Прокуратурата е осъдена окончателно да плати 20 000 лева на Стойчо Ненков от Софийската апелативна прокуратура заради заведеното срещу него дело покрай аферата "САПАРД", показа проверка на правния сайт "Лекс".

До окончателното решение се стигна, след като Върховният касационен съд (ВКС) не е допуснал до касационно обжалване определението на Софийския апелативен съд (САС). 

В началото на 2013 г. прокурор Ненков беше обвинен в престъпление срещу правосъдието, а срещу него започна и дисциплинарно производство, защото няколко месеца по-рано беше оттеглил протеста на свой колега срещу оправдателните присъди на втора инстанция срещу бизнесмените Марио Николов и Людмил Стойков за пране на пари от САПАРД. Тогава прокуратурата твърдеше, че той е осуетил делото, за да избави двамата от наказание.

След това процесът срещу Стойков и Николов беше възобновен, но в края на 2016 г. окончателно приключи с оправдателни присъди. Същата съдба има и делото за източване на 14,5 млн. лева от САПАРД, което стигна до специализираните съдилища, но и там всички подсъдими бяха оправдани.

Делото срещу прокурор Ненков пък приключи още в края на лятото на 2014 г., когато прокуратурата го прекрати поради липса на престъпление. След това той беше възстановен на работа, но повече от година и половина беше отстранен от длъжност и не получаваше заплата.

 

 

 През 2019 г. Ненков заведе дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), в което претендира 100 000 лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконното обвинение. В жалбата си той пише, че е останал без доходи за година и осем месеца, изпитал е силен стрес и унижение и му е била нанесена тежка психическа травма. Обвинението било широко отразено в медиите, което имало изключително негативно влияние върху професионалния му авторитет и доброто му име.

Според апелативния съд справедливото обезщетение е 20 000 лева, тъй като прие, че обвинението не е причинило на Ненков неудобства, които да са над обичайните и той не е загубил авторитета сред колегите си.

Прокуратурата атакува решението пред ВКС, като претендира, че САС не е оценил всички обстоятелства при определяне на размера на обезщетението, прилагането на критерия за справедливост и не се е мотивирал за причинно следствената връзка между обвинението и вредите. Върховните съдии обаче отхвърлят всички възражения.

 

"При тези мотиви на инстанцията по същество, поставените като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд... Взети са предвид конкретните установени по делото обстоятелства, които съдът намерил за релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението и същите са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Съдът не е посочил, че се дължи обезщетение за вреди, които не са в причинна връзка с незаконното обвинение и е изложил мотиви в тази насока. Той изрично изключил от кръга на релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства вредите, за които такава връзка не била доказана. Дали преценката му е правилна, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява, но даденото разрешение е в съответствие със задължителната практика на ВКС", пише в окончателното решение на ВКС.