха такива претенции и това забави делото с около половина година.

За днешното първо заседание бяха призовани КТБ - чрез назначените временни синдици, представители на акционерите "Бромак" и "Бългериан акуизишън къмпани", Софийската градска прокуратура, БНБ и Фондът за гарантиране на влоговете в банките.

Страните по делото трябваше да заявят пред съда дали се отказват от закрилата на Закона за банковата несъстоятелност за разглеждане на делото при закрити врата. Защитниците на "Бромак" са поискали публичност на процеса, но заради желанието на другите две страни, то беше засекретено.

По тази причина съдията Иво Дачев помоли журналистите и свидетелите да напуснат залата, съобщиха "Фокус" и БГНЕС.

Адвокатът на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев - Менко Менков, коментира, че това не е редно и той иска открит процес, цитира го OFFnews.

Ощетени клиенти на банката, сред които бизнесменът Божидар Томалевски, пък разпънаха пред съдебната зала транспарант с надпис "Искаме открит справедлив процес за КТБ".

След заседанието съдия Дачев обяви, че ще се произнесе в 7-дневен срок. Решението ще влезе в сила, независимо от това дали някоя от страните ще го обжалва.

Магистратът уточни, че прокуратурата и Фондът за гарантиране на влоговете са искали производството по несъстоятелност да бъде стартирано, а акционерите в КТБ са го оспорили.

Ако съдията реши да открие процедура по несъстоятелност, той е длъжен да обяви и началната дата на неплатежоспособността на КТБ, предаде БНР. С решението започва да тече двуседмичен срок, в който кредиторите на банката ще подават искания взиманията им да бъдат признати от синдиците.

След изтичането на този срок те пък имат 14 дни, в които да изготвят три списъка. В първия трябва да бъдат посочени кредиторите с преки взимания, във втория кредиторите с неприети взимания, а в третият служебно приетите вземания. В последния се подрежда Фондът за гарантиране на влогове, общините и болниците.

След това започва да тече нов 14-дневен срок, в който недоволните кредитори могат да подават възражения. Те се обсъждат в рамките на процедура, наподобяваща медиацията, т.е страните правят опит да се споразумеят. Ако не успеят, тогава отново се стига до съд, където производството се развива като нормално съдопроизводство и може да отнеме години.

Освен това, ако някой кредитор със закъснение се сети, че иска да търси парите си от КТБ, той има година, за да предяви претенцията си пред синдиците. Така се стига и до минималния срок от година и два месеца преди да започне осребряването на активите на банката.

В началото на ноември БНБ отне лиценза на КТБ и сезира съда, за да започне процедурата по обявяването й в несъстоятелност. Целта беше впоследствие да бъдат назначени синдици. Това обаче не стана с месеци заради обжалването на акционерите и последвалите съдебни процедури.

По тази причина управляващите инициираха спешни промени в Закона за банковата несъстоятелност - временни синдици да влязат в КТБ преди да е започнала процедурата по несъстоятелност. Те могат да искат прекратяване, разваляне или обявяване за нищожни на сделки, по които банката е страна и да атакуват сключените сделки по прихващания от датата на поставянето на КТБ под специален надзор.