Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане проекта за медицински стандарт, с който да се регламентират изискванията за специалността "Съдебна медицина и деонтология". 

Проблемът с липсата на стандарт за съдебната медицина излезе на дневен ред след случая от Стара Загора с нарязаната с макетен нож 18-годишна Дебора Михайлова. 

Преди няколко дни министърът на здравеопазването Христо Хинков, по време на изслушване в парламентарната комисия по здравеопазване, обяви, че проектът е готов и предстои да бъде разгледан на заседание на ръководството на Министерството на здравеопазването. Вчера от ведомството представиха на общественото внимание въпросния проект за медицински стандарт. 

Той указва минималните организационни изисквания за осъществяване на своевременна, достатъчна и качествена съдебномедицинска дейност, която да отговаря на нуждите и изискванията на органа, назначил експертизата и обществото. А те могат да бъдат надграждани от всяка съдебномедицинска структура в интерес на съдебните медици и гражданите, се посочва в документа. 

Според стандарта съдебномедицинската дейност се разделя на две независими области. Първата е експертната съдебна медицина. Тя е основната и е свързана с изготвянето на съдебномедицински експертизи, назначени от правораздавателните органи. Регламентирана е от множество нормативни актове - Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за съдебната власт, Гражданския процесуален кодекс и тн.

"Експертната съдебномедицинска дейност се извършва по разпореждане на компетентния орган. При извършването на тази дейност назначените съдебномедицински експерти са независими и носят отговорността, предвидена в нормативните актове", предвижда стандартът.

По-малката област на съдебната медицина е т. нар. клинично-административна съдебна медицина. Тя е свързана с дейности като: прегледи на живи лица по тяхно желание, изследване на човешки трупове и трупни части, възложени от ръководствата на лечебните заведения или по желание на близките, участие на съдебни медици в патологоанатомични аутопсии и други дейности, възложени от работодателя.

Към този вид дейност се причисляват и огледите на местопроизшествия, като участие в процесуално действие, което не представлява експертна дейност. Данните от огледа на местопроизшествието могат да бъдат използвани при изработване на евентуално назначена експертиза по случая, се посочва в стандарта.

Той предвижда още, че съдебната медицина подпомага органите на правораздаването в борбата с престъпността и закононарушенията, и съдейства за спазване и укрепване на законността "чрез разработване на медико-биологични въпроси, възникнали в работата на правораздавателните органи при досъдебното производство и съдебното производство по наказателни, граждански и административни дела".

Освен това оказва помощ при осъществяване превенция на: трудови злополуки, транспортни инциденти, битов травматизъм, полови престъпления. Подпомага медицинската и социална дейност по въпросите за профилактиката на самоубийствата и употребата на алкохол и наркотици, като криминогенен фактор.

Друга задача на съдебната медицина е да спомага за защитата на живота, човешките права и достойнство чрез установяване на нарушената телесна неприкосновеност, при сексуално насилие, при малтретиране на деца, на възрастни и беззащитни хора, на задържани или лишени от свобода лица, при жертви на трудови злополуки и др.

Тя освен това спомага и за повишаване на правното съзнание на медицинските специалисти.

В стандарта са уредени 10 вида съдебномедицинска дейност:

  1. съдебномедицински амбулаторни прегледи;
  2. съдебномедицинско освидетелстване и експертизи на живи лица;
  3. съдебномедицинско установяване на настъпила смърт (мъртвопроверителство) извън лечебно заведение за болнична помощ;
  4. съдебномедицински аутопсии и експертизи на човешки трупове и трупни части при случаи на насилствена и ненасилствена смърт;
  5. съдебномедицинска експертиза за идентификация на живи лица, трупове и трупни части;
  6. съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства и ДНК анализ;
  7. съдебномедицинска експертиза по материали от досъдебни производства или съдебни дела;
  8. съдебномедицинска експертиза при съмнение за професионални правонарушения в медицинската практика;
  9. съдебномедицинска експертиза при употреба на алкохол, наркотици и други упойващи вещества, отравяния;
  10. консервация и балсамация на трупове.

"Съдебномедицинските експерти трябва да изпълняват своята работа при пълна независимост и безпристрастност. На експертите не може да се оказва какъвто и да е натиск. Заключенията им трябва да са обективни, независими и аргументирани", предвижда стандартът.

В него детайлно е разписано какви за изискванията, когато се прави експертиза на труп и аутопсия, както и за съдебномедицинската експертиза на живи лица.

Така например за изследването на жив човек е предвидено, че може да бъде извършено само от лекари с призната специалност по "Съдебна медицина и деонтология", изтъка специализираният сайт Lex.bg. "Препоръчително е присъствието на второ лице - технически изпълнител, еднополов служител направоохранителните органи, при деца - педагог, служител на социалните служби, родител/настойник и т.н.", предвижда стандартът. И в него се посочва, че вземането на материали за допълнителни лабораторни изследвания и фотодокументиране се извършва след изрично получено информирано съгласие. "Съдебномедицинските прегледи е задължително да се извършват при много добро осветление (дневна светлина или достатъчно изкуствено осветление)", пише още в наредбата.

Тя регламентира още, че съдебномедицинското освидетелстване след сексуално насилие е задължително да се извърши веднага

"Не се допуска извършване на инвазивни или силно болезнени диагностични манипулации, освен при изрично писмено съгласие на освидетелствания", гласи друго изискване за освидетелстването.

В мотивите за наредбата от МЗ посочва, че "създаването на мотивирана правна регламентация на изискванията към структурите, персонала, оборудването и дейността по медицинските специалности ще гарантира достатъчна по обем и качество медицинска услуга с произтичащите от това по-добри резултати за здравето на пациентите и защита на техните права".

Лечебните заведения трябва да приведат дейността си в съответствие с тази наредба в срок до шест месеца от влизането ѝ в сила. Общественото обсъждане ще продължи до 23 август 2023 г.